Кюстендил: Разлика между версии

Възползвайки се от неизгодното вътрешно и външно положение на България в началото на XIV в., сръбският крал [[Стефан II Милутин]] (1282–1321) нахлува по долините на реките Вардар и Струма и завладява Велбъжд, който за дълги години попада под сръбска власт и влияние. На [[28 юли]] [[1330]] г., в [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] между българската войска, водена от цар [[Михаил III Шишман Асен]] (1323-1330) и войската на сръбското кралство [[Рашка]], предвождана от крал [[Стефан Дечански|Стефан Урош III Дечански ]] (1321-1331) българите претърпяват тежко поражение, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира.

Към средата на XIV в. в Югозападна България се формира ново сръбско държавно образувание с център Велъбжд начело с сръбска фамилията на Деяновци (Драгаши). Родоначалник на Деяновци е [[севастократор]] и [[деспот]] [[Деян Драгаш]]. Владенията на неговите синове [[Йоан Драгаш]] и [[Константин Драгаш]] се простират между реките [[Вардар]] и [[Струма]], а за столица е избран главният град на областта Велбъжд. При Константин Драгаш деспотството има голямо териториално разширение, но изпада във зависимост от Османската империя. [[Деспот]] Константин Драгаш загива заедно с [[Крали Марко]] /също османски [[васал]]/, сражавайки се на страната на [[Баязид I]] в [[Битка при Ровине|битката при Ровине]] срещу [[Влашко|влашки]]я владетел [[Мирчо Стари]] през [[1395]] година. Наследен е от сина си Яков, който приема исляма и името Якуб. Последен владетел на Велбъжд е Юсуф (с християнско име Стефан), вероятно помюсюлманчен син на Константин Драгаш или на Якуб. По името на Константин Драгаш след покоряването му от османските турци градът е наречен Кюстендил според практиката на османските завоеватели да назовават завладените градове по името на последния християнски владетел.