Северен маниеризъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Crazy kaio (беседа | приноси) Превод от английската версия. |
Crazy kaio (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 18:
Синът на Кузен, [[Жан Кузен Младия|Кузен Младия]] и [[Антоан Карон]] следат тази традиция и създават раздвижена версия на маниеристичната архитектура в контекста на френските религиозни войни. Иконографията на фигуралните композиции е предимно митологична, като основно място заемат богинята на лова [[Диана (богиня)|Диана]] и [[Диан дьо Поатие]], любовница и муза на [[Анри II (Франция)|Анри II]]. Мейната слаба и атлетична фигура с издължени крака "става модел в еротичната образност".
[[File:BLW Table.jpg|thumb|left|300px|Орехова маса от втората половина на 16 век]]▼
Другите части от Северна Европа нямат този пряк досег с италианските артисти, но маниеристичният стил си пробива път чрез отпечатъците, илюстрираните книги и закупените от владетелите и аристокрацията италиански произведения на изкуството. Някои творци пътуват до Италия, а отделни италианци работят и на север.
Line 26 ⟶ 25:
Освен самият дворец, други важни сгради декорирани в този стил са Шато Д'Анет (1547-52) за Диан дьо Поатие и части от двореца Лувър. С иключение на портрета, Маниеризмът се развива под патронажа на Катерина Медичи. Нейните дворцови забави са единствените събития на север, които съперничат на представленията и триумфалните шествия, организирани от [[Медичи]]те във Флоренция; всички те поставят акцент върху изобразителните изкуства. След интерлюдия, през която работата във Фонтенбло е спряна в разгара на френските религиозни войни, в последното десетилетие на 16 век се оформя "втора школа Фонтенбло" от местни артисти.
<gallery widths="200px" heights="200px" perrow="
File:Monument du coeur d'Henri II.jpg|''Паметник, съдържащ сърцето на [[Анри II (Франция)|Анри II]]'', [[Жермен Пилон]]
File:Shield of Henry II of France.jpg|Щит на Анри II. Дизайнът е приписван на [[Етиен Делун]]
File:Vessel Presented to Henri II, design by Jean Cousin the Elder.jpg|Проект за съд, представен на Анри II, [[Жан Кузин Стария]], 1549
File:Waddesdon bequest British Museum DSCF9814 05.JPG|Детайл от блюдо от лиможки емайл (средата 16 век), приписван на [[Жан дьо Корт]]
</gallery>
Ред 40:
[[File:Bartholomäus Spranger 017.jpg|thumb|upright|"Минерва триумфира над невежеството" (1591), [[Бартоломеус Шпрангер]]]]
[[Печатна графика|Отпечатъците]] са ключови за разпространението на стила в Германия и Нидерландия. Някои от печатарите, като най-великия от този период [[Хендрик Голциус]], работят по рисунки, изпратени от Прага, докато други, като Егидий Садлер са привлечени в самия град. Рудолф поръчва творби от Италия, най-вече от Джамболоня, на когото Медичите не позволяват да напусне Флоренция. Четири големи митологични алегории са изпратени от [[Паоло Веронезе]]. Влиянието на императора се отразява на другите германски дворове, най-вече на тези в Мюнхен и Дрезден, където работи златаря и художник [[Йохан Келертхалер]].
Рудолф не изпитва особен интерес към религията и "в Прага на Рудолф II е създадена изложба от митологични образи, каквато не е била виждана след Фонтенбло". Богините обикновено са голи и е създадена атмосфера на явен еротизъм, която се среща в повечето ренесансови митологични творби. Доминиращата фигура е [[Херкулес]], който е идентифициран с императора, както преди са правили монарсите от династиите [[Хабсбурги|Хабсбург]] и [[Валоа (династия)|Валоа]]. Но не са пренебрегнати и другите богове; техните съюзи и трансормации имат важно значение за ренесансовия Неоплатонизъм и за [[Херметизъм|Херметизма]], на които се гледа по-сериозно в двора на Рудолф, отколкото в другите ренесансови дворове. Изглежда обаче, че въпреки това алегориите от Прага не съдържат конкретни и заплетени послания, нито скрити алхимични рецепти. Джамболоня често избира или оставя друг да избере заглавие за скултурите си след като са завършени; за него има значение единствено формата.
Ред 51:
File:Roelant Savery Paradise.JPG|"Райската градина" (1626) на [[Ролан Савери]] е характерна за периода тема, [[Харлем]]. Рудолф е имал и голяма менажерия, в която е имало и [[додо]], което е изобразено в много картини.
</gallery>
== Маниеризмът в Нидерландия ==
[[File:Abraham Bloemaert - Niobe beweent haar kinderen.jpg|thumb|left|"Ниоба оплаква децата си" (1591), [[Абрахам Бломарт]]]]
Докато артистите от Фонтенбло и Прага не променят стила си, за нидерландските му представители Маниеризмът често е фаза, през която те минават преди да възприемат стил, повлиян от [[Караваджо]].
Маниеристичният период на печатаря [[Хендрик Голциус]] е повлиян от Шпрангер и трае едва пет години - от 1585, когато прави първия си отпечатък по рисунка на Шпрангер, донесена му от Прага до 1590, когато заминава за Рим, от където се връща "променен творец. След този момент той не прави повече отпечатъци на екстравагантностите на Шпрангер. Огромните мускулести мъже и издължените женски голи тела с малки глави... са заменени от фигури с нормални пропорции и движения." Творчеството на Шпрангер има широк и моментален ефект в Северна Нидерландия, където се подвизава група известна като "Харлемските маниеристи", в която участват Голциус, [[Карел ван Мандер]] и [[Корнелис ван Харлем]].
[[File:Kitchen Scene-Joachim Wtewael.jpg|thumb|Изящната алегория на [[Йоахим Ютевал]] "Кухненска сцена" е представен with virtuoso passages of [[still life]], 1604]]
От части поради това, че нидерландските артисти познават творчеството на Шпрангер само под формата на отпечатъци и доста свободните му рисунки, живописният му маниер не получава широко разпространение. Вместо това, те запазват по-стегнатата и реалистична техника, в която са обучавани. Много от нидерландските маниеристи сменят стила си според темата или възложителя си, а в същото време продължават да създават портрети и битови сцени в стилове, основани на местните традиции. След завръщането си от Италия Глоциус се насочва към по-спокойния прото-бароков класицизъм и творбите му именно от този период оказват огромно влияние върху останалите артисти.
[[Йоахим Ютевал]], който се установява в Утрехт след завръщането си от Италия през 1590 е повлиян повече от италианските маниеристи, отколкото от пражките. Той продължава да рисува кухненски сцени и портрети наред с разголените си божества. За разлика от мнозина, особено от своя приятел [[Абрахам Бломарт]], веднъж установил репертоара си от стилове, Ютевал не го променя до смъртта си през 1631.
[[File:Roelandt Savery - Forest with Deer.jpg|thumb|left|A less typical, but forward-looking, pure landscape by [[Roelandt Savery]], ''Forest with deer'', 1608–10.]]
За художниците от Нидерландия съществува и алтернативната традиция на Северния реализъм, който продължава да се развива чрез творчеството на [[Питер Брьогел Стария]] и други, а през следващия век доминира в живописта на [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство|Нидерландския златен век]]. Въпреки пътуването си до Италия, Брьогел не може да бъде наречен маниерист, но неговите прилежно колекционирани от Рудолф II картини, стават водещ пример в развитието на пейзажа като тема за много маниеристи, сред които [[Гилис ван Конингсло]] и синът на Брьогел Ян.
{{Направления в западното изкуство}}
| |||