Разлика между версии на „Деяновци“

м
Премахнати редакции на 79.143.111.161 (б.), към версия на 84.252.39.52
м (Премахнати редакции на 79.143.111.161 (б.), към версия на 84.252.39.52)
'''Деяновичи''' или '''Драгаши''' е [[българска]] <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 382 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
<nowiki> </nowiki>еспоред сръбската и американската [[Историография|историография]] ''[[Сърби|сръбска]]'')<ref>[[Джон Файн|Файн, Джон]], "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5</ref> [[феод]]ална [[династия]] управлявала [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 312 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
 
[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на цар [[Стефан Душан]] и царица [[Елена Българска|Елена]], като основателя на династията [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му крал [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина]].
 
Потомци на сръбска династията Драгаши са последните [[Византия|византийски]] [[император]]и [[Йоан VIII Палеолог]] и [[Константин XI Драгаш]], на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си [[фамилия]] Драгаш. Последните владетели на [[Морея]], както и последните [[Бранковичи]] също се явяват потомци на фамилията Драгаш.
 
След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], посредством [[Тома Палеолог]] и [[София Палеологина]], Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]].