Правителство на Жан Виденов: Разлика между версии

Неговата политика е опит за повторно въвеждане и модифицирана форма на [[Планова икономика|централно планиране]]. Делът на контролираните от правителството цени нараства от 18.9 % през 1994 г. до 49 % през 1995 г. и до 52.4 % през 1996 г., като последицата от административнияттози административен контрол върху цените е изкривяване на съотношението между търсенето и предлагането. КомбинациятаОсвен това комбинацията от контролирани цени на произведената продукция и световнитесветовни цени на влаганите ресурси води до влошаване на финансовото състояние на всеонези още държавнитедържавни предприятия, чийто производствен процес се основава на внос на ресурси — те стават губещи. Но държавната подкрепа за тях като пряко субсидиране не само не спира, а правителството освен това оказва силен натиск върху големите държавни банки да кредитират такива губещи предприятия. Банките от своя страна разчитат на рефинансиране от централната банка. ЦенатаРезултатът наот този натиск се оказвае крах на доверието в банковата система, фалит на редица банки, висока инфлация, спад на БВП, финансова криза и в крайна сметка икономически колапс. Зимата на 1996 г. е наречена „Виденова зима“ поради рязкото намаляване на хранителни продукти, повишаването на инфлацията, която се превръща в хиперинфлация и фалита на множеството банки<ref>{{cite book | last = Христова | first = Асенка | coauthors = колектив | year = 2004 | title = Анатомия на прехода. Стопанската политика на България от 1989 до 2004 | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-649-690-4 | pages = 57-58, 83-85}}</ref>.