Уикипедия

Никита Хрушчов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 161:
 
== След смъртта на Сталин и борбата за власт ==
Смъртта на Сталин е обявена 6 март 1953, както и съставяне на новото правителство. [[Маленков]] става премиер, [[Берия]] (който затвърдява своето влияние в разузнавателните служби), [[Каганович]], [[Булганин]] и предходния министър на външните работи, [[Молотов]], стават вицепрезиденти. Хрушчов е свален от длъжност шеф на Партията в Москва, за да може да се концентрира върху неконкретни задачи, свързани с Централния комитет на КПСС. New York Times поставя Маленков и БериаБерия на съответно първо и второ място в класация за влиятелност измежду членовете на Президиума, докато Хрушчов е чак на последно място.
 
Маленков напуска секретариата на Централния комитет,тъй като колегите му се опасяват да не би да придобие прекалено голяма власт. Хрушчов има полза от това и е избран главен секретар на [[ЦК на КПСС]] след свикването на партийния конгрес. На XX конгрес на партията, Хрушчов държи реч за [[култа към личността]] на Сталин и [[репресиите]].
 
Дори преди погребението на Сталин, БериаБерия започва серия от реформи, чиято цел е да опозорят Йосиф Сталин. Едно от предложенията, което е въведено в сила, е амнистията на повече от един милион затворници. Друго предложение, което бива отхвърлено, е освобождаване от контрол на Източна Германия, в името на единна и неутрална Германия, в замяна на компенсация от страна на Западна Германия. Хрушчов вижда тази идея като анти-комунистическа. Хрушчов се съюзява с Маленков, получавайки подкрепа и от други членове на Президиума, за да стопират по-голяма
част от предложенията на БериаБерия. Никита споделя следното опасение в мемоарите си:
„Бериа„Берия точи ножове срещу нас…“. Страхът от преврат, планиран от БериаБерия, не е тайна и на 26 юни 1953 г. БериаБерия е задържан по време на събрание на Президиума, след което е тайно съден и екзекутиран през декември същата година.
 
Борбата за власт не приключва с елиминирането на БериаБерия. Хрушчов успява да събере по-важните членове на Партията и да назначи симпатизантите си на чело на основни инстанции, които влизат след това в Централния комитет. Хрушчов се изявява като прагматичен активист, готов да
преодолее всяко препятствие за разлика от Маленков, който изглежда по-безжизнен. Той публично открива [[Московския Кремъл]] (исторически комплекс в центъра на Москва) - решение, оценено от народа. Като се има предвиди, че Маленков и Хрушчов целят заедно да трансформират земеделието, предложенията на Никита са доста по-всеобхватни, като той цели да мобилизира стотици хиляди доброволци на работа във ферми в западен Сибир и в северен Казахстан. Въпреки някои успехи,
проектът е катастрофален за руската агрикултура. Още повече, Хрушчов разполага с компрометираща за Маленков информация, намерена от тайните архиви на БериаБерия. Докато съветските прокурори разследват зверствата, причинени от Сталин, между които и аферата за Ленинград, те откриват доказателства за участието на Маленков.
 
Маленков вече не е най-отгоре в списъка с членове на Президиума. Влиянието на Хрушчов продължава да нараства със задължението за вярност към нацията на основните представители на Партията и поставянето на неговите избраници на чело на [[КГБ]]. Според биографа му Томпсън, „доминиращата позиция на Хрушчов, измежду членовете на цялата дирекция, вече не буди
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Никита_Хрушчов“.