Разлика между версии на „Народен театър „Иван Вазов““

м
 
По време на бомбардировките над София през [[Втората световна война]] е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Последното  преустройство и реставрация е осъществено през  1972-1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците [[Дечко Узунов]], [[Георги Чапкънов]] и [[Иван Кирков]], който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.
== '''История на театъра''' ==
[[Файл:Bulgarian Theatre Bitola 1908.jpg|дясно|мини|300п|Българският народен театър на посещение в [[Битоля]], Османската империя, в 1908 година. К. Стоянов, [[Сава Огнянов]], [[Йозеф Шмаха]], [[Екатерина Златарева]], [[Пенчо Славейков]], [[Васил Кирков]], [[Атанас Кирчев]], [[Христо Ганчев]], Св. Добрев, Н. Христов, В. Шумлянска, [[Кица Стоянова]]]]
 
=== '''1904-1944 ''' ===
[[File:BASA_138K-1-102-36_National_Theater_actors_postcard_(crop).jpg|right|thumb|300px|Пощенска картичка с ликовете на [[Екатерина Златарева]], А. Будевска, В. Кирков, [[Тачо Танев]], И. Попов и Христов. Датировка: отпреди 1926 година. Източник: ДА "Архиви"]]
 
През 1943 г. към Народния театър се създава  Държавна театрална школа. Преподаватели са главният режисьор Н. О. Масалитинов и артистите Г. Стаматов, Вл. Трандафилов, П. Атанасов. Школата поставя началото на професионалното театрално образование в България. През 1948 г. тя е преобразувана в Държавно висше театрално училище и отделена от Народния театър като самостоятелна институция, която през 1956 г. вече се нарича [[ВИТИЗ|ВИТИЗ  „Кръстьо Сарафов”]].
 
=== '''1944-1989 ''' ===
Политическата промяна на [[9 септември |9 септември 1944 г.]] рефлектира, разбира се, и върху цялостния художествен облик на Народния театър. Извършена е „чистка“ в театралното ръководство, отстранен е Хрисан Цанков. В режисьорската колегия освен Н. О. Масалитинов влизат младите надежди [[Стефан Сърчаджиев]], [[Кръстьо Мирски]], Моис Бениеш. През 1947 г. за главен режисьор е назначен [[Боян Дановски]]. Първата си премиера има и режисьорът [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]], който дълги години ще определя художествения облик на театъра. Напълно се променя структурата на репертоара, за известно време от нея изчезват съвременните европейски автори, като се поставят  множество руски и съветски пиеси и някои незначителни български произведения. Реализмът завладява сцената. Внедряването на системата на [[Константин Станиславски|Станиславски]] става задължително условие за метода на социалистическия реализъм, който официално се обявява за единствено възможния естетически и идеологически художествен принцип.
 
Раша Плаович  и Арса Йованович (СФРЮ), [[Борис Бабочкин]] (СССР), Такис Музенидис (Гърция), Яцек Вошчерович (Полша), [[Борис Ливанов]]  и Борис Захава (СССР), Клифорд Уилямс (Великобритания), Андрей Гончаров, [[Олег Ефремов]] и Георгий Товстоногов (СССР), Брако Плеша (СФРЮ). 
 
=== '''1989-2014''' ===
Народният театър „Иван Вазов” продължава да бъде водещата трупа в България, в която играят едни от най-добрите български актьори от различни поколения. На сцената му поставят най-интересните български режисьори и сценографи, които създават лицето на съвременния български театър. 
 
 
В репертоара на театъра влизат произведения на най-видните представители както на класическата, така и на съвременната световна и българска драматургия. 
 
== Допълнителна информация ==