Антон Станишев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
не тоя
Ред 18:
В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в „[[Свети Йоан Предтеча (Казанлък)|Свети Йоан Предтеча]]“ в Казанлък, владишкият трон в „[[Успение Богородично (Шипка)|Успение Богородично]]“ в Шипка, царските двери и кръстове в „[[Свети Тодор (Иван Вазово)|Свети Тодор]]“ в Химитлии и в църквата в Махалата, царските двери, иконостасите и владишките тронове в „[[Света Богородица (Карлово)|Света Богородица]]“ и „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в Карлово, кръстът и царските двери в „[[Св. св. Петър и Павел (Сопот)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Сопот, царските двери и перде в едната църква в Панагюрище и във втората в същия град иконостасът, кръстът и дверите в „Свети Николай“ в Чирпан.<ref name="Василиев 196">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 196 |url= |accessdate=}}</ref>
 
След това се мести в Северна България и в 1862 година работи иконостасътиконостаса за девическия манастир „Свето Благовещение“ (взривен в 1959 г.), а на следната 1863 година иконостасътиконостаса за църквата в село Гъбени. Иконостасите в „[[Света Неделя (София)|Свети Крал]]“ в София (1863 - 1865), „[[Свети Никола (Дряново)|Свети Никола]]“ (1866) и „[[Света Богородица (Дряново)|Света Богородица]]“ (1867) в [[Дряново]], „[[Свети Спас (Велико Търново)|Свети Спас]]“ в [[Велико Търново|Търново]] (1868), „[[Възнесение Господне (Враца)|Свето Възнесение]]“ във [[Враца]] (1870), „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ (1872) и „[[Св. св. Кирил и Методий (Свищов)|Св. Св. Кирил и Методий]]“ (1881) в [[Свищов]], „[[Св. св. Петър и Павел (Силистра)|Св. Св. Петър и Павел]]“ в [[Силистра]] (1890).<ref name="Василиев 196"/><ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.</ref><ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.44-45.</ref>
 
== Родословие ==