Махатма Ганди: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
м корекции
Ред 10:
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Индийска философия]]
| епоха = [[Философия на XX век]]
| школа =
| интереси = [[Политическа философия]], [[етика]]
| идеи = [[Сатяграха]], [[ахимса]]
| текстове =
| образование =
Ред 37:
Желанието на Ганди е да следва право във [[Великобритания]]. След дълги колебания семейството приема неговото желание. [[Каста]]та е считала, че в чужбина той няма да може да живее „чисто“. Въпреки че полага клетва, с която се задължава да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранява пътуването в чужбина. Ганди се противопоставя на това решение и поради това е изключен от кастата.
 
През [[1888]] г. Ганди започва следването си в [[Лондон]]. В допълнение на следването Ганди изучава индуизма, исляма и [[християнство]]то, като джайнизмът става все по-важен за него. Най-вече толстоизмът с неговото разбиране за ненасилие в ежедневието оказва влияние върху неговата собствена [[философия]]. Той прочита книгата на [[Лев Толстой]] „Царството божие е вътре във вас“ и окончателно се убеждава, че на насилието не бива да се отговаря с насилие и възприема идеята на Толстой, че нравствеността и религията е едно и също нещо. Ганди е въодушевен и от проповедта от планината на [[Исус Христос|Исус]],<ref>Mahatma Gandhi: ''Mein Leben'', Suhrkamp 1983, S. 50; [http://www.dadalos-iizdvv.org/Vorbilder/gandhi/leben.htm#1 Детство и юношество на Ганди (Международен образователен сървър на UNESCO D@dalos)]</ref> която отговаря на неговото мото на лошото да се отвръща с добро.
 
=== Брак и семейство ===
Ред 64:
 
==== Ролята на Ганди в Първата световна война ====
През април 1918 г., по време на последната част от Първата световна война, вицекралят кани Ганди на военната конференция в Делхи.<ref>[[s:Chronology of Mahatma Gandhi's life/India 1918|Chronology of Mahatma Gandhi's Life:India 1918]] in WikiSource based on the [[s:The Collected Works of Mahatma Gandhi|Collected Works of Mahatma Gandhi]]. Based on public domain volumes.</ref> Може би, за да покаже подкрепата си за империята и да помогне на каузата си за независимост на Индия,<ref name="Recruiting">Gandhi,(1940). [http://wikilivres.ca/wiki/The_Story_of_My_Experiments_with_Truth/Part_V/Recruiting_Campaign Chapter "Recruiting Campaign"].</ref> Ганди се съгласява активно да набира индийци за войната.<ref name="wikilivres.ca">Desai, (1930).</ref> За разлика от Зулуската война през 1906 г. и избухването на Първата световна война през 1914 г., когато той набира доброволци за корпуса за Бърза помощ, този път Ганди се опитва да набира участници в бойните действия. През юни 1918 г. в листовка, озаглавена „Апел за записване“, Ганди пише „За да доведем нещата до такова състояние, ние трябва да имаме възможност да се защитим, това е способността да се носи оръжие и да се използва... Ако искаме да изучим употребата на оръжието с възможно най-голяма бързина, то е наш дълг е да се запишем в армията.“.<ref name="CollectedWorks17b">Gandhi, (1965) Collected Works, [http://www.gandhiserve.org/cwmg/VOL017.PDF Vol 17.] Chapter "67. Appeal for enlistment", Nadiad, 22 June 1918</ref> Ганди обаче посочва в писмо до личния секретар на вицекраля, че той „лично няма да убие или нарани никого, приятел или враг“.<ref name="CollectedWorks17c">Gandhi, (1965) Collected Works, [http://www.gandhiserve.org/cwmg/VOL017.PDF Vol 17.] "Chapter 8. Letter to J. L. Maffey", Nadiad, 30 April 1918.</ref>
 
Кампанията на Ганди за набиране на войници поставя под въпрос последователността му относно ненасилието – както потвърждава приятеля му [[Чарли Андрюс]]: „Лично аз никога не можах да погодя това с поведението му в други отношения, и това е една от точките, в които се озовах в болезнено разногласие.“.<ref name="Andrews2008">Andrews (1930).</ref> Личният секретар на Ганди, ,Махадев Десаи, също признава, че „Въпросът за съответствието между неговото кредо на ''Ахимса'' (ненасилие) и неговата кампания за набиране на доброволци беше повдигнат не само тогава, но е обсъждан и досега.“<ref name="wikilivres.ca"/>
 
==== Чампаран и Кеда ====
Ред 75:
 
==== Движение в поддръжка на халифата ====
През 1919 г. Ганди, със слабата си позиция в Конгреса, решава да разшири основата с призив към мюсюлманите. Възможността идва с движението в поддръжка на [[халифат]]а, голям протест на мюсюлманите срещу сринатия статут на [[халиф]]а, духовния водач на религията им. Османската империя е загубила Първата световна война и е разделена, като мюсюлманите се страхуват за безопасността на светите места и престижа на религията си.<ref>Gail Minault, ''The Khilafat Movement Religious Symbolism and Political Mobilization in India'' (1982)</ref> Въпреки, че не Ганди дава началото на Общоиндийската мюсюлманска конференция,<ref>{{cite journal | last1 = Kham | first1 = Aqeeluzzafar | year = 1990 | title = The All-India Muslim Conference and the Origin of the Khilafat Movement in India | url = | journal = Journal of the Pakistan Historical Society | volume = 38 | issue = 2| pages = 155–162 }}</ref> която направлява движението в Индия, той скоро става неговия най-виден говорител и създава основа за мюсюлманска подкрепа по места във всички мюсюлмански центрове в Индия.<ref>{{cite journal | last1 = Roberts | first1 = W. H. | year = 1923 | title = A Review of the Gandhi Movement in India | journal = Political Science Quarterly | volume = 38 | issue = 2| pages = 227–248 | jstor=2142634}}</ref> Успехът му го прави първия национален лидер на Индия с мултикултурна основа и улеснява издигането му на власт в Конгреса. През 1920 г., Ганди се превръща в основен лидер в Конгреса.ref>{{cite book|author1=Sugata Bose|author2=Ayesha Jalal|title=Modern South Asia: History, Culture, Political Economy|url=http://books.google.com/books?id=qMJIuHL9ksAC&pg=PA112|year=2004|publisher=Psychology Press|pages=112–14}}</ref><ref>{{cite book|author=Judith Margaret Brown|title=Gandhi: Prisoner of Hope|url=http://books.google.com/books?id=boDAE8MLAJMC&pg=PA141|year=1991|publisher=Yale University Press|pages=140–47}}</ref> До края на 1922 г. движението в подкрепа на халифата се разпада.<ref>{{cite book|author=Wilhelm von Pochhammer|title=India's Road to Nationhood: A Political History of the Subcontinent|url=http://books.google.com/books?id=mHLB4m75pisC&pg=PA437|year=2005|publisher=Allied Publishers|page=440}}</ref>
 
==== Несътрудничество ====
{{основна|Движение за несътрудничество}}
[[File:Gandhi spinning.jpg|left|thumb|Махатма Ганди преде прежда, снимка от края на 1920 г.]]
През 1920-те години, с Конгреса зад себе си, Ганди вече има основата за започване на движение за несъдействие, ненасилие и мирна съпротива, като неговите „оръжия“ в борбата срещу [[Британски Радж|Британския Радж]]. Широката му популярност сред индусите и мюсюлманите прави ръководството му възможно, той дори убеждава крайната фракция на мюсюлманите да подкрепи мирното несътрудничество.<ref>Roberts, "A Review of the Gandhi Movement in India," ''Political Science Quarterly,'' (1923) p. 229</ref> Искрата, която запалва национален протест е гнева към [[Клане в Джалианвал Багх|клането в Джалианвал Багх]] на стотици мирни граждани от страна на британските войници в [[Пенджаб]]. Много британци приветстват действията като необходими за предотвратяването на нов бунт като този 1857 г. – отношение, което кара много индийски лидери да смятат, че Радж се контролира от техни врагове. Ганди разкритикува както действията на Британския Радж, така и ответното насилие на индийците. Той е автор на резолюция, изразяваща съболезнования за британските цивилни жертви и осъждаща бунтовете, която, след първоначалната опозиция в партията, е приета след емоционална реч на Ганди, застъпваща принципа му, че всяка форма на насилие е зло и не може да бъде оправдана.{{sfn|Gandhi|1990|p=82}}
 
След клането и последвалото насилие Ганди се съсредоточава върху спечелването на пълно самоуправление и контрол на всички индийски държавни институции, което скоро кристализира в концепцията ''[[Сварадж]]'' или пълна физическа, духовна и политическа независимост.<ref name="Chakrabarty2008">{{cite book|last=Chakrabarty|first=Bidyut|title=Indian politics and society since independence: events, processes and ideology|url=http://books.google.com/books?id=QzQHZ178C24C&pg=PA154|accessdate=4 April 2012|year=2008|publisher=Routledge|isbn=978-0-415-40868-4|page=154}}</ref> През този период, Ганди се обявява за „ортодоксален [[индуист]]“ и през януари 1921 г. по време на реч в [[Шри Вадтал|храма]] във [[Вадтал]], говори за значението на отказа от съдействие за [[индуизъм|индуската Дхарма]]: „На това свято място, аз декларирам, че ако искате да защитите индуската Дхарма, липсата на сътрудничество е първия, както и последния урок, който трябва да научите.“.<ref name=dh03>Hardiman, (2003). [http://books.google.co.in/books?id=UWYV5qYZ3-oC&lpg=PP1&pg=PA163#v=onepage&q&f=false p. 163]</ref>
Ред 87:
През декември 1921 г., Ганди е натоварен с изпълнителната власт от името на Индийския национален конгрес. Под негово ръководство, Конгресът е реорганизиран по нови правила. Членството в партията е отворена за всеки, готови да заплати символична такса. Йерархията на комисиите е установена с цел подобряване на дисциплината, превръщането на партията от елитна организация в масово национално движение. Ганди разширява платформата си на ненасилие, за да включи политиката „свадеши“ – бойкота на чуждестранни стоки, особено на британски. Във връзка с това, той се застъпва, че вместо британски текстил, от всички индийци трябва да се носи ''[[кхади]]'' (домашно изпредено облекло). Ганди увещава индийските мъже и жени, бедни или богати, да прекарват време всеки ден, предейки ''кхади'' в подкрепа на движението за независимост.{{sfn|Gandhi|1990|p=89}}
 
Ганди дори изобретява малък, преносим чакрък, който може да бъде сгънат до размер на малка пишеща машина.<ref name="PopularScience1931">{{cite journal|author=Unattributed|title=Gandhi Invents Spinning Wheel|journal=Popular Science|url=http://books.google.com/books?id=ESgDAAAAMBAJ&pg=PA60|accessdate=14 January 2012|date=December 1931|publisher=Bonnier Corporation|page=60}}</ref> Това е стратегия за налагане на дисциплина и отдаденост на нежелаещите и амбициозните и за да се включат жени в движението. В допълнение към бойкота на британските продукти, Ганди призовава хората да бойкотират британски образователни институции и съдебни зали, да напускат правителствени служби, и да оставят британските титли и отличия.<ref name="Shashi1996">Shashi, (19960. p. 9.</ref>
 
„Несътрудничеството“ се радва на широк успех, увеличавайки екзалтацията и участието на всички слоеве на индийското общество. Но точно когато движението достига своя връх, то приключва внезапно в резултат на насилствен сблъсък в град [[Чаури Чаура]], щата [[Утар Прадеш]], през февруари 1922 г. Страхувайки се, че движението е на път да поеме завой към насилие, и убеден, че това ще срожи край на цялата му работа, Ганди спира кампанията за масово гражданско неподчинение.{{sfn|Gandhi|1990|p=105}} Това е третият път, когато Ганди спира мащабна кампания.<ref name="GreatSoulReview">Roberts, (2011).</ref> Ганди е арестуван на 10 март 1922 г., съден за противодържавна дейност и осъден на шест години лишаване от свобода. Той започва изпълнението на присъдата си на 18 март. Освободен е през февруари 1924 г. за операция от [[апендицит]].<ref name="Datta2006">{{cite book|last=Datta|first=Amaresh|title=The Encyclopaedia Of Indian Literature (Volume Two) (Devraj To Jyoti)|url=http://books.google.com/books?id=zB4n3MVozbUC&pg=PA1345|accessdate=4 April 2012|date=1 January 2006|publisher=Sahitya Akademi|isbn=978-81-260-1194-0|page=1345}}</ref>
Ред 97:
 
[[картинка:Gandhi in England.ogg|мини|дясно|Видео: Ганди при посещение в [[Англия]]]]
На [[3 юни]] [[1947]] г. британският министър-председател [[Клемънт Атли]] провъзгласява независимостта на Индия и разделянето и&#768; на две части: преобладаващо индуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански [[Пакистан]]. Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. Впоследствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва (чрез четиридневен „пост до смърт“ от [[19 ноември|19]] до [[21 ноември]] [[1947]] г.), за известно време се преустановяват напомнящите на [[гражданска война]] кръвопролития, които се водят между индуси и мюсюлмани.<ref>[http://www.gandhiserve.org/gss/chrono.doc Chronologie von Gandhis Leben und Wirken (www.gandhiserve.org)]</ref>
 
=== Покушение и убийство на Ганди ===
Ред 173:
[[Категория:Делхи]]
[[Категория:Толстоисти]]
 
{{Link FA|ar}}
{{Link FA|fr}}
{{Link FA|pt}}
{{Link FA|vi}}
{{Link FA|tr}}
{{Link FA|ml}}
{{Link FA|mr}}
{{Link FA|te}}
{{Link FA|eo}}
{{Link GA|pl}}
{{Link GA|sv}}
{{Link GA|zh}}
{{Link GA|en}}