Крушево (област Габрово): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18:
„Легендата разказва, че през турско време в село Крушево имало една хубава мома българка с име Мария, която турците набелязали да я вземат за жена на един турчин и да я потурчат. Черна мъка легнала в душата на тази красива българка. Не смеела да отиде за вода на чешмата на Дядовец, ни на хоро, ни на седенки, когато излизала из двора закривала си лицето, за да не я видят турците. Започнала да линее. Родителите ѝ посърнали от мъка и горест и започнали жива да я жалеят. За да отстранят натиска на турците пуснали слух, че Мария е много болна и лежи на умиране.
Било пролет. Една сутрин рано силно се затропало на вратнята им. Всички изпаднали в смъртен страх. Разбрали, че турците са дошли за Мария. Загърмели пищови. Решават бащата и братята да забавят турците, а момата да избята и се укрие в дебрите на Букоровския (сега Младенски) дол. Отварят вратнята, турците навлизат в двора, напират към къщата и реват: „Да излезе Мария! Дайте Мария или ей сега ще ви изколим!” – Тя умря – викат мъжете и възпират с гърдите си разярените нападатели.
В това време младата българка побягнала из дола към Радковец. Турците претърсват всичките стаи, мазето, тавана, плевнята. Никъде я няма. Разбират, че е побягнала и хукват след нея. Когато се изкачили на Калето, на пътя за Каменна и Трънята, на Мария кърпата се бялнала на върха над Скря скок на пътя за Гладник. Единият от турците я зърнал и извикал: „Бакънъс!” (Ето я!) и с всички сили се спуснали подире й. Минали през Гладник и навлезли в гората към дола. Още по пътя красивата мома решила да не се даде жива в ръцете на мръсните поганци, да се гаврят с тялото ѝ и моминската чест. Изправя стройната си снага на най-високата скала край дола, с огнен поглед се прощава с родните гори и върхове, буйното ѝ сърце бие до спукване, умът се помрачава и с един скок полетява във въздуха ... И до днес тази скала и водопада в подножието й носят нейното име Мариин скок – Марин скок – Мари скок”.Село, в което са се водили жестоки политически битки преди [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]]. Оттук са много известни партизани, голяма част от които загиват в борбата срещу фашизма. Крушево дава 23 жертви – ятаци и партизани. Най-известните партизани са Ненко Илиев, Бончук, Вълчо Цанков (Боян), Харалан Димов. След 9 септември кметове на селото са Велчо Ванев и Иван Хр. Димов-Стичето. Оттук е и ген. Мичо Ерменов – един от осъдените по процеса на [[Иван Тодоров-Горуня|Горуня]] за организиран [[Опит за преврат срещу Тодор Живков (1965)|преврат срещу Тодор Живков]].„Легендата разказва, че през турско време в село Крушево имало една хубава мома българка с име Мария, която турците набелязали да я вземат за жена на един турчин и да я потурчат. Черна мъка легнала в душата на тази красива българка. Не смеела да отиде за вода на чешмата на Дядовец, ни на хоро, ни на седенки, когато излизала из двора закривала си лицето, за да не я видят турците. Започнала да линее. Родителите ѝ посърнали от мъка и горест и започнали жива да я жалеят. За да отстранят натиска на турците пуснали слух, че Мария е много болна и лежи на умиране.
Било пролет. Една сутрин рано силно се затропало на вратнята им. Всички изпаднали в смъртен страх. Разбрали, че турците са дошли за Мария. Загърмели пищови. Решават бащата и братята да забавят турците, а момата да избята и се укрие в дебрите на Букоровския (сега Младенски) дол. Отварят вратнята, турците навлизат в двора, напират към къщата и реват: „Да излезе Мария! Дайте Мария или ей сега ще ви изколим!” – Тя умря – викат мъжете и възпират с гърдите си разярените нападатели.
В това време младата българка побягнала из дола към Радковец. Турците претърсват всичките стаи, мазето, тавана, плевнята. Никъде я няма. Разбират, че е побягнала и хукват след нея. Когато се изкачили на Калето, на пътя за Каменна и Трънята, на Мария кърпата се бялнала на върха над Скря скок на пътя за Гладник. Единият от турците я зърнал и извикал: „Бакънъс!” (Ето я!) и с всички сили се спуснали подире й. Минали през Гладник и навлезли в гората към дола. Още по пътя красивата мома решила да не се даде жива в ръцете на мръсните поганци, да се гаврят с тялото ѝ и моминската чест. Изправя стройната си снага на най-високата скала край дола, с огнен поглед се прощава с родните гори и върхове, буйното ѝ сърце бие до спукване, умът се помрачава и с един скок полетява във въздуха ... И до днес тази скала и водопада в подножието й носят нейното име Мариин скок – Марин скок – Мари скок”.
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->