Временно руско управление: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 2:
 
'''Временно руско управление в България''' е управление от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. Разпростира се в окупираните от [[Русия|руските]] войски територии в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. [[Берлински договор|Берлинският договор]] го узаконява и определя неговата продължителност на девет месеца.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54-55}}</ref><ref>Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148</ref> По същото време в Западна България тези функции са изпълнявани от от сръбската войска. За целия период на Временното руско управление в България в западните региони администрацията е сръбска.
 
Събитията около подписването на Сан-Стефанския мирен договор, донесъл свободата за България и независимост за Сърбия, както и около Берлинския конгрес и уточняването на държавните граници на Балканите, поставят населението на Трънско и Пиротско в ситуацията на “време разделно” (с прекрасната метафора на А. Дончев), в която граничността му е подложена на силна политизация2. И в Трън, и в Пирот, и в селата наоколо (по-късните Лужнички, Драгомански, Царибродски, Годечки и Брезнишки региони) се оформят про-сръбски и про-български партии, чиито водачи от името на местното население пишат благодарствени адреси, прошения и петиции и до княз Милан, и до руския император и генералния щаб в Сан-Стефано, и до представителите на Временното руско управление в София, с цел да се докаже едната или другата етно-национална принадлежност. В пропагандния дискурс е включена етнографска “аргументация”, съдържаща като етно-идентификационни маркери за сръбска принадлежност:
 
==Временно руско управление==