Георги Димитров (историк): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м форматиране: 2x интервали, дв. интервал, дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 15:
== Исторически труд „Княжество България“ ==
Георги Г. Димитров е планирал да напише в три части история, озаглавена „Княжество България“, която да проследява развитието на българския народ и държава от [[Средновековието]] до неговото време. Авторът решава със свои средства без чужда помощ, да започне да отпечатва историята. Вместо да му се помогне, създавали му са се пречки. Само княз [[Фердинанд I]] го подкрепя с 5 наполеона.
Първата част от труда му е за училищното и църковното движение за независима българска църква. Димитров събира сведенията си лично, обхожда села и градове, което превръща труда му в летопис на времето, в което живее. Стилът му, емоционален, образен, изпъстрен с драматични истории, наподобява [[Видрица (книга)|„Видрица“]] на поп [[Минчо Кънчев]].
Втората част се отнася за българските политически движения. Там е поместен очерк на последните български царе. В предговора се казва: „...счетохме за неизлишно да хвърлим и един бегъл поглед върху българските царе от появяването на турците в Балканския полуостров.“
Продажбата на първото издание на първия том е спряно от софийския печатар Шимачек, когото изобличените от Димитров висши духовници подкупват с 200 наполеона. Затова Димитров го препечатва в [[Пловдив]]. Вместо да издаде третия том на „Княжество България...“ през 1899 г. Димитров отпечатва „Страданията на българите и освобождението на България през 1878/78 година“.
С ръкописа на третия том постъпва в [[Александровската болница]] на 5 май 1906 г., където и умира на [[24 май]] [[1906]] г. Погребан е със средства на болницата в [[София]], поради крайната бедност, в която изпада по отпечатването на книгите си. Ръкописът на третия том на „Княжество България...“ изчезва след смъртта му. В некролог, поместен във в. „[[Вечерна поща]]“ на 10 юли 1906 г., се казва: „Така загинват скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ.“
|