Разлика между версии на „Режим на пълномощията“

Соболев
(Соболев)
 
=== Криза на режима през 1882 ===
Отстраняването на Ремлинген от вътрешното министерство е последвано от съживяване на агитацията на либералите. Под ръководството на [[Драган Цанков]] и [[Марко Балабанов]] умерените либерали приемат възможността за поправки в конституцията, но настояват те да бъдат извършени от парламент, излъчен чрез свободни избори. В края на февруари 1882 се стига до бунтове в [[Кнежа]] и други села в района на [[Оряхово|Рахово]]. Въпреки интернирането на Цанков във [[Враца]], законовото ограничаване на събранията и други репресивни мерки, Начович не успява да спре вълненията, които се разрастват през март и април и вземат насока не само срещу правителството, но и срещу самия княз.{{hrf|Радев|1990|323-327, 330-331}}{{hrf|Димитров|1972|129-133}} За да закрепи разклатения авторитет на режима, Александър I търси подкрепа от [[Петербург]]. В резултат от посещението на българския княз през май Русия решава поемеда директнасе ролянамеси по-пряко в управлението на българското княжество, като изпраща в София двама генерали – [[Александър Каулбарс]], който поема военното министерство, и [[Леонид Соболев]], който става министър-председател и министър на вътрешните работи на 23 юни.{{hrf|Радев|1990|336, 340}}{{hrf|Димитров|1972|134, 139-140}}
 
== Управление на Соболев ==
С идването си на власт Соболев предприема действия за засилване на монархическия институт и на стопанските връзки между България и Русия. Непримиримите либерали (като [[Захарий Стоянов]]) са подложени на гонения, а опитите им за печатна агитация са пресечени.{{hrf|Димитров|1972|142-144}} През август 1882 е въведена избирателна реформа: двустепенно гласуване с имуществен и образователен ценз на избирателите.{{hrf|Стателова|1999|33-34}} Парламентарните избори, проведени през същата есен, са манипулирани в полза на консерваторите.{{hrf|Димитров|1972|147}} Доминираното от тях [[III Обикновено народно събрание]] обаче блокира инициативата на Соболев за строеж на железницата София – Дунав от Гинсбург едновременно с [[Четворна конвенция (1883)|договорената]] през април 1883 линия Вакарел – София – Пирот.{{hrf|Димитров|1972|149}}{{hrf|Джонев|2008|45-47}}
 
Князът решава да избегне напрежението с Петербург и същевременно да запази подкрепата на консерваторите. На [[23 юни]] [[1882]] княз Александър образува правителство, начело с генерал [[Леонид Соболев]], и с участието на генерал [[Александър Каулбарс]] - и двамата руски офицери. Места в кабинета получават видни консерватори.
 
Скоро след това започват борби между руските генерали и дейците на [[Консервативната партия]]. В центъра на противоречието отново е железопътния въпрос. Генералите подкрепят руския проект, консерваторите - австро-унгарския. И двете страни започват да търсят подкрепата на либералите.
 
== Компромис между консерваторите и умерените либерали ==
==Източници==
* {{cite book | last = Блек | first = Сирил | title = Установяване на конституционно управление в България | location = София | publisher = Издателство „Отворено общество“ | year = 1996 | isbn = 954-520-071-5 | url = http://lib.sudigital.org/record/18971?ln=bg | accessdate = 28.03.2015}}
* {{cite book | last = Джонев | first = Ангел | year = 2008 | title = Македония в железопътната политика на България | publisher = Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ | location = Кюстендил | isbn = 978-954-8191-15-9 | pages = 35-40 | url = http://www.promacedonia.org/adzh/index.htm | accessdate = 14.03.2015}}
* {{cite book | last = Димитров | first = Илчо | year = 1972 | title = Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. | publisher = Издателство на ОФ | location = София}}
* {{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 28.03.2015}}