Режим на пълномощията: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
От самото начало на управлението си, княз Александър не одобрява [[Търновската конституция]], тъй като смята, че прекалено ограничава правомощията му и предоставя ненужно широки граждански свободи. Това естествено го противопоставя на [[Либералната партия]], която е основен идеолог на Конституцията.
На 27 април 1881 година князът сваля от власт [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|правителството]] на [[Петко Каравелов]] и назначава на негово място [[Правителство на Ернрот|кабинет]] начело с военния министър генерал [[Казимир Ернрот]]. Същевременно Батенберг огласява намерението си да свика [[Велико народно събрание]], което трябва да изпълни исканията му или да приеме абдикацията му.{{hrf|Радев|1990|265-266}} Останали без подкрепа от армията и представителите на [[Великите сили]], [[Либерална партия|либералите]] не оказват съпротива. Князът формулира исканията си на 11 май. Те включват суспендиране на [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], продължаване на бюджета за 1880-1881 с още една година и неограничени управленски пълномощия на княза за период от седем години, след който ще бъде свикано ново Велико народно събрание за преглед на Търновската конституция.{{hrf|Димитров|1972|56-58}} При подготовката на изборите за събранието, което трябва да утвърди тези искания, правителството на Ернрот въвежда военни съдилища и строг контрол върху печата.{{hrf|Димитров|1972|58-59}} В седмиците до самото гласуване водачите на Либералната партия (Каравелов, [[Драган Цанков]], [[Петко Славейков]] и други) са арестувани или изправени пред съда по политически обвинения. Съпротивата на поддръжниците им във [[Видин]]ско, [[Берковица|Берковско]], [[Севлиево|Севлиевско]] и на други места е потушена със сила. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на масови фалшификации, беззакония и насилие. На много места гласуване така и не се състои. В [[Никопол]], [[Оряхово|Рахово]] и [[Плевен]] е въведено военно положение. Избраното по този начин [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] е доминирано от [[Консервативната партия]]. На 1 юли то се събира в [[Свищов]] и
Веднага след установяването на пълномощията Ернрот подава оставка. Александър I назначава [[Правителство на България (1881–1882)|нов кабинет без министър-председател]] с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], който оглавява министерството на вътрешните работи. Основните задачи пред правителството са да подобри държавното управление и да реши „железопътния въпрос“. Съгласно Берлинския договор България трябва да построи на своя територия отсечка на жп линията Виена – Цариград. За това настоява Австро-Унгария, която поддържа държавния преврат в Княжеството с цел да отстрани несговорчивите либерали и да издейства приоритет
▲== Вътрешно- и външнополитически противоречия на пълномощния режим ==
Първото правителство, което князът съставя, не включва представители на [[Консервативната партия]], макар че тя подкрепя действията му. Деятелите на Либералната партия са подложени на преследване, вследствие на което почти всички емигрират (най-вече в [[Източна Румелия]]) или са интернирани. В партията се оформят две крила - умереното, начело с [[Драган Цанков]], е склонно да приеме определени промени в Конституцията, ако тя бъде възстановена; крайното крило, водено от [[Петко Каравелов]], иска пълно възстановяване на основния закон. Каравелистите издигат лозунга "Има Конституция - има княз. Няма Конституция - няма княз."
| |||