Отваря главното меню

Промени

155 байта изтрити ,  преди 4 години
редакция без резюме
[[Картинка:Moon_Dedal_crater.jpg|thumb|right|275px|Снимка на кратера [[Дедал (кратер)|Дедал]] на повърхността на [[Луна]]та, заснет от екипажа на [[Аполо ]] през [[1969]] г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km.]]
 
'''Астрономията''' е [[наука]], изучаваща движението, строежа и развитието на [[небесно тяло|небесните тела]] и цялата [[Вселена]]. Предмет на изучаване са системите и явленията извън пределите на [[земна атмосфера|земната атмосфера]] като [[Слънце]]то, [[планета|планетите]], [[астероид]]ите, [[комета|комети]]те, [[метеорит]]ите, [[космическо пространство|космическото пространство]], [[звезда|звездите]], [[галактика|галактиките]] и др.
 
==Наблюдателна астрономия==
Наблюдателната астрономия има за цел получаването на данни за небесните тела чрез различни методи на наблюдение, които след това се анализират чрез законите на физиката.
 
[[Картинка:USA.NM.VeryLargeArray.02.jpg|thumb|250px|[[Радиотелескоп]]ите са само един от използваните от астрономите инструменти. На снимката радиотелескопи в град [[Сокоро (Ню Мексико)|Сокоро]], щат [[Ню Мексико]], САЩ .]]
 
В наблюдателната астрономия [[информация]] за различните небесни тела и явления се получава главно след регистриране и анализ на [[светлина]] и други форми на [[електромагнитно излъчване]]<ref>{{cite web|url=http://imagine.gsfc.nasa.gov/docs/science/know_l1/emspectrum.html|title = Electromagnetic Spectrum|publisher = NASA|accessdate = 8 September 2006}}</ref>. Наблюдават се и [[Космически лъчи|космическите лъчи]], като в близко бъдеще се планира и използването на детектори на [[гравитационна вълна|гравитационни вълни]].
 
Според частта от [[електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]], който се използва за наблюдения, съществуват:
 
* [[Оптична астрономия]]. В исторически план оптичната астрономия е най-старата форма на астрономия.<ref name="moore1997">{{cite book
|author=Moore, P.
|location=Great Britain
|isbn=0-540-07465-9}}</ref> Отначало изображенията на небесните тела се рисували на ръка. От края на 19-и и през почти целия 20-и век образите са се запазвали с [[фотография|фотографски]] методи. Съвременните изображения се снемат с [[цифрова фотография]] и най-вече със зарядно-свързани прибори [[CCD]]. За наблюденията се се използват [[оптична система|оптични системи]] и компоненти ([[огледало|огледала]], [[леща (оптика)|лещи]]), с чиято помощ се наблюдава светлината в диапазона от нискочестотни ултравиолетови до високочестотни инфрачервени лъчи. Астрономията на видимата светлина в частност използва диапазона на [[видима светлина|видимата светлина]] с дължина на вълната от 400 до 700 [[метър|nm]]<ref name="moore1997"/>. Най-често използваните инструменти са [[телескоп]]ът и [[спектрограф]]ът.
 
* [[Инфрачервена астрономия]]: използва електромагнитни лъчения в [[Инфрачервено излъчване|инфрачервения диапазон]]. Най-често се използва телескоп, но за регистриране се използва [[сензор|детектор]], чувствителен към инфрачервени лъчи. Инфрачервените вълни обаче се поглъщат силно от [[водна пара|водните пари]] в атмосферата, което налага инфрачервените телескопи да се строят на високи и сухи места или да бъдат изведени на [[орбита]].
 
* [[Радиоастрономия]]та използва електромагнитни лъчения в областта на милиметровия обхват и по-нагоре.<ref name="cox2000">{{cite book
|editor=Cox, A. N.
|location=New York
|isbn=0-387-98746-0}}</ref> Приемниците на [[радиотелескоп]]ите имат устройство, подобно на това на радиоапаратите, но със значително повишена чувствителност. Радиоастрономията се отличава от другите методи по това, че [[радиовълни]]те се проявяват в по-голяма степен като [[вълна|вълни]], отколкото като [[фотон]]и. Затова е относително по-лесно да се измери тяхната [[амплитуда]] и [[фаза]], което при по-къси вълни е затруднено<ref name="cox2000"/>. Оптичната и радиоастрономията се извършват успешно от наземни [[обсерватория|обсерватории]], защото земната [[атмосфера]] не пречи в значителна степен (с изключение на облаците, които влияят на оптичните наблюдения).
 
* Ултравиолетовата астрономия използва наблюдения в областта на високочестотното [[ултравиолетово излъчване]] с дължини на вълните между 100 и 3200 Å (10 до 320&nbsp;nm).<ref name="cox2000"/> Тъй като те се поглъщат от земната атмосфера, наблюденията се извършват от горните части на атмосферата или от орбита.
 
* Рентгеновата астрономия е изучаването на астрономически обекти с помощта на [[рентгенови лъчи]]. Астрономическите обекти излъчват рентгенови лъчи обикновено под формата на [[синхротронно лъчение]], [[спирачно лъчение]] при температури на газа 10<sup>7</sup> (10 милиона) [[келвин]]а и излъчване на [[абсолютно черно тяло]] при температури над 10<sup>7</sup> K.<ref name="cox2000"/> Тъй като те също се поглъщат от земната атмосфера, наблюденията се извършват от горните части на атмосферата със стратосферни [[балон]]и или чрез телескопи на орбита или от Космоса.
 
* Астрономията с [[гама лъчи]] изучава обектите с помощта на най-късите вълни от [[електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]]. Директното им наблюдение е възможно от [[космически апарат]]и като например Compton Gamma Ray Observatory или със специални телескопи, наречени „атмосферни телескопи на Черенков“.<ref name="cox2000"/> Всъщност телескопите на Черенков не регистрират директно гама излъчването, а проблясъците от видима светлина, получени при поглъщането на гама лъчите в атмосферата на Земята. <ref name="spectrum">{{cite web|last = Penston|first = Margaret J.|date = 14 August 2002|url=http://www.pparc.ac.uk/frontiers/latest/feature.asp?article=14F1&style=feature|title = The electromagnetic spectrum|publisher = Particle Physics and Astronomy Research Council|accessdate = 17 August 2006}}</ref> Гама излъчването е много краткотрайно явление, но има и постоянни източници като [[пулсар]]и, [[неутронна звезда|неутронни звезди]] и бъдещи [[черна дупка|черни дупки]].<ref name="cox2000"/>
* Астрономия на частици [[неутрино]] и [[космически лъчи]]. За регистрирането на неутрино са необходими специални подземни съоръжения. Регистрираните неутрино идват основно от Слънцето, но също и от [[свръхнова|свръхнови звезди]].<ref name="cox2000"/> Космическите лъчи, които са поток от [[Елементарна частица|елементарни частици]] и [[Атомно ядро|ядра]] на [[химически елемент]]и, при навлизането си в [[Атмосфера на Земята|земната атмосфера]] водят до каскади от други частици, които могат да се наблюдават от обсерваториите.<ref>{{cite book|first=Thomas K.|last=Gaisser|year=1990|title=Cosmic Rays and Particle Physics|pages=1–2|publisher=Cambridge University Press|isbn=0521339316}}</ref>
 
* Астрономия на частици [[неутрино]] и [[космически лъчи]]. За регистрирането на неутрино са необходими специални подземни съоръжения. Регистрираните неутрино идват основно от Слънцето, но също и от [[свръхнова|свръхнови звезди]].<ref name="cox2000"/> Космическите лъчи, които са поток от [[Елементарна частица|елементарни частици]] и [[Атомно ядро|ядра]] на [[химически елемент]]и, при навлизането си в [[Атмосфера на Земята|земната атмосфера]] водят до каскади от други частици, които могат да се наблюдават от обсерваториите.<ref>{{cite book
|first=Thomas K.|last=Gaisser|year=1990
|title=Cosmic Rays and Particle Physics|pages=1–2
|publisher=Cambridge University Press|isbn=0521339316}}</ref>
 
* [[Астрометрия]] и [[небесна механика]]. Това е един от най-старите раздели на астрономията, а и на науката изобщо е измерването на положението на небесните тела. В миналото точното знание за положението на Слънцето, Луната, планетите и звездите е от съществено значение за пътуванията и навигацията и за изработката на [[календар]]и. През по-далечни исторически времена акуратното измерване на положенията на планетите е довело до разбирането на някои ефекти, дължащи се на гравитационното взаимодействие между небесните тела и извеждането на законите на [[небесна механика|небесната механика]]. В по-скорошно време проследяването на движението на т.нар. околоземни обекти (преминаващи близо до земната орбита комети, астероиди и др.) позволява да се предсказват евентуални сблъсъци.<ref>{{cite web|last = Calvert|first = James B.|date = 28 March 2003|url=http://www.du.edu/~jcalvert/phys/orbits.htm|title = Celestial Mechanics|publisher = University of Denver|accessdate = 21 August 2006}}</ref>
 
Измерването на звездния [[паралакс]] на близките звезди дава необходимата информация за определяне на скалата, която е необходима за оценка на разстоянията във Вселената, а оттам и за оценка на свойствата на по-отдалечените звезди като се прави аналогия с по-близките. Измерването на радиалната скорост и собствените движения на звездните системи показва [[кинематика]]та им в рамките на нашата галактика [[Млечен път|Млечния път]]. Данни от астрометрията се използват и за определяне на разпределението на [[тъмна материя|тъмната материя]] в галактиката.<ref>{{cite web|url=http://www.astro.virginia.edu/~rjp0i/museum/engines.html|title = Hall of Precision Astrometry|publisher = University of Virginia Department of Astronomy|accessdate = 10 August 2006}}</ref>
 
През 90-те години, астрометрията използва техника на измерване на [[Доплеров ефект|Доплерово отместване]] за откриване на големи [[екзопланета|екзопланети]] около някои от близките звезди.<ref name="Wolszczan">{{cite journal| author=Wolszczan, A.; Frail, D. A.| title=A planetary system around the millisecond pulsar PSR1257+12| journal=Nature| year=1992| volume=355| issue=6356|pages=145–147| doi= 10.1038/355145a0| ref=harv| bibcode=1992Natur.355..145W}}</ref>
 
 
==Любителска астрономия==
 
[[File:Astronomy enthusiasts Purple.jpg|thumb|Астроном-любител]]
 
Астрономията е една от науките, в която непрофесионалистите продължават да играят активна роля.<ref>{{cite journal
|last = Mims III|first = Forrest M.
 
[[Категория:Астрономия| ]]
 
{{Link FA|ml}}
 
{{Link FA|sr}}
{{Link FA|sv}}
{{Link FA|th}}
{{Link FA|no}}
{{Link GA|en}}
{{Link GA|pl}}
{{Link FA|hu}}
{{Link GA|id}}
165

редакции