Стоян Попов (партизанин): Разлика между версии

'''Стоян Николов Попов''', с псевдоним '''дядо Васил'', е деец на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], участник в комунистическото [[шумкари|съпротивителнотосъпротивително движение]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], член на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет на БКП]].<ref name="ЕБ5">Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 361.</ref>

Стоян Попов е роден на 25 юли 1898 година в серското село [[Дряново (Серско)|Дряново]], тогава в Османската империя, днес в [[Гърция]]. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година семейството му се преселва в Пзарджик, България, където Попов работи като тютюноработник. Участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] и въвв т.нар. [[Владайско въстание|Владайското въстание]] в 1918 година. Става член на БКП в 1919 година. През 1923 година е арестуван. Член е на Окръжния комитет на БКП в Пазарджик. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] е осъден по [[Закон за защита на държавата|Закона за защита на държавата]]. След изтърпяване на присъдата в 1929 година е секретар на Окръжния комитет на БКП в Пазарджик, а после в София. В 1931 година става член на Централния комитет на партията. В 1932 година заминава за Москва, където учи Международната ленинска школа и работи в [[Профсъюзен интернационал|Профсъюзния интернационал]].<ref name="ЕБ5"/>

Връща се в България в 1936 година и от 1937 до 1940 година е секретар на Окръжния комитет на БКП в Пазарджик. От 1940 година отново е член на ЦК и отговаря за профсъюзната работа. В 1941 година е затворен в лагера [[Гонда вода (лагер)|Гонда вода]], а след това в [[Кръстополе (лагер)|Кръстополе]]. През октомври 1943 година е освободен. Участва в съпротивителнотокомунистическото съпротивително движение и става политкомисар на [[Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона]] на [[НОВА]]. Организатор на Съпротивителното движение в Пазарджишко, наред с [[Методи Шаторов]]. Партизанин от [[Партизански отряд „Ангел Кънчев“]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 99, 174</ref>