Разлика между версии на „Антон Станишев“

редакция без резюме
| починал-място = [[Никопол]], [[България]]
}}
'''Антон Гешов Станишев''', известен като '''Дебралията''', е виден български [[дърворезба]]р и [[зограф]], представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Василиев 191194">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 191194 |url= |accessdate=}}</ref>
 
==Биография==
Роден е в град [[Крушево (град)|Крушево]] около 1828 година в семейството на резбаря и строител [[Гешо Станишев]].<ref name="Василиев 191">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 191 |url= |accessdate=}}</ref> По-малък брат е на резбаря [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]], при когото дълго време се учи. Около 1840 година заедно с брат си Димитър и [[Петър Филипов|Петър Филипов Гарката]] работят върху главния иконостас на църквата [[УспениеРождество Богородично (Рилски манастир)|„УспениеРождество Богородично“Богородично]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]].<ref name="Василиев 194"/>
 
След завършването на рилския иконостас братя Станишеви се отделят от Петър Гарката и започват самостоятелно работа.<ref name="Василиев 194"/> Работят владишкия трон и амвона в „[[Благовещение Богородично (Прилеп)|Благовещение Богородично]]“ в Прилеп, а по-късно и иконостаса на църквата.<ref name="Василиев 195">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 195 |url= |accessdate=}}</ref> Двамата братя работят в Охрид, в църквата „[[Богородица Каменско|Света Богородица Каменско]]“,<ref name="Василиев 195"/> в която в 1845 година правят иконостаса, амвона и владишкия трон.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ohrid.gov.mk/index.asp?novostiID=143 | заглавие = Охрид и неговите ризници | достъп_дата = 2015-03-28 | фамилно_име = Кузмановски | първо_име = Ристо | дата = | труд = | издател = Општина Охрид | език = | цитат = }}</ref> Изработват иконостаса, амвона и владишкия трон за „[[Благовещение Богородично (Прилеп)|Благовещение Богородично]]“ в Прилеп, иконостас на църква в [[Чачак]] и иконостаса за „[[Свети Илия (Дойран)|Свети Илия]]“ в Дойран, разрушена през Първата световна война.<ref name="Василиев 193"/><ref name="Василиев 195"/>
В 1864 година се установява с брат си в Калофер, където откриват резбарска работилница и основават [[Калоферска резбарска школа|Калоферската резбарска школа]]. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостаса на пловдивската църква „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“ и в проскинитариите (резбовани рамки за икони) на храмовете „[[Св. св. Константин и Елена (Пловдив)|Свети Константин и Елена]]“ и „[[Света Марина (Пловдив)|Света Марина]]“. В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в [[Йоан Предтеча (Казанлък)|„Свети Йоан Предтеча“]] в [[Казанлък]], царските двери, иконостасът и владишкият трон в „[[Света Богородица (Карлово)|Света Богородица]]“ и „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]], кръстът и царските двери в „[[Св. св. Петър и Павел (Сопот)|Св. Св. Петър и Павел]]“ в [[Сопот]], иконостасите в „[[Света Неделя (София)|Свети Крал]]“ в София (1863 - 1865), „[[Свети Никола (Дряново)|Свети Никола]]“ (1866) и „[[Света Богородица (Дряново)|Света Богородица]]“ (1867) в [[Дряново]], „[[Свети Спас (Велико Търново)|Свети Спас]]“ в [[Велико Търново|Търново]] (1868), „[[Възнесение Господне (Враца)|Свето Възнесение]]“ във [[Враца]] (1870), „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ (1872) и „[[Св. св. Кирил и Методий (Свищов)|Св. Св. Кирил и Методий]]“ (1881) в [[Свищов]], „[[Св. св. Петър и Павел (Силистра)|Св. Св. Петър и Павел]]“ в [[Силистра]] (1890).<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.</ref><ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.44-45.</ref>
 
В 1864 година се установява с брат си в Калофер, където откриват резбарска работилница и основават [[Калоферска резбарска школа|Калоферската резбарска школа]]. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостаса на пловдивската църква „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“ и в проскинитариите на храмовете „[[Св. св. Константин и Елена (Пловдив)|Св. св. Константин и Елена]]“ и „[[Света Марина (Пловдив)|Света Марина]]“.<ref name="Василиев 195"/>
 
В 1864 година се установява с брат си в Калофер, където откриват резбарска работилница и основават [[Калоферска резбарска школа|Калоферската резбарска школа]]. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостаса на пловдивската църква „[[Света Богородица (Пловдив)|Света Богородица]]“ и в проскинитариите (резбовани рамки за икони) на храмовете „[[Св. св. Константин и Елена (Пловдив)|Свети Константин и Елена]]“ и „[[Света Марина (Пловдив)|Света Марина]]“. В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в [[Йоан Предтеча (Казанлък)|„Свети Йоан Предтеча“]] в [[Казанлък]], царските двери, иконостасът и владишкият трон в „[[Света Богородица (Карлово)|Света Богородица]]“ и „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]], кръстът и царските двери в „[[Св. св. Петър и Павел (Сопот)|Св. Св. Петър и Павел]]“ в [[Сопот]], иконостасите в „[[Света Неделя (София)|Свети Крал]]“ в София (1863 - 1865), „[[Свети Никола (Дряново)|Свети Никола]]“ (1866) и „[[Света Богородица (Дряново)|Света Богородица]]“ (1867) в [[Дряново]], „[[Свети Спас (Велико Търново)|Свети Спас]]“ в [[Велико Търново|Търново]] (1868), „[[Възнесение Господне (Враца)|Свето Възнесение]]“ във [[Враца]] (1870), „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ (1872) и „[[Св. св. Кирил и Методий (Свищов)|Св. Св. Кирил и Методий]]“ (1881) в [[Свищов]], „[[Св. св. Петър и Павел (Силистра)|Св. Св. Петър и Павел]]“ в [[Силистра]] (1890).<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.</ref><ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.44-45.</ref>
 
== Родословие ==