Посидоний: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
м корекции
Ред 11:
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = [[Антична философия]]
| школа = [[Стоицизъм]]
| интереси =
| идеи =
Ред 20:
}}
 
'''Посидоний''' ({{lang-grc|Ποσειδώνιος}}, {{lang-la|Posidonius}}) е древногръцки философ, историк, географ, астроном, живял през годините около началото на 1 в. пр.н.е. (ок. 135 до 51). Според свидетелства на съвремениците както и по-късно, Посидоний е бил приеман за един от най-начетените хора, подобно на Аристотел. Той се занимава не само с философия, но и с астрономия, география и история; от неговите съчинения обаче са запазени само фрагменти. Първият опит за тяхно по- цялостно събиране датира от началото на 19в, като едва в средата на
следващия век е направено едно по-надеждно издание<ref>B Холандия
през 1810 излиза книгата на Джон Бейк '' Posidonii Rhodii reliquiae'', collegit J. Bake, Lugd. Batavia, 1810; Тритомното издание на фрагментите от Посидоний, преводът им, и коментарите им, е дело на Еделщайн и Kид: Ian G. Kidd and Ludwig Edelstein (eds.), ''Posidonius, The Fragments'', vol.I (1972); ''The Commentary'', Vol. II.1 and II.2 (1988), ''The Translation of the Fragments''(1999)</ref>.
 
== Биография ==
Посидоний е роден в Апамея, Сирия. Бил е дете, когато империята на [[Селевкиди]]те престава да съществува (''царят на партите — Арсак V успява да изгони Селевкидите от Иран и Месопотамия през 138 пр.н.е.''). Съвсем млад, той заминава в Атина, където се образова и
учи философия при стоика [[Панетий Родоски]]. Към 95 пр. н.е. се заселва и на о. [[Родос]] като бързо се издига в политическия живот.
 
Пътува като посланник до Рим, където се запознава с управляващия елит. Връзките му позволяват по-нататък да пътува из Империята, при което натрупва значителен обем познания. Към 78 пр.н.е. неговите лекции слуша [[Марк Тулий Цицерон|Цицерон]], с когото стават близки. Макар да е бил виско ценен от своите съвременници, Посидоний бива забравен сравнително бързо, което се обяснява и с еклектиката на неговите идеи. А доколкото стоическата метафизика е била неприемлива за по късните християни, никое от многобройните съчинения на Посидоний не е запазено. Известни са само някои от техните заглавия, например “За океаните”, “Метеорология” или “История” <ref>вж напр. [http://assets.cambridge.org/052160/4419/toc/0521604419_toc.pdf]</ref>, както и фрагменти в цитати от антични автори.
 
==Философия==
Основните Философски възгледи на Посидоний са в продължение на по ранния [[стоицизъм]], от който той се отклонява, възприемайки аристотелиански и платонически внушения. В последна сметка неговата философия изглежда лишена от собствен характер и oригиналносторигиналност <ref>Edelstein L., ''The Philosophical System of Posidonius'', American Journal of Philology. Vol. 57, No. 3 (1936), pp. 286-325 [JSTOR] </ref>.
Посидоний приема основното положение на стоическата метафизика, че във всичко съществуващо неразделно се проявяват два принципа, единият - субстанциален, другият - задвижващ. За трансцендентност няма място, но той приема известна йерархичност в определяне на света от Зевс, природата и съдбата (хеймеpмане). Както и останалите стоици, Посидоний счита, че причини собствено са само телата, а тяхната проява е 'ефект' или 'предикат'. Единство на всяко съществуващо е неговата 'душа', която не просъшествува след неговия разпад.
Известно е, че Посидоний е коментирал диалозите на [[Платон]], като
се спекулира дори относно написването на коментар към [[Тимей]].
 
Посидоний приема основното положение на стоическата метафизика, че във всичко съществуващо неразделно се проявяват два принципа, единият - — субстанциален, другият - — задвижващ. За трансцендентност няма място, но той приема известна йерархичност в определяне на света от Зевс, природата и съдбата (хеймеpманехеймермане). Както и останалите стоици, Посидоний счита, че причини собствено са само телата, а тяхната проява е 'ефект' или 'предикат'. Единство на всяко съществуващо е неговата 'душа', която не просъшествува след неговия разпад.
== Астрономия ==
Посидоний е известен със своя опит да определи размерите на земното кълбо (предишният опит принадлежи на [[Ератостен]]). [[Канопус]] според оценката на Посидоний се издига над [[Александрия]] на 1/48 дължина на окръжността, което е 7 1/2°, а в [[Родос]] само се показва на хоризонта (така че там височината й е почти равна на 0°). Линейното разстояние между тези градове е оценявал на 5000 стадия. Оттук той изчислява, че обиколката на Земята е от 240000 стадия. За точната мярка на 1 стадий обаче се спори. [[Страбон]], който приема, че разстояниeто е само 3750 стадия, цитира като негов резултат обиколка от 180000 стадия<ref> Fischer I., (1975), ''Another Look at Eratosthenes' and Posidonius' Determinations of the Earth's Circumference'', Ql. J. of the Royal Astron. Soc., Vol. 16, p.152 [http://adsabs.harvard.edu/abs/1975QJRAS..16..152F]</ref>
 
Известно е, че Посидоний е коментирал диалозите на [[Платон]], като
се спекулира дори относно написването на коментар към [[Тимей]].
 
== Астрономия ==
Посидоний е известен със своя опит да определи размерите на земното кълбо (предишният опит принадлежи на [[Ератостен]]). [[Канопус]] според оценката на Посидоний се издига над [[Александрия]] на 1/48 дължина на окръжността, което е 7 1/2°, а в [[Родос]] само се показва на хоризонта (така че там височината йи&#768; е почти равна на 0°). Линейното разстояние между тези градове е оценявал на 5000 стадия. Оттук той изчислява, че обиколката на Земята е от 240000 стадия. За точната мярка на 1 стадий обаче се спори. [[Страбон]], който приема, че разстояниeторазстоянието е само 3750 стадия, цитира като негов резултат обиколка от 180000 стадия<ref> Fischer I., (1975), ''Another Look at Eratosthenes' and Posidonius' Determinations of the Earth's Circumference'', Ql. J. of the Royal Astron. Soc., Vol. 16, p.152 [http://adsabs.harvard.edu/abs/1975QJRAS..16..152F]</ref>
 
Посидоний считал разстоянието от [[Земя]]та до [[Луна]]та за равна на 52&nbsp;1/8, а до [[Слънце]]то на 6549 земни диаметъра, което представлявало изключителна за това време точност - (правилната стойност е 11&nbsp;726 земни диаметъра). Изчисленото от него разстояние от Земята до Слънцето било най-точното в древния свят. Абсолютно неизвестно е, обаче, въз основа на какво е направил тази сметка.
 
==Литература==