Сидхарта Гаутама Буда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Guruiiki (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Guruiiki (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 41:
 
Обичайно биографиите на Гаутама в по-голямата си част включват безбройни чудеса, знамения, и свръхестествени събития. В тези традиционни биографии личността на Буда е често на напълно трансцедентно (Скт. ''локатара'') и съвършено същество, което е необременено от земният свят. В ''Махавасту'' се разказва че, в течение на много животи Гаутама развива свръхестествени способности включващи: безболезнено раждане породено без полово сношение; липса на нужда от сън, храна, лекарства или къпане, въпреки че като такива са включени „в съответствие със света“; всезнание и способност за "потискане на кармата".<ref>Jones, J.J. ''The Mahāvastu'' (3 vols.) in ''Sacred Books of the Buddhists.'' London: Luzac & Co. 1949–56.</ref>
 
===Зачеване и раждане===
[[Файл:Birthplacebuddha.jpg|thumb|left|Точното място, където Буда се е родил в [[Лумбини]]. Това място е свещено и за индуистите, които вярват, че Буда е деветия от десетте Дашаватари на бог [[Вишну]].]]
Line 78 ⟶ 77:
Според будизма по време на неговото пробуждане Буда осъзнал пълното вникване в причината за страданието и необходимите стъпки за отстраняването му. Тези открития стават известни като “Четирите Благородни Истини”,<ref name="basicteaching">[http://online.sfsu.edu/~rone/Buddhism/footsteps.htm The Basic Teaching of Buddha]</ref> които са сърцето на будисткото учение. Чрез овладяване на тези истини, състоянието на върховно освобождение или нирвана се смятат за възможни за всяко живо същество. Буда описва Нирвана като съвършен мир на ума, който е свободен от невежество, алчност, омраза и други мъчителни състояния или "замърсяванията" (килеси)<ref name="basicteaching"/>. [[Нирвана]] също се счита за "края на света", в който не остават никаква лична идентичност или граници на ума. В такова състояние, съществото притежава Десетте характеристики, принадлежащи на всеки Буда.
 
В съзнанието си Буда (Просветленият) бил преминал отвъд познатия ни триизмерен свят на сетивата. Блаженият бил извървял своя път до четвъртото измерение на съзнанието, където Вселената на отделните неща се била трансформирала в Абсолютната вселена на Целостта. Там всяко нещо изгубвало обичайния си вид и приемало форма на течна радост. Никакви мисли не достигали до там, затова Буда я нарекъл [[шуня]], Великата Пустота.
Според един разказ в Аякана Сута (Самюта Никая VI.1), стих намиращ се в Пали канона и други канони — непосредствено след пробуждането си Буда обмислил, дали не преподава [[Дхарма]] на другите. Той бил загрижен за това, че хората били толкова завладени от невежество, алчност и омраза, че те никога не биха могли да разпознаят пътя, толкова дълбок и труден за разбиране. Въпреки това, според легендата, Брахма Шамапати го убеждава твърдейки, че поне някои ще го разберат. Буда Шакямуни отстъпил и се съгласил да преподава.
 
Според един разказ в Аякана Сута (Самюта Никая VI.1), стих намиращ се в Пали канона и други канони — непосредствено след пробуждането си Буда обмислил, дали неда преподава [[Дхарма]] на другите. Той бил загрижен за това, че хората били толкова завладени от невежество, алчност и омраза, че те никога не биха могли да разпознаят пътя, толкова дълбок и труден за разбиране. Въпреки това, според легендата, Брахма Шамапати го убеждава твърдейки, че поне някои ще го разберат. Буда Шакямуни отстъпил и се съгласил да преподава. Край него се събрали много хора, които жадно очаквали да им говори.
 
Буда повдигнал един лотос и се вгледал в него. Никой не разбрал, че това била проповедта на [[цветния венец]]. Само Махакашяпа (или още Махакасяпа) се усмихнал, защото той също видял с вътрешния си взор как целият свят бил потънал в сиянието на живата радост, а „всички същества били елемент от цветния венец на света така, както венчелистчетата на лотоса, в който се вгледал Буда, били част от цветето“. Блаженият Буда му кимнал. За останалите присъстващи Буда продължил проповедта си с наставление за живота. Световният Учител не предавал доктрини и идеи, а разказвал притчи. Недоизказаността в притчите му имала способност да отпраща съзнанието отвъд ръба на познатото. Така хората, хванати все още в мрежите на идеите, усещали интуитивно онова, което не можело да бъде въплътено в думи.
 
===Създаване на санга===
Line 138 ⟶ 141:
Според исторически хроники на канона Пали на Шри Ланка, Дипавамса и Махавамса, коронацията на Ашока е 218 години след смъртта на Буда. Според две текстови записки на китайски (十八 部 论 и 部 执 异 论), коронацията на [[Ашока]] е 116 години след смъртта на Буда. Затова моментът на преминаване на Буда е или 486 г. пр.н.е. според на Тхеравада записки или 383 г. пр.н.е. в съответствие с записки на Махаяна. Въпреки това, традиционно действителната дата се приема като датата на смъртта на Буда в Тхеравада страните е 544 или 543 г. пр.н.е., защото царуването на Ашока традиционно се изчислява на около 60 години по-рано, отколкото сегашните прогнози.
 
Махакасяпа е избран от сангха да бъде председател на Първия Будистки Съвет, с главните двама ученици
При смъртта си Буда е известно, че е казал на учениците си да не следват. Махакасяпа
е избран от сангха да бъде председател на Първия Будистки Съвет, с главните двама ученици
[[Маудгаляяна]] и [[Шарипутра]], които умират преди Буда.