Томас Едисън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни |
мРедакция без резюме |
||
Ред 19:
Още в ранна възраст Томас Едисън получава [[увреждане на слуха]], вероятно в резултат от боледуване от [[скарлатина]] и постоянни нелекувани [[отит]]и. По-късно той приписва глухотата си на удари по ушите от влаков кондуктор, когато при пътуване химическата му лаборатория се подпалва и той е изхвърлен от влака. След това Едисън отново променя историята, твърдейки, че кондукторът му е помагал да се качи в движещ се влак, като го е издърпал за ушите.{{hrf|Josephson|1959}}{{hrf|Baldwin|2001}}
Семейството на Едисън е принудено да се премести в [[Порт Хюрън]], [[Мичиган]], когато строящата се железопътната линия заобикаля Милан през 1854 година,{{hrf|Josephson|1959|18}} но и там преживяват трудно. Томас Едисън продава зеленчуци, както и бонбони и вестници във влаковете между Порт Хюрън и [[Детройт]], за да допълва доходите на семейството. Той установява, че има заложби за търговска дейност, и поставя началото на дълга поредица търговски начинания на Едисън - в живота си той основава 14 компании, сред които [[General Electric|Дженерал
Едисън става [[телеграф|телеграфист]], след като спасява тригодишния Джими Макензи от сгазване от влак. Бащата на детето, началник на гарата в [[Маунт Клемънс]], е толкова благодарен, че го обучава да работи с телеграф. През 1866 година той се премества в [[Луисвил]], където като служител на [[Уестърн Юниън]] работи в бюрото на телеграфната агенция [[Асошиейтед Прес]]. Той често поема нощните смени, когато има много свободно време за двете си любими занимания - четене и експериментиране. В крайна сметка, заради последната дейност той е уволнен - една нощ през 1867 година той работи с [[оловно-киселинен акумулатор]] и разлива [[сярна киселина]] на пода, а тя протича през дървения под до бюрото на началника му на долния етаж.{{hrf|Baldwin|2001|40-41}}
| |||