Уикипедия

Банка на Англия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Централната банка на Англия''' или понякога на български като '''Банката на Англия''' или '''Английската банка''' (от [[английски]]: ''{{lang-en|Bank of England''}} или- Банка на Англия, формалноофициално ''Governor and Company of the Bank of England'') е въпреки името си (на английски означава ''Банка на Англия'') [[централна банка|централната банка]] на [[ОбединеноОбединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] в цялост, ивъпреки еимето моделътси. Става модел, по който са изграждани модерните големи централни банки са базирани, банката е създадена през 1694.
 
Създадена през [[1694]] г., тя е втората в света централна банка след Банката на Швеция, която(1668) еи учредена8-та презбанка 1668в гсвета. Първоначално е организирана като частна банка и едва след нейната национализация през 1946 г. става публична организация, напълно принадлежаща на правителството. Тя е банкер на британската кралица.
 
През 1998 г. става независима публична организация, която е притежание на Ковчежника„ковчежника“ (министъра на финансите), който представлява правителството и има пълна независимост в провеждането на паричната политика.▼
Банката на Англия, бивша „Гуверньор и Компания на Банката на Англия“, е централната банка на Обединеното кралство и модел, по който повечето централни банки са направени. Създадена през 1694, Банката е втората най-стара банка на света след Шведската банка и осмата банка в света. Тя е създадена с дългосрочни банкови привилегии, включително и печатането на банкноти и все още е банкер на Нейно Величество. Банката е била частна институция до национализацията ѝ през 1946 г.
 
Банката е еднатасред от осемте8-те банки, които имат право да печатат банкноти в Обединеното кралство, но притежаваима монопол прив печатането на банкноти в Англия и [[Уелс]] и регулира печатането на банкноти от частни банки в [[Шотландия]] и [[Северна Ирландия]].▼
▲През 1998 г. става независима публична организация, която е притежание на Ковчежника, който представлява правителството и има пълна независимост в провеждането на паричната политика.
 
Към банката функционира Комитет по паричната политика, коитокойто отговаря за провеждането на паричната политика и установяването на основния лихвен процент. Трезорът има делегирани права да дава заповеди наръководи комитета, в случай че това е наложително и е в интерес на обществото и при крайни икономически ситуации. От 2011 г функционира и Комитет по финансова политика, който осъществява регулацията на финансовия сектор в Обединеното Кралство.▼
▲Банката е едната от осемте банки, които имат право да печатат банкноти в Обединеното кралство, но притежава монопол при печатането на банкноти в Англия и Уелс и регулира печатането на банкноти от частни банки в Шотландия и Северна Ирландия.
 
Централата на банката се намира в [[Лондон]] от 1734 г. насам. Марк Карни става гуверньорГуверньор на банката наот 1 юли 2013 г. Тойе еМарк Карни - първият гуверньоруправител на банката, който не е британец.▼
▲Към банката функционира Комитет по паричната политика, които отговаря за провеждането на паричната политика и установяването на основния лихвен процент. Трезорът има делегирани права да дава заповеди на комитета, в случай че това е наложително и е в интерес на обществото и при крайни икономически ситуации. От 2011 г функционира и Комитет по финансова политика, който осъществява регулацията на финансовия сектор в Обединеното Кралство.
 
== История ==▼
▲Централата на банката се намира в Лондон от 1734 г. насам. Марк Карни става гуверньор на банката на 1 юли 2013 г. Той е първият гуверньор на банката, който не е британец.
Разгромната военноморска загуба на Англия от Франция при Бийчи хед (1690) по време на [[Деветгодишната война]] става движеща сила за стремежа на Англия да възвърне позициите си като морска сила. Англия няма друг избор, освен да създаде могъщ флот. За съжаление публичниПублични средства липсват, а кредитът на доверие на народадоверието към правителствотоуправлението на [[Уилям III]] е толкова нисъкниско, че е невъзможно да се намерят над един1 милион паундалири, от които правителството се нуждаелнуждае за нови кораби.▼
 
За да стане възможен заемът, заемодателите основават банка като търговска компания начело с гуверньор„гуверньор“ —(''governor'' - управител); оттам ие името ''„Гуверньор и Компаниякомпания на Банката на Англия“''. На банката се дават изключителни права да управлява бюджета на правителството и тя е единствената, която има право да печата банкноти. Съдружниците имали право да дават на правителството пари в брой и да издават банкноти срещу държавни облигации, които от своя страна също са могли да бъдат давани назаем. Сумата от 1.2 милиона паунда била събрана за 12 дни, като половината от нея е използвана за флота. Като страничен благоприятен ефект се развива индустрията, защото възстановяването на флота изисквало много доставчици —– от ковачи до земеделци. Всичките това помага на икономиката да се трансформира и помага на [[кралство Великобритания]] да се превърне в доминираща световна сила в края на 18 и началото на 19 век.▼
▲==История==
▲Разгромната военноморска загуба на Англия от Франция при Бийчи хед (1690) по време на [[Деветгодишната война]] става движеща сила за стремежа на Англия да възвърне позициите си като морска сила. Англия няма друг избор, освен да създаде могъщ флот. За съжаление публични средства липсват, а кредитът на доверие на народа към правителството на [[Уилям III]] е толкова нисък, че е невъзможно да се намерят над един милион паунда, от които правителството се нуждаел за нови кораби.
 
▲За да стане възможен заемът, заемодателите основават банка като търговска компания с гуверньор — оттам и името ''„Гуверньор и Компания на Банката на Англия“''. На банката се дават изключителни права да управлява бюджета на правителството и тя е единствената, която има право да печата банкноти. Съдружниците имали право да дават на правителството пари в брой и да издават банкноти срещу държавни облигации, които от своя страна също са могли да бъдат давани назаем. Сумата от 1.2 милиона паунда била събрана за 12 дни, като половината от нея е използвана за флота. Като страничен благоприятен ефект се развива индустрията, защото възстановяването на флота изисквало много доставчици — от ковачи до земеделци. Всичките това помага на икономиката да се трансформира и помага на [[кралство Великобритания]] да се превърне в доминираща световна сила в края на 18 и началото на 19 век.
 
Създаването на Английската банка през 1694 г. става по план, предложен от шотландския финансист Уилям Патерсън три години преди това, но неосъществен. Кралската харта е утвърдена на 27 юли с приемането на Тонидж Акт от 1694. Инвеститорите получили акции на банката в количества, пропорционални на вложените от тях пари. Първият кредит е заем на правителството от 1.2 милиона паунда. Публичните финанси са били в толкова тежко положение, че лихвата по кредита е 8% на година, а освен това имало такса за управление от 4 000 паунда на година. Първият гуверньор на Банката е сър Джон Хублън, който е изобразен на банкнотата от 50 паунда, издадена през 1994 г. Хартата е обновявана през 1742, 1764 и 1781.
Line 30 ⟶ 28:
Банката се е отървавала на косъм и в други събития. През 1780 г., протестиращи в Лондон се опитват да нахлуят в сградата. В резултат на това, до 1973 г., всяка нощ е имало патрулиращи войници, които са пазели банката и националното злато.
 
=== 19 век ===
Банковата харта от 1844 обвързва печатането на банкноти към златните резерви и дава изключителни права на Банката по отношение на печатането на банкноти. Частните банки, които са имали правото преди хартата, продължили да печатат пари, но при условие, че централите им са били извън Лондон и при условие, че са депозирали някакъв вид гаранция за отпечатаните банкноти.
 
През деветнайсети век Английската банка изиграла ролята на фокус и стабилизиращ фактор в световната парична и банкова система. Според [[Джон Кенет Гълбрайт]], {{Quote|от всички институции, свързани с икономиката, нито една не се е радвала на подобен престиж толкова дълго време. Във всяко отношение Банк ъф Ингланд е за парите това, което е свети Петър за християнската вяра. И тази репутация е заслужена, защото голяма част от изкуството, както и известна част от мистерията на управлението на парите произлизат от нея.|Д. Гълбрайт|''<ref>{{cite book | last = Уедърфорд | first = Джак |authorlink= Джак Уедърфорд|coauthors= | year = 2001 | title = История на парите | publisher = Обсидиан |page = 203| isbn = 954-769-003-5 | ref = Уедърфорд}}</ref>''}}
 
=== 20 век ===
Великобритания се придържа към [[златен стандарт|златния стандарт]] до 1931 г., когато златните резерви и тези в чуждестранна валута се преместват формално в Министерство на финансите, но управлението им е остава поверено на Банката. През 1998 г. Банката получава право да отговаря и за лихвената политика.
 
Line 48 ⟶ 46:
Предаването на властта върху паричната политика в ръцете на Банката е основен приоритет в икономическата политика на либералните демократи по време на изборите през 1992 г.
 
==Функции наФункции банката==
Банката изпълнява всички функции на една [[централна банка]]. Най-важната от тях е поддържането на ценовата стабилност и подкрепянето на икономическите политики на правителството, чрез което се стимулира икономически растеж. Има два основни сектора, в които Банката се е концентрирала, за да функционира ефективно.
 
=== Парична стабилност ===
 
Стабилните цени и увереността във валутата са двата основни критерия за парична стабилност. Стабилните цени се поддържат чрез придържане към инфлационния процент, който е предварително зададен от правителството. Централната банка има за цел да чрез регулирането на лихвения процент, който се определя от Комитета по парична политика и чрез други методи.<!-- неясно -->
 
=== Финансова стабилност ===
Поддържането на финансовата стабилност включва протекция срещу заплахи към финансовата система. Заплахите за финансовата система са засичани от разузнаването на Банката, като и разузнаването на пазарите. Впоследствие заплахите се отстраняват чрез финансови и други операции, както във Великобритания, така и в чужбина. При изключителни обстоятелства банката може и да бъде кредитор от последна инстанция предоставяйки кредити, когато нито една друга институция не може да го направи.
Английската народна банка работи и с други институции, за да подсигури паричната и финансова стабилност:▼
* Министерство на финансите – департаментът на Правителството, който е отговорен за финансовата и икономическа политика▼
* Други централни банки и международни организации, с цел подобряването на международната финансова система.▼
Банката действа като банкер на правителството и поддържа сметката на Консолидирания фонд на правителството, както и резервите на държавата във валута и злато.▼
 
▲Английската народна банка работи и с други институции, за да подсигури паричната и финансова стабилност:
Английската банка има монопол върху печатането на банкноти в Англия и Уелс. Шотландските и северно-ирландските банки са запазили правото си да печатат банкноти, но те трябва да имат покритие с депозити в централната банка, с изключение на няколко милиона паунда, които представляват банкноти в циркулация от 1845 г.▼
▲* МинистерствоМинистерството на финансите – департаментът на Правителството, който е отговоренотговаря за финансовата и икономическа политика;
▲* Другидруги централни банки и международни организации, с цел подобряванетоподобряване на международната финансова система.
 
▲Банката действа като банкер на правителството и поддържа сметката на Консолидирания фонд на правителството, както и резервите на държавата във валута и злато.
От 1998 г. насам отговорността по определянето на официалния лихвен процент носи UK debt management office.
 
▲Английската банка има монопол върху печатането на банкноти в Англия и Уелс. Шотландските и северно-ирландските банки са запазили правото си да печатат банкноти, но те трябва да имат покритие с депозити в централната банка, с изключение на няколко милиона паундалири, които представляват банкноти в циркулацияобращение от 1845 г.
До 1998 г. Банката е била отговорна за регулацията и надзора на банковия и застрахователния сектор, след което тази отговорност е прехвърлена на финансовия регулатор Financial Services Authority (FSA). След финансовата криза от 2008 г. новото банково законодателство (Financial Services Act 2012) разпределя отговорността по регулацията и надзора на банковия и застрахователен сектор между две новосъздадени агенции и Английската банка.▼
 
▲От 1998 г. насам отговорността по определянето на официалния лихвен процент носи UK debt management office. До 1998 г. Банката е била отговорнаотговаряла за регулацията и надзора на банковия и застрахователния сектор, след което тази отговорност е прехвърлена на финансовия регулатор Financial Services Authority (FSA). След финансовата криза от 2008 г. новото банково законодателство (Financial Services Act 2012) разпределя отговорността по регулацията и надзора на банковия и застрахователен сектор между две новосъздадени агенции и Английската банка.
===Печатане на банкноти===▼
 
▲=== Печатане на банкноти ===
Банката печата [[банкнота|банкноти]] от 1694 г. Първоначално банкнотите са били изписвани ръчно и въпреки че от 1725 г. нататък са били отпечатвани частично, касиерите е трябвало да разписват банкнотите, за да ги направят използваеми. От 1855 г. банкнотите вече са изцяло печатни. До 1928 г. всички банкноти са били „Бели банкноти”, отпечатани в черно отпред и бяло отзад. През 19 и 20 век „белите банкноти” са били с деноминация от 1 и 2 паунда. През 20 век „белите банкноти” са били печатани в деноминации между 5 и 1000 паунда.
 
До средата на 19 век другите търговски банки също са имали право да печатат банкноти и техни банкноти са били често срещани в обращение. Банковата харта от 1844 г. започва процеса на ограничаването на печатането на банкноти. На новите банки е забранено да печатат нови банкноти. В процеса на сливането на малките провинциални банки с големите, те също губят правото си да печатат банкноти. Последната частна банка, която е имала право да печата банкноти в Англия и Уелс до 1921 г. е Фокс, Фаулър и Ко. Макар че Хартата ограничава правата на частните банки да печатат пари, в днешно време има три търговски банки в Шотландия и четири в Северна Ирландия, които продължават дейността си по печатане, но то е регулирано от държавната банка.
Line 76 ⟶ 72:
В началото на Първата световна война е гласуван законът за валутите и банките, давайки правото на държавния трезор за печата банкноти от 1 и 10 шилинга.
 
=== Трезор ===
Банката е пазител на официалните златни резерви на Обединеното кралство, както и на много други държави. Трезорът, който се намира в подземията на Лондон, има площ, по-голяма от втората най-високапо височина сграда в Лондон и се отваря с ключове, дълги 3 фута[[фут]]а<ref>{{икона en}} {{cite news| url=http://www.dailymail.co.uk/news/article-1079518/The-Big-Picture-This-vast-vault-gold-Bank-England-weather-credit-crunch.html | location=London | work=Daily Mail | first=Mike | last=Hanlon | title=The Big Picture: This vast vault of gold under the Bank of England should weather the credit crunch | date=22 October 2008}}</ref>. Английската народна банка е петнадесети по големина пазител на златни резерви в света, пазейки 4600 тона злато<ref>{{икона en}} {{cite web|url=http://exclusiveeconomy.com/2011/03/worlds-top-gold-reserves-by-countries/ |title=World's Top Gold Reserves By Countries |publisher=Exclusive Economy |date=16 March 2011 |accessdate=2012-08-25}}</ref>. Към февруари 2012 златните депозити в банката се оценяват на 156 милиарда паунда<ref>{{икона en}} {{cite web|url=http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/news/4104349/Inside-the-vaults-of-the-Bank-of-England.html |title=Inside the vaults of the Bank of England &#124; The Sun &#124;News |publisher=The Sun |date=2 February 2012 |accessdate=2012-08-25}}</ref>.▼
 
== Външни препратки ==▼
▲Банката е пазител на официалните златни резерви на Обединеното кралство, както и на много други държави. Трезорът, който се намира в подземията на Лондон, има площ, по-голяма от втората най-висока сграда в Лондон и се отваря с ключове, дълги 3 фута<ref>{{икона en}} {{cite news| url=http://www.dailymail.co.uk/news/article-1079518/The-Big-Picture-This-vast-vault-gold-Bank-England-weather-credit-crunch.html | location=London | work=Daily Mail | first=Mike | last=Hanlon | title=The Big Picture: This vast vault of gold under the Bank of England should weather the credit crunch | date=22 October 2008}}</ref>. Английската народна банка е петнадесети по големина пазител на златни резерви в света, пазейки 4600 тона злато<ref>{{икона en}} {{cite web|url=http://exclusiveeconomy.com/2011/03/worlds-top-gold-reserves-by-countries/ |title=World's Top Gold Reserves By Countries |publisher=Exclusive Economy |date=16 March 2011 |accessdate=2012-08-25}}</ref>. Към февруари 2012 златните депозити в банката се оценяват на 156 милиарда паунда<ref>{{икона en}} {{cite web|url=http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/news/4104349/Inside-the-vaults-of-the-Bank-of-England.html |title=Inside the vaults of the Bank of England &#124; The Sun &#124;News |publisher=The Sun |date=2 February 2012 |accessdate=2012-08-25}}</ref>.
 
==Източници==▼
<references />▼
 
▲==Външни препратки==
{{Commonscat|Bank of England}}
* {{en икона}} [http://www.bankofengland.co.uk Банка на Англия] - официален сайт
* {{en икона}} [http://www.bankofengland.co.uk/about/legislation/1694act.pdf 1694 Акт на Британския парламент за създаването и&#768;]
 
▲== Източници ==
▲<references />
{{Превод от2|en|Bank of England|355619692}}
 
[[Категория:Централни банки]]
[[Категория:Банки пов странаОбединеното кралство]]
[[Категория:Икономика на Обединеното кралство]]
[[Категория:Организации в Лондон]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Банка_на_Англия“.