Северен маниеризъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Crazy kaio (беседа | приноси) Превод от английската версия. |
Crazy kaio (беседа | приноси) Превод от английската версия. |
||
Ред 31:
File:Vessel Presented to Henri II, design by Jean Cousin the Elder.jpg|Проект за съд, представен на Анри II, [[Жан Кузин Стария]], 1549
File:Waddesdon bequest British Museum DSCF9814 05.JPG|Детайл от блюдо от лиможки емайл (средата 16 век), приписван на [[Жан дьо Корт]]
</gallery>
== Прага по времето на Рудолф II ==
[[File:Devries-mercuriocrop.jpg|thumb|left|upright|"Меркурий и Психе" на [[Адриан де Врис]], в естествен размер е направена за Рудолф II през 1593.]]
Хуманистичните и артистични вкусове на [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] (управлявал Свещената Римска империя в периода 1564 - 1576) го правят патрон на много творци, най-известни от които са [[Джамболоня]] и [[Джузепе Арчимболдо]]. Фантастичните портрети, които Арчимболдо създава са малко по-сериозни в света на късноренесансовата философия, отколкото изглеждат днес. В края на управлението си Максимилиан II създава проект за нов дворец и малко преди смъртта си се свързва с фламандския художник [[Бартоломеус Шпрангер]], който по това време има успешна кариера в Рим. Синът на Максимилиан, [[Рудолф II]] се оказва дори по-добър патрон от баща си и Шпрангер никога не напуска двора му. Императорът скоро се мести от [[Виена]] в [[Прага]], където опасността от османските нашествия не е толкова голяма. По време на управлението си (1576 - 1612) Рудолф II става ревностен колекционер на старо и ново изкуство; неговите артисти се смесват с астрономите, часовникарите, ботаниците и "магьосниците, алхимиците и кабалистите", който императорът държи около себе си.
Творбите на рудолфова Прага са изтънчени и прецизни, а повечето картини са сравнително малки. Издължените фигури и сложните пози от първата вилна на Италианския маниеризъм са запазени, а елегантната отдалеченост на фигурите на [[Бронзино]] е преодоляна чрез творбите на Джамболоня, които представят идеала в този стил.
[[File:Bartholomäus Spranger 017.jpg|thumb|upright|"Минерва триумфира над невежеството" (1591), [[Бартоломеус Шпрангер]]]]
Печатна графика|Отпечатъците са ключови за разпространението на стила в Германия и Нидерландия. Някои от печатарите, като най-великия от този период [[Хендрик Голциус]], работят по рисунки, изпратени от Прага, докато други, като Егидий Садлер са привлечени в самия град. Рудолф поръчва творби от Италия, най-вече от Джамболоня, на когото Медичите не позволяват да напусне Флоренция. Четири големи митологични алегории са изпратени от [[Паоло Веронезе]]. Влиянието на императора се отразява на другите германски дворове, най-вече на тези в Мюнхен и Дрезден, където работи златаря и художник [[Йохан Келертхалер]].
Рудолф не изпитва особен интерес към религията и "в Прага на Рудолф II е създадена изложба от митологични образи, каквато не е била виждана след Фонтенбло". Богините обикновено са голи и е създадена атмосфера на явен еротизъм, която се среща в повечето ренесансови митологични творби. Доминиращата фигура е [[Херкулес]], който е идентифициран с императора, както преди са правили монарсите от династиите [[Хабсбурги|Хабсбург]] и [[Валоа (династия)|Валоа]]. Но не са пренебрегнати и другите богове; техните съюзи и трансормации имат важно значение за ренесансовия Неоплатонизъм и за [[Херметизъм|Херметизма]], на които се гледа по-сериозно в двора на Рудолф, отколкото в другите ренесансови дворове. Изглежда обаче, че въпреки това алегориите от Прага не съдържат конкретни и заплетени послания, нито скрити алхимични рецепти. Джамболоня често избира или оставя друг да избере заглавие за скултурите си след като са завършени; за него има значение единствено формата.
=== Пражкото влияние върху други художници (и техните градове) ===
<gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4">
File:Joachem Wtewael - Venus en Mars verrast door Vulcanus.jpg|"Венера и Марс, изненадани от Вулкан" (1601), [[Йоахим Ютевал]], 21 х 16 см., маслени бои върху медна плоча, [[Утрехт]].
File:Allegorie des Friedens und des Überflusses by Hans von Aachen 001.jpg|"Алегория за мира и изкуствата" (1602), [[Ханс фон Аахен]], [[Аахен]]
File:Karek van Manden Garden of Love.jpg|"Градината на любовта" (1602), [[Карел ван Мандер]], [[Харлем]]
File:Roelant Savery Paradise.JPG|"Райската градина" (1626) на [[Ролан Савери]] е характерна за периода тема, [[Харлем]]. Рудолф е имал и голяма менажерия, в която е имало и [[додо]], което е изобразено в много картини.
</gallery>
| |||