Асен Разцветников: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Нормативен контрол, + 4 категории
Ред 5:
| описание =
| псевдоним =
| наставка =
| фон =
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1897|11|02|1|1|1}}
Line 29 ⟶ 28:
'''Асен Разцветников''' (псевдоним на Асен Петков Коларов) е [[България|български]] [[поет]], [[писател]] и [[преводач]].
 
== Биография ==
=== Ранен живот и образование ===
Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен — Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във [[Велико Търново]] през [[1916]] г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара [[Горна Оряховица]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1920]] г.), след това посещава лекции по [[естетика]] във [[Виена]] и [[Берлин]] (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през [[1926]] г.
 
Учителства в Механо-техническото училище в [[Габрово]] (1926-1929 г.). В периода 1930-1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в [[София]], заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите. От [[1934]] г. се отдава на литературна дейност&nbsp;— сътрудничи на сп.списанията "Нов„Нов път"път“ и сп. "Златорог"„Златорог“.<ref>ЦДА, Ф. 142К — Историческа справка за Асен Разцветников</ref> След [[9 септември 1944]] г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.
 
==== Творческа кариера= ===
Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан"„Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат&nbsp;— сп. "[[Червен смях]]", "Младеж"„Младеж“, "[[Работнически вестник]]" и др. Причисляван е към един от най-ярките представители на "септемврийската„септемврийската литература"литература“ заедно с [[Гео Милев]], [[Ангел Каралийчев]], [[Никола Фурнаджиев]]. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени„Жертвени клади"клади“ ([[1924]] г.).
 
След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на [[Пейо Яворов]] той, както и [[Ангел Каралийчев]], [[Никола Фурнаджиев]] и [[Георги Цанев]], са обвинени от съпартийците си от [[БКП]] в "общоделство"„общоделство“ с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. "Нов„Нов път"път“ и започва да сътрудничи на списанието на [[Владимир Василев]], "Златорог"„Златорог“.
 
През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, сред които ''„[[Ода на Радостта]]“'' от [[Фридрих Шилер]] - част от финала на ''[[Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)|„Девета симфония“]]'' от [[Лудвиг ван Бетховен]], станала [[Европейски химн|химн]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
 
== Библиография ==
==Произведения==
* ''„Жертвени клади“'' (1924; стихосбирка)
* ''„Двойник“'' (1927; поема)
Line 93 ⟶ 92:
* ''„Щурчово конче“'' (2007; приказки и стихотворения)
 
== Бележки ==
{{commonscat|Asen Raztsvetnikov}}
<references />
 
== Източници ==
* ''Речник на българската литература'', т.3, с. 178-181. София, Изд. на БАН, 1982.
 
== Външни препратки ==
* {{DNB-Portal|11916020X}}
* [http://www.liternet.bg/publish2/araztzvetnikov/index.html СтраницаАсен Разцветников в liternet.bgЛитернет]
* [http://chitanka.info/person/asen-raztsvetnikov Асен Разцветников в „Моята библиотека“]
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=11916020X|LCCN=n82081619|VIAF=52493144|ISNI=0000 0001 1026 8631|BNF=cb151105029}}
 
{{СОРТКАТ:Разцветников, Асен}}
 
[[Категория:Български поети и поетеси класици]]
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български детски писатели]]
[[Категория:РодениБългарски през 1897 годинаучители]]
[[Категория:Библиотекари]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Българи в Съветския съюз]]
[[Категория:Хора от Област Велико Търново]]
[[Категория:БългариПочинали в Съветския съюзМосква]]
 
{{българи-мъниче}}