Братя Карамазови: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 20:
| бележки = първо издание на български език от 1892 г. в Шумен
}}
'''„Братя Карамазови“''' е {{факт|последният [[роман]] на [[Фьодор Достоевски]], и е своеобразна кулминация на творческия му и жизнен път. Заема последното пето място в своеобразното му романистично [[Петокнижие]], започващо с "[[Битие (Библия)|битие]]"то на [[Престъпление и наказание]] - това на [[Второзаконие]]то:|2015|4|6}}
{|
Ред 37:
|}
{{факт|Написването на романа отнема близо 2 години на [[автор]]а. Писан основно в [[Старая Руса]], който [[град]] е взет за [[топография|топографическа]] основа и сюжет на книгата. Романът излиза на части в годините [[1879]] - [[1880]] в периодическото издание „Руски вестник“.|2015|4|6}} ▼
▲Написването на романа отнема близо 2 години на [[автор]]а. Писан основно в [[Старая Руса]], който [[град]] е взет за [[топография|топографическа]] основа и сюжет на книгата. Романът излиза на части в годините [[1879]] - [[1880]] в периодическото издание „Руски вестник“.
{{факт|Според късни версии на критиката, големият замисъл в идеята на Достоевски с „Братя Карамазови“ била, този роман да е и първата част от ''[[епос|епически]] исторически труд'' под заглавие ''„Живота на Великия грешник“''. Великият руски писател планувал, [[Альоша Карамазов]] да е бъдещият главен герой и персонаж, превръщайки се в ''руски [[революция|революционер]]''. Смъртта на автора /само 4 месеца след пълното издание на „Братя Карамазови“/, осуетява реализацията на този творчески замисъл, според някои критици. Независимо от това, „Братя Карамазови“ се превръща в най-дебатираното литературно-философско произведение в [[история]]та, или поне в тази от 20-21 век.|2015|4|6}}
Подобно на "Престъпление и наказание", имената на главните герои са често игра на думи, а психологическите им корени са чисто руски и исторически. <ref>Същото важи с още по-голяма тежест и за главният герой на романа "Идиот", който носи емблематичните, символични и семантично съвпадащи първи две имена /Лев Николаевич Мишкин/ на най-големият творчески противник на Достоевски - Лев Николаевич Толстой. {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://chitanka.info/text/15685/51 | заглавие = Идиот | достъп_дата = 10 януари 2014 г. | автор = [[Фьодор Достоевски]] | дата = 1868, първо издание | издател = [[Русский вестник]] | език = ru}}</ref>
| |||