Константин Деян: Разлика между версии

'''Константин Деян''' (наричан и Драгаш) е самостоятелен (според сръбската [[Историография|историография]] ''[[Сърби|сръбски]]''<ref>Oxford Dictionary of Byzantium, том 1, ISBN 0195046528, стр. 505, USA, 1 991</ref>) средновековен владетел на [[Велбъждско деспотство|Велбъждкото деспотство]] от [[1378]] г. до [[1395]] г.

Константин е син на българскиясръбския велможа и [[деспот]] [[Деян Драгаш]] от първия му брак с Владислава, знатна девойка, произхождаща от [[боляр]]ски [[Род (общност)|род]], или с [[Теодора-Евдокия]] (еднокръвна сестра на сръбския цар [[Стефан Душан]]).<ref>Срвн. ''Велбълждско княжество'' в ''Енциклопедия България'', Издание на Българската академия на науките, София, 1978, том 1; ''Константин Драгаш'' в ''Енциклопедия България'', 1982, том 3; Jelisaweta Stanojevich Allen: ''Constantine Dragas'' в ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', 1991, ISBN 0-195-04652-8; I. Dujčev: ''Dejan'' и ''Dragaš, Konstantin'', I. Djurić: ''Dragaš'' в ''[[Lexikon des Mittelalters]]''; Dorde S. Radojvic: ''Dragasi'' в ''Enciklopedija Jugosvije'', Zagreb, 1984, том 3; Mathias Bernath: ''Historische Bücherkunde Südosteuropa'', том 1, 1978, ISBN 3-486-48591-1, стр. 581; Дочка Владимирова-Аладжова: ''Велбъждско княжество'' и ''Константин Драгаш'' в ''Енциклопедичен речник Кюстендил'', Издателство на Българската академия на науките, София, 1988</ref>

При завладяването на [[Балкани|балкански]]те земи от османските турци, Константин Драгаш се признава за васал на [[Мурад I]] с цел да запази целостта и обособеността на владението си, както и [[собственост]]та и [[живот]]а на [[поданик|поданици]]те си. В историческата наука съществува предположение, че взима участие в К[[Косовска битка|осовската битка]] на страната на Мурад I /заедно с [[Крали Марко]]/, воден освен от васалските си задължения, но и по политически и користни съображения /заграбване на част от неговите бащини владения от [[Лазар Храбелянович]]/. Вероятно за Косовския бой ([[1389]]) изпраща подкрепления на Мурад I към войската му, понеже тя преминава за К[[косово поле|осово поле]] през [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]].

Според [[Йордан Иванов]] Константин Драгаш е бил женен за [[Кера Тамара Българска|Кера Тамара]], дъщерята на българския [[цар]] [[Иван Александър]]. Именно като зет на царя, според Иванов, Константин е бил изобразен в [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]] на Иван Александър до [[Кера Тамара Българска|Кера Тамара]], където е посочен като ''"Константин сръбски деспот, зет на великия цар Иван Александър"''. Сред аргументите, които историкът посочва в подкрепа на тезата си, са двуглавите орли, с които са украсени одеждите на ''деспот Константин'' от миниатюрата. БългарскиятСръбският учен тълкува този хералдически символ като герб на [[династия]]та [[Неманичи]]<ref>[http://www.promacedonia.org/hm2/hm_6_1.html Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век]</ref>, роднинските връзки с която Драгашите изтъкват неведнъж. Така в една своя грамота от 20 май 1380 г. Константин Драгаш посочва, че смята за свои „прародители и предходници” сръбските царе.<ref>[http://www.promacedonia.org/hm2/hm_5_3.html#68. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век]</ref> Тезата на Иванов е оспорвана сред историците.<ref>{{cite book |last= Матанов|first= Христо|authorlink= Христо Матанов|title= Кой е бил деспот Константин от миниатюрите на Лондонското евангелие |year= 1985 |publisher= Исторически преглед, № 7}}</ref> Известно е, че през [[1371]] г. [[Кера Тамара Българска|Кера Тамара]] е вече вдовица, и че Константин Драгаш е починал през [[1395]] г. Следователно по-вероятно е ''деспот Константин'' от Лондонското евангелие да е друга (различна) личност, за която не се знае нищо повече, освен че става въпрос за царски зет, носил титлата ''"[[деспот]]"'' (виж [[Константин Балшич]]). В средновековната българска църква в с. [[Станичене]] e открито погребение на най-високопоставен български феодал, управлявал Нишката област на царството, облечен в такава златотъкана дреха с везани двуглави орли и с шест царски монограма на Иванцар АлександърДушан ''"Цар на българиСърби и гърциГърци".''