Разлика между версии на „Антон Станишев“

 
След това се мести в Северна България и в 1862 година работи иконостаса за девическия манастир „Свето Благовещение“ (взривен в 1959 г.), а на следната 1863 година иконостаса за църквата в село Гъбене, Севлиевско. От 1863 до 1865 година работи иконостаса в „[[Света Неделя (София)|Свети Крал]]“ в София, в 1866 година - този в „[[Свети Никола (Дряново)|Свети Никола]]“, в 1867 година - в „[[Рождество Богородично (Велико Търново)|Света Богородица]]“ в Търново, а на следната 1868 година прави иконостаса в „[[Свети Спас (Велико Търново)|Свети Спас]]“ в Търново. В 1870 година изработва иконостаса на „[[Възнесение Господне (Враца)|Свето Възнесение]]“ във Враца, в 1872 година на „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ в Свищов. В 1874 година прави иконостаса на „[[Свети Георги (Тулча)|Свети Георги]]“ в Тулча, на следната 1875 година иконостас в Джумая и два иконостаса в котленската църква „[[Света Троица (Котел)|Света Троица]]“. Връща се в Свищов и в 1881 прави иконостаса на „[[Св. св. Кирил и Методий (Свищов)|Св. св. Кирил и Методий]]“. В 1884 година този на „[[Свети Николай (Враца)|Свети Николай]]“ във Враца, в 1885 година иконостас в Разград, в 1890 година в „[[Св. св. Петър и Павел (Силистра)|Св. св. Петър и Павел]]“ в [[Силистра]] и в 1893 година иконостаса и владишкия трон за църквата в Ново село.<ref name="Василиев 196"/><ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.</ref><ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.44-45.</ref>
 
Има сведения, че Станишев е работил и в Тетевен, където направил великолепния амвон в църквата „[[Вси светии (Тетевен)|Вси светии]]“. На него се приписва и иконостасът в църквата „[[Свети Димитър (Лясковец)|Свети Димитър]]“ в Лясковец, разрушен в 1913 година от земетресение и възстановен по-късно от тревненския резбар Иван Н. Касев от лозницата нагоре.<ref name="Василиев 197">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 197 |url= |accessdate=}}</ref>
 
След поръчката в Ново село, Станишев получава паралитичен удар и престава да работи.<ref name="Василиев 197">
 
Антон Станишев се жени в 1865 година в Калофер за мома от Несторовия род.<ref name="Василиев 197"/> При него учат резбарство шуреят му Тодор Несторов, Иван Стрелухов, Никола Василев Пенков, Сотир Д. Сотиров. Аврам Аврамов също учил при Станишев, а когато пораснал учил при Сотир Д. Сотиров. Ученикът Стефан Стоянов от Бяла получил от Станишев преди смъртта му всички чертежи и рисунки. Друг негов ученик е Петър Резбар, работил в Тулча и Тулчанско и умрял в Тулча.<ref name="Василиев 197"/>
 
== Родословие ==