Берат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Селище в Албания инфо с Шаблон:Селище инфо|Албания
Редакция без резюме
Ред 24:
| сайт =
}}
[[Картинкафайл:Berat Castle, Albania.JPG|thumbмини|ляво|250px|Средновековната българска крепост]]
[[Картинкафайл:Han in Berat (Albania).jpg|thumbмини|ляво|250px|Православен манастир.]]
{{Световно културно наследство
|Име = Исторически центрове на {{Br}}Берат и Гирокастро
Line 43 ⟶ 45:
}}
 
'''Бера́т''' (от [[старобългарски език|старобългарското]] '''Б{{Уникод|ѣ}}лградъ''', на [[албански]]: ''Berat'' или ''Berati'', на [[гръцки]]: ''Βεράτι'', ''Верати'') е [[град]] в Южна [[Албания]], административен център на област [[Берат (област)|Берат]] и окръг [[Берат (окръг)|Берат]].

Има население около 45  500 души ([[2003]]).
 
== География ==
Line 51 ⟶ 55:
[[Античност|Антично]]то [[име]] на град Берат, който съществува в 4 в. пр. н. е., в началото на 3 в. пр. н. е. е ''Антипатрея'' (гр. Αντιπατρια), дадено му от македонския цар Кассандър в чест на баща му Антипатър.
 
През 2 в. пр. н. е. е завоюван от римляните. НаричаНаричан сее от византийците ''Пулхериополис'' (гр. Πουλχεριοπολις). <ref>[http://www.imir-bg.org/imir/books/albancite_v_iztochnite_balkani.pdf]</ref>.
 
[[Картинка:Berat Castle, Albania.JPG|thumb|ляво|250px|Средновековната българска крепост]]
Берат е бил неразделна част от [[Първо българско царство|Първото]] и [[Второ българско царство|Второто българско царство]], както и от [[Охридска архиепископия|Охридската българска архиепископия]]. Берат се намира до планината [[Томор]], където [[Пресиян II|Пресиян]], син на цар [[Иван Владислав]], се съпротивлява срещу инвазията на [[византийци]]те до [[1019]] година. Предполага се, че Величката епископия води названието си от името на град Величка&nbsp;— Велица, Белица, Белград&nbsp;— българските имена на днешния град-[[музей]] Берат <ref>{{cite book |last= Кръстанов |first= Трендафил |authorlink= ст.н.с. Трендафил Кръстанов |title= Открита е столицата на епископията на св. Климент Охридски Велика-Велеград |year= 20 май 1998 |publisher= вестник "Македония", бр. 20}}</ref>. Известни са 20 имена на [[Белградска епархия (Албания)|белградски митрополити]] в юрисдикцията на Охридската ахиепископия, най-известни от които са Игнатий (до 1693; впоследствие [[Игнатий III Охридски|Игнатий]] архиепископ Охридски) и Иоасаф I (1752-1760 и 1765-1801). При Иоасаф Белградската митрополия се връща в юрисдикцията на Константинополския патриархат.
 
Line 58 ⟶ 62:
 
При цар [[Иван Асен]] българският суверенитет е въстановен и градът отново е част от [[България]]. Впоследствие е под хегемонията на Норманско-Анжуйското [[Сицилианско кралство]]. В [[1281]] след битката при Берат е завладян от [[Византия]], след [[1345]] г. Берат за кратко е включен в т.н. [[Душаново царство]]. В [[1432]]-[[1444]] г. - столица на княжеството Арианита, в [[1444]]-[[1479]] става столица на княжеството [[Музакия]]. Превзет от османците за пръв път в [[1431]] г. , в [[1450]] г. е включен в състава на Османската империя&nbsp;, но през столетията централната османска власт в този планински район не успява винаги се чуства напълно сигурна. В [[1912]] г. чуждото господство е прекратено, Албания получава независимост в резултат на Балканската война. В [[1922]] г. тук е обявена независимостта на албанската църква. В [[1944]] г. тук [[Енвер Ходжа]] провъзгласява временното правителство, с което започва комунистическата власт в Албания.
 
[[Картинка:Han in Berat (Albania).jpg|thumb|ляво|250px|Православен манастир.]]
До [[17 век|XVII век]] градът запазва българското си име - ''Белград''. Над днешния град се издигат останките на средновековната българска [[крепост]]. <ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 314</ref>
 
== Побратимени градове ==
*{{flagicon|Bulgaria}} [[Ловеч]], [[България]]
 
{{Br}}
== Галерия ==
<center><gallery caption="">
Line 79 ⟶ 83:
* [[Ангеларий|Свети Ангеларий]]
* [[Горазд|Свети Горазд]]
 
== Външни връзкипрепратки ==
* [http://www.geo-bg.bg/chovek-i-kultura/devici-ohranyavat-svetite-angelarij-i-gorazd-v-albaniya Максим Караджов, ''Девици охраняват светите Ангеларий и Горазд в Албания'']
{{Шаблон:Градове в Албания}}
{{ОСН Албания}}
{{ОСН Югоизточна Европа}}
 
{{Портал Македония}}
 
[[Категория:ГрадовеБерат| в Албания]]
[[Категория:Кутмичевица]]
[[Категория:Област Берат]]
[[Категория:Обекти на световното наследство в Албания]]
[[Категория:Кутмичевица]]