Четворна конвенция (1883): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''„Четворната конвенция“''' ({{lang-fr|Convention à quatre}}) е споразумение между [[Австро-Унгария]], [[Кралство Сърбия|Сърбия]], [[Княжество България|България]] и [[Османска империя|Османската империя]] от 27 април (9 май по [[нов стил]]) 1883 година за довършване на основните железопътни линии, пресичащи [[Балканския полуостров]]. По същество, конвенцията потвърждава и допълва задълженията, които са поети от османското правителство до [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877-1878 и съгласно [[Берлинския договор]] трябва да бъдат изпълнени от сръбската и българската държава – първата уголемена, а втората възстановена за сметка на османски територии.<ref name="roell-ostbahnen">Röll, Freiherr von: [http://www.zeno.org/nid/20011421681 Enzyklopädie des Eisenbahnwesens, Том 7. Berlin, Wien 1915, с. 455] (достъп от 14.03.2015)</ref> Притисната финансово и дипломатически от Австро-Унгария, която се стреми да предотврати българска експанзия в [[Македония (област)|Македония]] и да осигури предимство за сръбските си протежета, България е принудена да строи пряката връзка на София с Ниш през Пирот вместо през Скопие, както предпочитат [[Правителство на Драган Цанков (1880)|правителствата на Драган Цанков]] и [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|Петко Каравелов]].<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2844&Level=1 | accessdate = 14.03.2015}} Стр. 400-402</ref><ref>{{cite book | last = Джонев | first = Ангел | year = 2008 | title = Македония в железопътната политика на България | publisher = Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ | location = Кюстендил | isbn = 978-954-8191-15-9 | pages = 35-40 | url = http://www.promacedonia.org/adzh/index.htm | accessdate = 14.03.2015}}</ref>, но си запазва правото да я експлоатира сама, въпреки претенциите на [[Източни железници|Компанията на Източните железници]].<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Радослав Попов, Василка Танкова | title = История на Българската дипломация 1879–1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 24-25 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693 | accessdate = 10.03.2015}}</ref
В изпълнение на конвенцията още през 1884 е открита жп линията [[Белград]] – [[Ниш]]. Две години по-късно е пусната в експлоатация и линията Ниш – [[Лесковац]] – [[Враня]].<ref name="roell-ostbahnen"/> Строежът на отсечката на българска територия и свързването ѝ с Ниш и Пловдив се забавя с близо две години, тъй като българският парламент решава това да стане с държавно финансиране, а [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]] и избухналата след него [[Сръбско-българска война|война със Сърбия]] налагат пренасочване на предвидените средства за военни нужди. Отсечката от [[Цариброд]] до [[Вакарел]] (последната брънка от линията Виена – Цариград) е завършена и пусната в експлоатация през лятото на 1888 година.{{hrf|Джонев|2008|50-55}} По същото време, с ъщо в изпълнение на Четворната конвенция, е открита и жп линията, свързваща Сърбия и османска Македония ([[Враня]] – [[Скопие]]).<ref name="roell-ostbahnen"/>
== Източници ==
| |||