„Легендата разказва, че през турско време в село Крушево имало една хубава мома българка с име Мария, която турците набелязали да я вземат за жена на един турчин и да я потурчат. Черна мъка легнала в душата на тази красива българка. Не смеела да отиде за вода на чешмата на Дядовец, ни на хоро, ни на седенки, когато излизала из двора закривала си лицето, за да не я видят турците. Започнала да линее. Родителите ѝ посърнали от мъка и горест и започнали жива да я жалеят. За да отстранят натиска на турците пуснали слух, че Мария е много болна и лежи на умиранеумиранеБило пролет. Една сутрин рано силно се затропало на вратнята им. Всички изпаднали в смъртен страх. Разбрали, че турците са дошли за Мария. Загърмели пищови. Решават бащата и братята да забавят турците, а момата да избята и се укрие в дебрите на Букоровския (сега Младенски) дол. Отварят вратнята, турците навлизат в двора, напират към къщата и реват: „Да излезе Мария! Дайте Мария или ей сега ще ви изколим!” – Тя умря – викат мъжете и възпират с гърдите си разярените нападатели. Село, в което са се водили жестоки политически битки преди [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]]. Оттук са много известни партизани, голяма част от които загиват в борбата срещу фашизма. Крушево дава 23 жертви – ятаци и партизани. Най-известните партизани са Ненко Илиев, Бончук, Вълчо Цанков (Боян), Харалан Димов. След 9 септември кметове на селото са Велчо Ванев и Иван Хр. Димов-Стичето. Оттук е и ген. Мичо Ерменов – един от осъдените по процеса на [[Иван Тодоров-Горуня|Горуня]] за организиран [[Опит за преврат срещу Тодор Живков (1965)|преврат срещу Тодор Живков]].
