Уикипедия

Заряден картуз: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м премествам детайлите за източниците накрая, за по-прегледно редактиране
Ред 1:
'''Зарядeн картуз''' — специална обвивка, направена от сурова коприна, тежка хартия и/или от хартия на основата на памук, лен, коприна и т.н. Използват се и текстилни ацетилцелулозни торби или направени от друга тъкан. Обикновено е с цилиндрична форма, в която е разположен метателния заряд за артилерийски и минометни изстрели.
[[Файл:BL12inchCorditeCartridge63.5lbsDiagram.jpg|мини|Картуз за[[12" морско оръдие Mark IX|12 дюймово оръдие Mk.IX]]]]
Използването на зарядния картуз позволява предварителното окомплектоване на артилерийските изстрели и по този начин се повишава скорострелността на артилерията като цяло<ref name="СВЭ"/>Советская военная энциклопедия т. 4, стр. 109</ref name="ve"/><ref name="veСВТ"/>{{cite. Артилерийския боеприпас, в който се използва се нарича разделно-картузен артилерийски изстрел, процеса на зареждане на съответното оръдие - разделно или картузно зареждане, а самото артилерийско оръдие — картузно.
|часть=Картуз зарядный
|заглавие=Военный энциклопедический словарь
|ответственный=Председатель ред. ком. Н. В. Огарков
|место=М.
|издательство=[[Воениздат]]
|год=1983
|страниц=863
|тираж={{nobr|300 000}}
}}</ref><ref name="СВТ">{{cite
|часть = Картуз зарядный
|заглавие = Словарь военных терминов
|ответственный = сост. А. М. Плехов, ред. С. Г. Шапкин
|место =М.
|издательство = [[Воениздат]]
|год = 1989
|страницы = 125
|страниц = 335
|isbn = 5-203-00175-8
|тираж ={{nobr|65 000}}
}}</ref>. Артилерийския боеприпас, в който се използва се нарича разделно-картузен артилерийски изстрел, процеса на зареждане на съответното оръдие - разделно или картузно зареждане, а самото артилерийско оръдие — картузно.
 
Зарядният картуз се използва от XVII век<ref name="ve" /><ref name="СВТ" />.
 
В Руската империя е въведен при Петър I <ref>Артиллерия // Советская военная энциклопедия. / ред. Н.В. Огарков. том 1. М., Воениздат, 1976. стр.272-288</ref> и первоначално се е изготвял от хартия, конопена, ленена или вълнена тъкан. Към началото на XX век се приготвял изключително от копринена тъкан, поради нейната устойчивост на молци, неразтягането и&#768; от тежестта на заряда и липсата на тлеещи остатъци след изстрел, които са изключително опасни за преждевремен изстрел в процеса на следващото зареждане.<ref name="СВЭ"/>
 
Текстилни картузи с барут се използвали и при монометите, в частност 120 мм полков миномет обр. 1938 г.. Те се закрепвали на опашката на мината, за да усилят заряда и съответно далекобойността и&#768;.<ref name="minomot">{{ cite web
Line 64 ⟶ 44:
 
== Източници ==
{{Reflist|2}}|refs=
<ref name="СВЭ">Советская военная энциклопедия т. 4, стр. 109</ref>
<ref name="ve">{{cite |часть=Картуз зарядный |заглавие=Военный энциклопедический словарь |ответственный=Председатель ред. ком. Н. В. Огарков |место=М. |издательство=[[Воениздат]] |год=1983 |страниц=863 |тираж={{nobr|300 000}} }}</ref>
<ref name="СВТ">{{cite |часть = Картуз зарядный |заглавие = Словарь военных терминов |ответственный = сост. А. М. Плехов, ред. С. Г. Шапкин |место =М. |издательство = [[Воениздат]] |год = 1989 |страницы = 125 |страниц = 335 |isbn = 5-203-00175-8 |тираж ={{nobr|65 000}} }}</ref>
}}
{{превод от|ru|Зарядный картуз|63737085}}
[[Категория:Артилерия|Артилерия]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Заряден_картуз“.