Разлика между версии на „Антон Станишев“

редакция без резюме
Има сведения, че Станишев е работил и в Тетевен, където направил великолепния амвон в църквата „[[Вси светии (Тетевен)|Вси светии]]“. На него се приписва и иконостасът в църквата „[[Свети Димитър (Лясковец)|Свети Димитър]]“ в Лясковец, разрушен в 1913 година от земетресение и възстановен по-късно от тревненския резбар Иван Н. Касев от лозницата нагоре.<ref name="Василиев 197">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 197 |url= |accessdate=}}</ref>
 
След поръчката в Ново село, Станишев получава паралитичен удар и престава да работи.<ref name="Василиев 197"/>
 
Антон Станишев се жени в 1865 година в Калофер за мома от Несторовия род.<ref name="Василиев 197"/> При него учат резбарство шуреят му Тодор Несторов, Иван Стрелухов, Никола Василев Пенков, Сотир Д. Сотиров. Аврам Аврамов също учил при Станишев, а когато пораснал учил при Сотир Д. Сотиров. Ученикът Стефан Стоянов от Бяла получил от Станишев преди смъртта му всички чертежи и рисунки. Друг негов ученик е Петър Резбар, работил в Тулча и Тулчанско и умрял в Тулча.<ref name="Василиев 197"/>