Гостилица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎История: без източници
факт
Ред 51:
В следосвобожденскоя период хората от селото заживяват с възходящия темп на цялата страна. Участват в бурния политически живот при полагане на основите и строителството на нова свободна България. Селото влиза в обхвата на Търновския окръг (област), като част от Дряновската околия. Във времето на Съединението и Сръбско-българската война, гостиловци са в състава на 6-ти пехотен Търновски полк, който громи сръбския нашественик в най-кървавата битка на Нешков връх и при Пирот с мощна и вихрена атака "На нож!". В Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, мъжете от Гостилица се сражават храбро на всички фронтове, като дават около 60 свидни жертви. Те са свикани под знамената на славните 6-ти пехотен Търновски полк, 18-ти пехотен Етърски на негово величество царя полк и най-вече 20-ти пехотен Добруджански полк. Проливат кръвта си за делото на националното обединение в много битки и сражения (Бунар Хисар, Селиолу, Петра, Гечкенли, Люлебургас, Лозенград, Кървъв камък, Милевска планина, Тутракан, Букурещ, Гевгели и на много други места), проявяват чудеса от храброст и героизъм и заслужено спечелват признанието на командирите и другарите си. Наградени са с много медали и кръстове за войнска слава и те издигнаха авторитета на селото.
 
{{факт|След злополучното приключване на Първата световна война за страната, гостиловци се хващат здраво на работа и селото бързо се разраства и увеличава населението си. Дава се силен тласък на земеделието и скотовъдството, откриват се няколко коларо-железарски работилници, ковачници, маслобойна, фурна, шивачници, и обущарници и са изградени четири воденици на Янтра, съответно: Райовата, Червенковата, Унгоровата и Фильовата, като последната представлява модерно за времето си хидротехническо съоръжение с висока бентова стена и "валцова мелница". Силно се развива строителството, изграждат се много къщи на 2 етажа, а в центъра на селото се оформя площад с няколко кръчми и бакалски магазини (на Йордан Димов, на Димитър Унгоров, на Иван Калпазанов, на Иван Америката и др.). През 1935 г е създадена селската кооперация „Изгрев“ за доставка и продажба на промишлени стоки за населението.|2015|4|1}}
 
{{факт|По време на Втората световна война, гостиловски запасни са мобилизирани и изпратени с корпусите в Беломорска Тракия и Македония, където служат до септември 1944 г. Вземат участие в последната фаза на войната на страната на антихитлеристката коалиция и в боевете дават живота си 4-5 храбреци. През този период хората от селото остават настрана от изострените политически разпри и не допускат нито фашизиране, нито шумкарство. В местността "Саридаа" тогава е застреляна партизанката Стефана Цонева, която е преминавала с част от бягащите [[Партизанско движение в България|шумкари]], повечето от които са били избити при село Балван. Полицаят, убил това момиче, е работел в Гостилица, но не е бил местен жител.|2015|4|1}}
 
{{факт|Съветската военна окупация и последващата комунизация на страната, се отразяват и на развитието на селото. Брутални комунистически изстъпления, с жертви не е имало, но върху определени хора е оказван систематичен натиск и тормоз. Около 1950 година е направен неуспешен опит за колективизация на земята, но през 1957 г. тя е осъществена. През 1948-9 г. селото е електрифицирано, а малко по-късно и радиофицирано. След 1960 г. се пристъпва към централизирано водоснабдяване и благоустрояване, като основните улици и площади са регулирани и асфалтирани. Построени са и много обществени строежи, каквито са здравният дом, читалищната сграда, селският стадион, търговският комплекс, нова фурна с обществена баня и общежитие, административна сграда, детска градина, работилница към училището и редица постройки на кооперативното стопанство. През 1964-66 г. са положени "основите на промишленността" в селото, като е изграден цех за производство на кухненски прибори (лъжици, вилици, ножове), в който работят няколко десетки работника. По-късно той е преустроен за правене на военна електроника, а след 2000-та година е приватизиран и подготвен за производство на биогорива. Това създава нов съвременен облик на Гостилица, но от средата на петдесетте години на 20-ти век, за първи път в многовековната му история, селото започва да намалява прогресивно като брой на жителите си и вече е застрашено от обезлюдяване.|2015|4|1}}
 
== Забележителности ==