Разлика между версии на „Режим на пълномощията“

редакция без резюме
(Соболев)
От самото начало на управлението си, княз Александър не одобрява [[Търновската конституция]], тъй като смята, че прекалено ограничава правомощията му и предоставя ненужно широки граждански свободи. Това естествено го противопоставя на [[Либералната партия]], която е основен идеолог на Конституцията.
 
На 27 април (9 май по [[нов стил]]) 1881 година князът сваля от власт [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|правителството]] на [[Петко Каравелов]] и назначава на негово място [[Правителство на Ернрот|кабинет]] начело с военния министър генерал [[Казимир Ернрот]]. Същевременно Батенберг огласява намерението си да свика [[Велико народно събрание]], което трябва да изпълни исканията му или да приеме абдикацията му.{{hrf|Радев|1990|265-266}} Останали без подкрепа от армията и представителите на [[Великите сили]], [[Либерална партия|либералите]] не оказват съпротива. Князът формулира исканията си на 11 май. Те включват суспендиране на [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], продължаване на бюджета за 1880-1881 с още една година и неограничени управленски пълномощия на княза за период от седем години, след който ще бъде свикано ново Велико народно събрание за преглед на Търновската конституция.{{hrf|Димитров|1972|56-58}} При подготовката на изборите за събранието, което трябва да утвърди тези искания, правителството на Ернрот въвежда военни съдилища и строг контрол върху печата.{{hrf|Димитров|1972|58-59}} В седмиците до самото гласуване водачите на Либералната партия (Каравелов, [[Драган Цанков]], [[Петко Славейков]] и други) са арестувани или изправени пред съда по политически обвинения. Съпротивата на поддръжниците им във [[Видин]]ско, [[Берковица|Берковско]], [[Севлиево|Севлиевско]] и на други места е потушена със сила. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на масови фалшификации, беззакония и насилие. На много места гласуване така и не се състои., Ва в [[Никопол]], [[Оряхово|Рахово]] и [[Плевен]] е въведено военно положение. Избраното по този начин [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] е доминирано от [[Консервативната партия]], която поддържа амбициите на княза. На 1 юли то се събира в [[Свищов]] и приема с овации исканите от князаБатенберг пълномощия.{{hrf|Димитров|1972|81-90}}
 
Макар и да не е предупредена за конкретните намерения на княза, Русия му оказва решителна подкрепа чрез своите офицери в България и чрез декларации на дипломатическия агент в София [[Михаил Хитрово]] и външния министър [[Николай Гирс]] в полза на предизборната му агитация.{{hrf|Димитров|1972|58-59, 75-76, 90-91}} Подкрепа за преврата оказват също Германия, Австро-Унгария и Великобритания, която отхвърля постъпките на либералите за помощ.{{hrf|Димитров|1972|64-66}}
 
== Вътрешнополитически противоречия на режима ==
Веднага след установяването на пълномощията Ернрот подава оставка. Александър I назначава [[Правителство на България (1881–1882)|кабинет без министър-председател]] с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], който оглавява министерството на вътрешните работи.{{hrf|Стателова|1999|29-30}} Продължавайки репресивните мерки на Ернрот, новото правителство на практика задушава опозицията.{{hrf|Димитров|1972|107-109}}, но усилията му за подобряване на държавното управление са затормозени от разногласията между консерваторите и представителите на Русия по „железопътния въпрос“.
 
=== Железопътен въпрос ===
[[Берлински договор|Берлинският договор]] налага на България да построи отсечката на жп линията [[Виена]] – [[Цариград]] на своя територия. След като подкрепя преврата в [[Княжество България|Княжеството]], [[Австро-Унгария]] очаква от Батенберг да изпълни този ангажимент с приоритет пред всички останали железопътни проекти. На свой ред, руските поддръжници на режима настояват за предимство на проекта за железница от [[София]] до [[Русе]].{{hrf|Радев|1990|311, 319-320}} В едно от първите заседания на правителството Ремлинген и руският дипломатически представител [[Михаил Хитрово|Хитрово]] се опитват да издействат без търг концесия за построяване на линията от руските предприемачи Гинсбург и Струве, но опитът им е париран от консерваторите, които предпочитат [[Иван Хаджиенов|български изпълнител]].{{hrf|Радев|1990|304-305}}
 
=== Държавен съвет ===
Разногласията по железопътния въпрос карат Хитрово да потърси опора в либералите, които се показват готови за компромис с княжеския режим. За да им осигури властови позиции, руският дипломатически агент налага на княза да одобри предложението на [[Марин Дринов]] за избиране на ⅔ от членовете на висшия орган на новия режим – [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавния съвет]]. Противно на очакванията му обаче, проведените през ноември избори за попълване на Съвета са спечелени от Консервативната партия. Либералите не успяват да ѝ се противопоставят, поради дезорганизацията след преврата и нежеланието на голяма част от водачите им да сътрудничат на неконституционното управление.{{hrf|Димитров|1972|108-109, 112}} Манипулациите с изборните резултати от страна на Ремлинген и нападките срещу него от страна наконсерваторския вестник „[[Български глас (1879 - 1883)|Български глас]]“ водят до открит конфликт между вътрешния министър и консерваторите, който налага намесата на княза.{{hrf|Блек|1996|207-209}}{{hrf|Радев|1990|317-319}} На 31 декември 1881, едновременно с назначаването на Държавния съвет, Батенберг извършва промени в правителството, като назначава на мястото на Ремлинген консерватора [[Григор Начович]].{{hrf|Димитров|1972|117}}
 
=== Криза на режима през 1882 ===
Отстраняването на Ремлингенруския офицер от вътрешното министерство е последвано от съживяванезасилена наагитация агитациятасрещу напълномощния либералитережим. Под ръководството на [[Драган Цанков]] и [[Марко Балабанов]] умерените либерали приемат възможността за поправки в конституцията, но настояват те да бъдат извършени от парламент, излъчен чрез свободни избори. В края на февруари 1882 се стига до бунтове в [[Кнежа]] и други села в района на [[Оряхово|Рахово]]. Въпреки интернирането на Цанков във [[Враца]], законовото ограничаване на събранията и други репресивни мерки, Начович не успява да спре вълненията, които се разрастват през март и април и вземат насока не само срещу правителството, но и срещу самия княз.{{hrf|Радев|1990|323-327, 330-331}}{{hrf|Димитров|1972|129-133}} За да закрепи разклатения си авторитет на режима, Александър I търси подкрепа от [[Петербург]]. ВРусия резултатоткликва от посещението на българския княз през май Русиякато решава да се намеси по-пряко в управлението на българското княжество, като изпраща в София двама генерали – [[Александър Каулбарс]], който поема военното министерство, и [[Леонид Соболев]], който става министър-председател и министър на вътрешните работи на 23 юни.{{hrf|Радев|1990|336, 340}}{{hrf|Димитров|1972|134, 139-140}}
 
== Управление на Соболев ==
В началото на управлението си Соболев предприема действия за засилване на монархическия институт и на стопанските връзки между България и Русия. Непримиримите либерали (като [[Захарий Стоянов]]) са подложени на гонения, а опитите им за печатна агитация са пресечени.{{hrf|Димитров|1972|142-144}} През август 1882 е въведена избирателна реформа: двустепенно гласуване с имуществен и образователен ценз на избирателите.{{hrf|Стателова|1999|33-34}} Парламентарните избори, проведени през същата есен, са манипулирани в полза на консерваторите.{{hrf|Димитров|1972|147}} Доминираното от тях [[III Обикновено народно събрание]] обаче блокира инициативата на Соболев за строеж на железницата София – Дунав от Гинсбург едновременно с линията Вакарел – София – Пирот, [[Четворна конвенция (1883)|договорена]] с Австро-Унгария.{{hrf|Димитров|1972|149}}{{hrf|Джонев|2008|45-47}} Това води до промяна в политиката на Соболев. В края на февруари и началото на март 1883, по повод заточаването на софийския владика [[Мелетий Софийски|Мелетий]], той издейства оставката на [[Министерство на външните работи и изповеданията|министъра на външните работи и изповеданията]] [[Константин Стоилов]] и на останалите министри-консерватори, които са заменени с партийно необвързани чиновници.{{hrf|Димитров|1972|151-152}} След това министър-председателят предприема стъпки за сближение с либералите, допускайки ги да спечелят мнозинство в общинските съвети през април и допълнителните парламентарни избори през август. Усилията на Батенберг, който посещава лично Русия между април и юни същата година, да издейства смяна на Соболев и отказ на руснаците от намеса във вътрешните работи се провалят.{{hrf|Димитров|1972|162-168}} Това развитие на събитията принуждава княза и консерваторите да потърсят компромис с умерените либерали.
 
== Компромис между консерваторите и умерените либерали ==