Илия Конев: Разлика между версии

| образование = [[Софийски университет]]

| работил-в = Институт по литература към [[БАН]]

| публикации = „Българското възраждане и Просвещението“, т. I-IV

Илия Конев е роден на [[6 февруари]] [[1928]] г. в град Петрич в семейство на бежанци от [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Завършва гимназия „Пейо Яворов“ в родния си град, а после [[Славянска филология]] в [[СУ „Климент Охридски“]]. По настояване на [[Людмил Стоянов]] и [[Никола Трайков]] започва работа в Института по литература към [[БАН]]. Още с първите си публикации поставя въпроса за духовното общуване между народите и за лостовете в това общуване. „Ние сред другите и те сред нас“ (1972) е първата имагологична книга в родната историография след [[Втората световна война]]. Сравнителното литературознание, подновено в неговата методология, става отправна точка за по-нататъшни значими изследвания и монографии, най-внушителен от които е четиритомният труд „Българското възраждане и Просвещението, т. I-IV, 1983, 1991, 1998, 2002“. Поставеният за първи път в първия том проблем за връзката между Българското възраждане и европейското [[Просвещение]] прераства в четвъртия том в едно от най-големите му обобщения за дълбинната значимост на „взаимна взаимност“, послание към което народите и техните култури се стремят от векове. В навечерието на своята 80-годишнина през 2007 г. проф. Илия Конев издава изследването „Вук Караджич за българите и европейската българистика“, където разглежда българистичните интереси на големия славист и поставя нови изследователски хоризонти пред „българското вукознание“.