Жанр: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Жанр''' (от [[френски език|френски]] ''genre'', „род“) е разновидността, към която спада определен [[текст]], [[музика]]лно произведение, [[филм]] или друго (употребява се и в много общ смисъл) по силата на своите характерни черти. Всеки жанр се отличава с такива и по тях между спадащите към него конкретни изяви на [[литература]]та, [[журналистика]]та, [[кино]]то и други.
Като терминология '''жанр''', въпреки етимологическото значение ''род'', най-често замества своеобразно подродово деление, без необходимост от уточняване дали това означава стил, подстил, смесен стил (в музиката), или тип музикалносценично произведение, спектакъл или филм (в музикалносценичните приоизведения, театър и кино) или вид текстово, литературно, художествено, публицистично или научно произведение (в
==В литературата==
Ред 8:
Трите основни рода в художествената литература са [[лирика]], [[епос]] и [[драма]]. Те обаче също могат да се поделят на сектори с общи характеристики, които могат да се наричат жанрове.
В българския език, литературните произведения по-рядко се
Прието е за литературни жанрове да се говори, като се подразбира тематиката на художествените литературни произведения, или формата, стилистика, начина по който е структуриран литературния текст. И двете конотации са условни и наложени повече, заради общата речева семиотика, но не отговарят на ранжирането, или дефинитивно чистото класифициране на литературните текстове. Това е свързано именно с развитието на употребата на термина 'жанр', като наложен предимно за музикалносценичните произведения, и преминал за всички области на изкуствата.
Като подвид (или разновидност) за групиране на литературни и музикални произведения, често се използва и терминът '''форма''', като под него се разбира продължителността (или дължината) на съответното произведение. Като най-обща подялба се приемат съществуването на 3 фирми – кратки, обстойни (средни, умерено продължителни) и дълги (големи, продължителни – в музиката, или дълги и разширено описателни – в литературата). При това често тези нива на йерархия се заместват с обозначние като 'кратки жанрове' или 'пространни жанрове', вместо 'кратки форми' и 'пространни форми'.
Line 307 ⟶ 309:
** Филми за съвременния бит, социум и начин на живот.
** Образователни филми и ТВ-курсови програми, свързани с образоование, в които се използват сценарни (драматургични) похвати, типични за филмов сюжет.
== Бележки ==
1) Съществуват изкуствоведи, които не приемат употребата на генерализацията 'жанр', като концептуална терминология и смятат, че във всяко изкуство трябва да се използват само точни терминологични определения, като тематика, стилистика, форма и т.н.
2) Употреба на 'жанр' за научни произведения е спорно
3) Употребата на 'жанр', като заместващ име на научна област или дисцилима е абсолютно неправилно. Примерно: 'литературата като жанр', или 'киното като жанр', или често срещаното - 'Фотографията , като жанр на визуалните изкуства' са напълно недопустими и неправилни изрази.
[[Категория:Жанрове в изкуството| ]]
| |||