Веднага след установяването на пълномощията Ернрот подава оставка. Александър I назначава [[Правителство на България (1881–1882)|кабинет без министър-председател]] с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], който оглавява министерството на вътрешните работи.{{hrf|Стателова|1999|29-30}} Продължавайки репресивните мерки на Ернрот, новото правителство на практика задушава опозицията.{{hrf|Димитров|1972|107-109}}, но усилията му за подобряване на държавното управление са затормозени от разногласията между консерваторите и представителите на Русия по „железопътния въпрос“.
=== Железопътен въпрос ===
Веднага след установяването на пълномощията Ернрот подава оставка. Александър I назначава [[Правителство на България (1881–1882)|нов кабинет без министър-председател]] с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], който оглавява министерството на вътрешните работи.{{hrf|Стателова|1999|29-30}} Основните задачи пред правителството са да подобри държавното управление и да реши „железопътния въпрос“. [[Берлински договор|Берлинският договор]] налага на България да построи на своя територия отсечкаотсечката на жп линията [[Виена]] – [[Цариград]] на своя територия. След като подкрепя преврата в [[Княжество България|Княжеството]], [[Австро-Унгария]] очаква от Батенберг да изпълни този ангажимент с приоритет пред всички останали железопътни проекти. На свой ред, руските поддръжници на режима настояват за приоритетпредимство на проекта за железница от [[София]] до [[Русе]].{{hrf|Радев|1990|311, 319-320}} В едно от първите заседания на правителството Ремлинген и руският дипломатически представител [[Михаил Хитрово|Хитрово]] се опитват да издействат без търг концесия за построяване на линията от руските предприемачи Гинсбург и Струве, но опитът им е париран от консерваторите, които предпочитат [[Иван Хаджиенов|български изпълнител]].{{hrf|Радев|1990|304-305}}
=== Държавен съвет ===
Разногласията по железопътния въпрос карат Хитрово да потърси опора в либералите, които се показват готови за компромис с княжеския режим. За да им осигури властови позиции, руският дипломатически агент налага на княза да одобри проектапредложението на [[Марин Дринов]] за избиране на ⅔ от членовете на висшия орган на новия режим – [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавния съвет]], в който ⅔ от членовете са избираеми. Противно на очакванията му обаче, проведените през ноември избори за попълване на Съвета са спечелени от Консервативната партия. ЛибераитеЛибералите не успяват да ѝ се противопоставят, поради дезорганизацията след преврата и нежеланието на голяма част от водачите им да сътрудничат на неконституционното управление.{{hrf|Димитров|1972|108-109, 112}} Манипулациите с изборните резултати от страна на Ремлинген и нападките срещу него от страна на вестник „[[Български глас (1879 - 1883)|Български глас]]“ водят до открит конфликт между вътрешния министър и консерваторите, който налага намесата на княза.{{hrf|Блек|1996|207-209}}{{hrf|Радев|1990|317-319}} На 31 декември 1881, едновременно с назначаването на Държавния съвет, Батенберг извършва промени в правителството, като назначава на мястото на Ремлинген консерватора [[Григор Начович]].{{hrf|Димитров|1972|117}}
