Загоре (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
NeDieu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
NeDieu (беседа | приноси)
Ред 24:
С Решение на Старозагорския окръжен народен съвет от 01 декември 1958 г. е променено АТУ на селото и то бива включено в '''Община Могила''', Старозагорска околия. С Указ 29 на Президиума на Народното събрание от 22 януари 1959 г. се премахват околиите като съставни единици на АТУ на страната, а с Указ 113 на Президиума на Народното събрание от 03 март 1959 г. селото преминава в '''Община Коларово''', окръг Старозагорски. Обратно в '''Община Могила''', окръг Старозагорски, селото бива върнато с Указ 5 на Президиума на Народното събрание от 05 яниари 1963 г., докато с Указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. е включено в '''Община Стара Загора''', в която селото е включено и днес. С Указ 2704 на Държавния съвет на НРБ от 28 явгуст 1987 г. е премахнато АТ деление на страната на окръзи, при което с. Загоре, като част от Община Стара Загора е включено в новата '''Област Хасковска'''. С влизане в сила на Указ 1 на Президента на Републиката от 05 януари 1999 г. с. Загоре вече е част от Община Стара Загора, област Старозагорска. Съгласно Закон за регионалното развитие от 15 май 2008 г. актуалната АТ принадлежност на селото е: Република България, район "Югозападна и Южна централна България", Южен централен район, обл. Стара Загора, общ. Стара Загора.
 
В средата на XIXв. населението на територията на сегашното село е било изключително турско, земята е принадлежала на кадията (съдия, тур.) на Ески Заара (Стара Загора, тур.). Село Голямо Кадиево вероятно води началото си от поселението на ратаите, обслужвали чифлика на кадията. Името и произхода на село Оборито (Ахърито) идва от първоначално намиралите се там големи ахъри (обори, тур.), обслужвали голям местен керван-сарай (хан, странноприемница, тур.), в който отсядали много пътници между Северна и Южна България. Постепенно българите аргати в чифлика и керфанкерван-сарая се увеличили. ПървончалноПървоначално къщите във всяка от двете махали са били около 6-7бр. със стени от плат, измазани с глина, с покриви от слама. До началото на Освободителната войан двете махали вече достигат 30-40 къщи. При пожар керван-сараят е изгорял. Впоследствие, през 1877г. цялото село е изгорено до основи при настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора, като оцеляват само един хамбар и една къща. Възстановено е от оцелелите жители и нови заселници, като стари къщи от края на 19в. няма запазени.
 
Първото училище в село Оборито е построено непосредствено след Освобожданието. И в двете села е имало начални училища за класове от 1 до 4 отделение, които са изцяло разрушени от земетресението през 1928г., след което са построени нови. През годините на социализма в обединеното село е построено голямо основно училище "Христо Ботев" до 8 клас с дългогодишен директор Таньо Петков.