|
===Народна бойна дружина „Чавдар“===
На [[1 март ]][[1943]] г. се извършва първото прегрупиране на партизанските сили. Създадена е т.нар. Народна бойна дружина „Чавдар“ в състав от 4 чети с командир [[Христо Кърпачев]], политкомисар [[Йото Курташев]]. Приет е боен устав. Положена е партизанска клетва. Христо Кърпачев написва текста настихотворението ''Марш на ловешките партизани „Чавдарци“'', {{източник|който получавае националнасред най-известните му произведения и получава известност|2015|03|26}} в средите на партизанското движение.<ref>http://literaturensviat.com/?p=74849</ref> По него е създаден „Марш на Ловешките партизани „Чавдарци“. Музиката е заимствана и адаптирана от популярна руска песен.
Следват акциите на шумкарите от дружината при с. Угърчин и Ломешкото ханче. Водят се сражения и престрелки с полицейски и военни подразделения при с. Дъбрава, с. [[Орляне]], с. Сопот, с. Брестово, с. Радювене, с. [[Пресяка]], с. Александрово, с. [[Лесидрен]], с.[[Бъркач]] и м. „[[Сливешки ливади]]“ където загива командира на дружината Христо Кърпачев. Издават и разпространяват нелегалните печатни издания : в-к „Младеж“, в-к „Народна борба“, в-к „Младежко дело“ и бюлетин „Народна информация“.
===Партизански отряд „Христо Кърпачев“===
На [[23 юли]] [[1943]] г. извършва второто прегрупиране на среща на окръжните ръководства на [[БРП (к)]] и [[РМС]] проведена в местността „ Киризлика “„Киризлика“, между с. Драгана и с. [[Катунец]], [[Ловеч|Ловешко]]. Организирано е със съдействието на командира на [[Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона]], [[Борис Копчев]]. Създава се [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]] на НОВА. Народна бойна дружина „Чавдар“ прераства в Партизански отряд „Христо Кърпачев“ в състав от 3 чети. Командир е [[Петър Нешев]], началник-щаб [[Дочо Съев]], политкомисар [[Йото Курташев]] (заменен от [[Христо Добрев]]) и сътрудник на щаба на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона [[Петко Патарински]]. Действа в Ловешко-Троянския военнооперативен район. Провеждат се акции за временно превземане на с. Голец, с. Горско Сливово, с. [[Баховица]], с. [[Каленик]], четвърти и шести еврейски трудов лагер при махала Киркова и [[Изворче]], горското стопанство в местността „Смесите“, фабриките „Балевски“ и „Конройс“ край гр.Троян и с. [[Калейца]], с. [[Сопот (Област Ловеч)|Сопот]] и с. Драгана. Съвместно със [[Горнооряховски партизански отряд|Свищовската чета]] овладява с. [[Червена]] и при завръщане в района на действие води бой в гората край с. Асеновци. Съвместно със [[Габровско-севлиевски партизански отряд|Севлиевската чета]] овладява с. [[Петко Славейково]].
{{източник|Общия брой на партизаните за периода 1941 – -1944 г. е 148 бойци, ятаци - 352, помагачи - 1242, членове на легални бойни групи - 146 човека.|2015|03|26}}<ref>Сборник, Бойният път на партизанския отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, С., 1975, поименен списък, с. 60-77</ref>
Правителствените сили провеждат три настъпателни офанзиви срещу партизаните. Най тежката е есенно-зимата 1943 – 1944 г. под кодовото наименование „Аспарух“. В нея участват [[34-и Троянски пехотен полк]] (2660 войника), IX- а Ловна дружина (570 полицаи и войници), военно-полицейски ескадрон (342 полицаи и войници), съставът на Ловешкото и Троянско околийски полицейски управления, въоръжена селска стража, агенти и сътрудници на полицейското и военно разузнаване. На репресии са подложени ятаците и помагачите. Водят се тежки сражения при с. Асеновци, м. „Урсел“, м. „Бероя“, м. „Мирьова река“, м. „Радювенска ялия“, м. „Бялка“, м. „Шумата“, м. „Трифонова усойна“, край с. [[Крушуна]] и с. Горско Сливово.
За периода 1941 – -1944 г. загиват 62 партизани, 91 ятаци и помагачи. Осъдени по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]-438, интернирани - 210 ятаци и помагачи.<ref>Сборник, Бойният път на партизанския отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, С., 1975, поименен списък, с. 222-233</ref>
През пролетта на [[1944]] г. се извършва трето прегрупиране на партизанските сили. Оцелелите партизани от първа чета са придадени към [[Горнооряховски партизански отряд|Свищовската чета]]. Партизанския отряд „Христо Кърпачев“ се прегрупира в две чети. Провеждат се акции за превземане на с. [[Терзийско]], строежа на [[Видима (ВЕЦ)|ВЕЦ „Видима“]], снабдяване с оръжие от с. Дойренци. Съвместно с [[Партизански отряд „Васил Левски“ (Плевен)]] и [[Партизански отряд „Дунав“]] атакуват с. [[Беглеж]], с. [[Катунец]], с. [[Обнова]]; отново четвърти и шести еврейски трудов лагер при махала Киркова, Изворче и с.Микре; с.Българене, с. Вратца (дн. [[Стефаново (Област Ловеч)|Стефаново]]) и с.[[Казачево]]. Съвместно със Свищовската чета овладява с. [[Александрово (Област Велико Търново)|Александрово]].
|
