Зимата на нашето недоволство: Разлика между версии

'''„Зимата на нашето недоволство“''', публикуван през 1961, е последният [[роман]] на [[Джон Стайнбек|Джон Стайнбек]]. Заглавието е препратка към първите две реплики на ''[[Ричард Трети (постановка)|Ричард Трети]] от [[Уилям Шекспир]]: "Сега е зимата на нашето недоволство / СлавнотоПреобразена във величествено лято от това слънце на Йорк" ''.

Историята се върти около Итън Алън Хоули, бивш член на аристократичната класа на Лонг Айлънд. Покойният баща на Итън е изгубил семейното богатство и в резултат, сега Итън работи като чиновникпродавач в магазин за хранителни стоки. Неговата съпруга Мери и техните деца негодуват срещу ниския си социален и икономически статус, и не отдават каквото и да е значение на високитепонятия нива накато честност и почтеност, които Итън се бори да запази в това корумпирано общество. Този външен натиск, както и собствените му вътрешни борби, изпращат Итън по опасен път, по който да си върне статуса и богатството, на които се е радвал преди време.

Усещайки натиска от страна на семейството и приятелите си, да постигне нещо повече отколкото има в момента, Итън обмисля да изостави своите нормални високи стандарти за поведение в краткакратък почивкаотдих, за да постигне по-добро социално и икономическо положение.

Решението на Итън да спечели богатство и власт е повлияно от критиките и съветите на хората около него. НеговиятНеговата познатпозната Марджи го насърчава да приема подкупи; банковият мениджър (чиито предшественици Итън обвинява в загубата на семейното богатство) го приканва да бъде по-безмилостен. Приятелят на Итън, Джоуи, банков касиер, му обяснява подробно как може да извърши банков обир без да го хванат.

Откривайки, че собственикът на магазина, в който работи, [[Итало-американци|италиански]]ят [[имиграция|имигрант]] Алфио Маруло, може би е нелегален имигрант, той изпраща анонимен сигнал до [[Имиграционните служби]]. След като Маруло е задържан, той прехвърля собствеността на магазина на Итън, чрез помощ от правителствения агент, който го е арестувал. Маруло му прехвърля магазина, защото смята, че Итън е честен и заслужаващ доверие. Итън също така предприема, планира и умствено преговаря стъпките на банковия обир, спирайки за кратко поради външни обстоятелства. В крайна сметка, той успява да станесе могъщсдобие с влияние в града, купувайки ивица земя, която е крайно необходима на местен бизнесмен за построяването на летище; той успява да получи земята от Дани Тейлър, градският пияница и приятел на Итън от детство, чрез завещение, което Дани изготвя и промушва под вратата на магазина. Завещанието е изготвено без каквото и да е устно споразумение, известно време след като Итън дава пари на Дани, под благовидния предлог, че го изпраща да получи лечение на алкохолизма. Дани го уверява, че алкохолиците са лъжци, и че той просто ще изпие парипарите, и това наистина се потвърждава, когато Дани е намерен мъртъв с празна бутилка от уиски и сънотворни.

Когато той открива, че неговият син е спечелил националния конкурс по написване на есе, изплагиатствайки от класически американски творци и оратори, последва разговор със сина му, в който последният отхвърля каквито и да е чувства на вина. Синът твърди, че всички мамят и лъжат и това е в реда на нещата. Може би след като вижда собственият си морален упадък в действията на сина си и чувствайки вина за депортирането на Маруло и особено в за смъртта на Дани, Итън решава да се самоуби Perhapsсамоубие. Дъщеря му, интуитивно усещаща неговите намерения, пуска в джоба му семейния талисман, по време на една дълга целувка. Когато Итън решава да премине към действие, той бърка в джоба си, за да вземе ножчетата за бръснене, но вместо това намира там талисмана. Когато приливът приижда в нищатазалива, в коятокойто се е уединил, той се бори, за да може да върне талисмана на дъщеря си, с надеждата, че радостта от живота никога няма да изчезне от нея.

*'''Итън Алън Хоули''' – чиновникпродавач в магазин за хранителни стоки (протагонистът в историята)