Махатма Ганди: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
м корекции |
||
Ред 10:
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Индийска философия]]
| епоха = [[Философия на XX век]]
| школа =
| интереси = [[Политическа философия]], [[етика]]
| идеи = [[Сатяграха]], [[ахимса]]
| текстове =
| образование =
Ред 37:
Желанието на Ганди е да следва право във [[Великобритания]]. След дълги колебания семейството приема неговото желание. [[Каста]]та е считала, че в чужбина той няма да може да живее „чисто“. Въпреки че полага клетва, с която се задължава да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранява пътуването в чужбина. Ганди се противопоставя на това решение и поради това е изключен от кастата.
През [[1888]] г. Ганди започва следването си в [[Лондон]]. В допълнение на следването Ганди изучава индуизма, исляма и [[християнство]]то, като джайнизмът става все по-важен за него. Най-вече толстоизмът с неговото разбиране за ненасилие в ежедневието оказва влияние върху неговата собствена [[философия]]. Той прочита
=== Брак и семейство ===
Ред 64:
==== Ролята на Ганди в Първата световна война ====
През април 1918 г., по време на последната част от Първата световна война, вицекралят кани Ганди на военната конференция в Делхи.<ref>[[s:Chronology of Mahatma Gandhi's life/India 1918|Chronology of Mahatma Gandhi's Life:India 1918]] in WikiSource based on the [[s:The Collected Works of Mahatma Gandhi|Collected Works of Mahatma Gandhi]]. Based on public domain volumes.</ref>
Кампанията на Ганди за набиране на войници поставя под въпрос последователността му относно ненасилието – както потвърждава приятеля му [[Чарли Андрюс]]: „Лично аз никога не можах да погодя това с поведението му в други отношения, и това е една от
==== Чампаран и Кеда ====
Ред 75:
==== Движение в поддръжка на халифата ====
През 1919 г. Ганди, със слабата си позиция в Конгреса, решава да разшири основата с призив към мюсюлманите. Възможността идва с движението в поддръжка на [[халифат]]а, голям протест на мюсюлманите срещу сринатия статут на [[халиф]]а, духовния водач на религията им. Османската империя е загубила Първата световна война и е разделена, като мюсюлманите се страхуват за безопасността на светите места и престижа на религията си.<ref>Gail Minault, ''The Khilafat Movement Religious Symbolism and Political Mobilization in India'' (1982)</ref> Въпреки, че не Ганди дава началото на Общоиндийската мюсюлманска конференция,<ref>{{cite journal | last1 = Kham | first1 = Aqeeluzzafar
==== Несътрудничество ====
{{основна|Движение за несътрудничество}}
[[File:Gandhi spinning.jpg|left|thumb|Махатма Ганди преде прежда, снимка от края на 1920 г.]]
През 1920-те години, с Конгреса зад себе си, Ганди вече има основата за започване на движение за несъдействие, ненасилие и мирна съпротива, като неговите „оръжия“ в борбата срещу [[Британски Радж|Британския Радж]]. Широката му популярност сред индусите и мюсюлманите прави ръководството му възможно, той дори убеждава крайната фракция на мюсюлманите да подкрепи мирното несътрудничество.<ref>Roberts, "A Review of the Gandhi Movement in India," ''Political Science Quarterly,'' (1923)
След клането и последвалото насилие Ганди се съсредоточава върху спечелването на пълно самоуправление и контрол на всички индийски държавни институции, което скоро кристализира в концепцията ''[[Сварадж]]'' или пълна физическа, духовна и политическа независимост.<ref name="Chakrabarty2008">{{cite book|last=Chakrabarty|first=Bidyut|title=Indian politics and society since independence: events, processes and ideology|url=http://books.google.com/books?id=QzQHZ178C24C&pg=PA154|accessdate=4 April 2012|year=2008|publisher=Routledge|isbn=978-0-415-40868-4|page=154}}</ref> През този период, Ганди се обявява за „ортодоксален [[индуист]]“ и през януари 1921 г. по време на реч в [[Шри Вадтал|храма]] във [[Вадтал]], говори за значението на отказа от съдействие за [[индуизъм|индуската Дхарма]]: „На това свято място, аз декларирам, че ако искате да защитите индуската Дхарма, липсата на сътрудничество е първия, както и последния урок, който трябва да научите.“.<ref name=dh03>Hardiman, (2003). [http://books.google.co.in/books?id=UWYV5qYZ3-oC&lpg=PP1&pg=PA163#v=onepage&q&f=false p. 163]</ref>
Ред 87:
През декември 1921 г., Ганди е натоварен с изпълнителната власт от името на Индийския национален конгрес. Под негово ръководство, Конгресът е реорганизиран по нови правила. Членството в партията е отворена за всеки, готови да заплати символична такса. Йерархията на комисиите е установена с цел подобряване на дисциплината, превръщането на партията от елитна организация в масово национално движение. Ганди разширява платформата си на ненасилие, за да включи политиката „свадеши“ – бойкота на чуждестранни стоки, особено на британски. Във връзка с това, той се застъпва, че вместо британски текстил, от всички индийци трябва да се носи ''[[кхади]]'' (домашно изпредено облекло). Ганди увещава индийските мъже и жени, бедни или богати, да прекарват време всеки ден, предейки ''кхади'' в подкрепа на движението за независимост.{{sfn|Gandhi|1990|p=89}}
Ганди дори изобретява малък, преносим чакрък, който може да бъде сгънат до размер на малка пишеща машина.<ref name="PopularScience1931">{{cite journal|author=Unattributed|title=Gandhi Invents Spinning Wheel|journal=Popular Science|url=http://books.google.com/books?id=ESgDAAAAMBAJ&pg=PA60|accessdate=14 January 2012|date=December 1931|publisher=Bonnier Corporation|page=60}}</ref>
„Несътрудничеството“ се радва на широк успех, увеличавайки екзалтацията и участието на всички слоеве на индийското общество. Но точно когато движението достига своя връх, то приключва внезапно в резултат на насилствен сблъсък в град [[Чаури Чаура]], щата [[Утар Прадеш]], през февруари 1922 г. Страхувайки се, че движението е на път да поеме завой към насилие, и убеден, че това ще срожи край на цялата му работа, Ганди спира кампанията за масово гражданско неподчинение.{{sfn|Gandhi|1990|p=105}} Това е третият път, когато Ганди спира мащабна кампания.<ref name="GreatSoulReview">Roberts, (2011).</ref> Ганди е арестуван на 10 март 1922 г., съден за противодържавна дейност и осъден на шест години лишаване от свобода. Той започва изпълнението на присъдата си на 18 март. Освободен е през февруари 1924 г. за операция от [[апендицит]].<ref name="Datta2006">{{cite book|last=Datta|first=Amaresh|title=The Encyclopaedia Of Indian Literature (Volume Two) (Devraj To Jyoti)|url=http://books.google.com/books?id=zB4n3MVozbUC&pg=PA1345|accessdate=4 April 2012|date=1 January 2006|publisher=Sahitya Akademi|isbn=978-81-260-1194-0|page=1345}}</ref>
Ред 97:
[[картинка:Gandhi in England.ogg|мини|дясно|Видео: Ганди при посещение в [[Англия]]]]
На [[3 юни]] [[1947]] г. британският министър-председател [[Клемънт Атли]] провъзгласява независимостта на Индия и
=== Покушение и убийство на Ганди ===
Ред 173:
[[Категория:Делхи]]
[[Категория:Толстоисти]]
|