Емануил Васкидович: Разлика между версии

редакция без резюме
м (Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност)
Редакция без резюме
 
==Биография==
Роден е в Мелник през 1795 г. , под името '''Манолаки Васкиди'''. Учи в известното за времето си [[гърци|гръцко]] училище в родния си град и в гръцката [[гимназия]] на остров [[Хиос]]. По-късно завършва [[Букурещка княжеска академия|Княжеската (Бейската) академия]] в [[Букурещ]]. През 1815 година в [[Свищов]] основава първото [[елино-българско училище]] в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда [[Взаимоучителен метод|взаимоучителния метод]] за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на [[гъркомани|гръкоманската]] партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в [[Плевен]], като основава там училище през 1850. Това е днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Днес в това училище се изучават английски, немски, френски, руски и испански. Васкидович подпомага [[Неофит Бозвели]] да състави и издаде „[[Славеноболгарское детеводство]]“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. В ръкопис са останали негови учебници, преводи на Фенелон и др. Развива и богата обществена дейност.<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.</ref> Негов син е Константин Васкидович, студент в Белград, по-късно заминал за Германия.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.107-108.</ref>
 
<center><gallery caption="">
Image:Kratka Entsiklopedia Vaskidovich.JPG | „Кратка енциклопедия за децата“ от Васкидович
</gallery></center>
 
== Съчинения ==
 
* Славеноболгарское детоводство за малките деца...Част 1-6. Собрано от различни списатели и сочинено на шест части за шест ученичнии чини, первом преведено от елиногреческаго диалекта на славяновболгарскаго и издано от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца и Емануила Васкидовича, елиногреческаго Свищовскскаго училища учител. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835.
* Детинско прибавление или Различни нравствени поучения и нравоучителни истории. Собрано от Емануила Васкидовича, учителя Плевенскаго училище. С изждивлением токмо от Плевен. Цариград: Типография Ц. вестника, 1852.
* Буквар за първоначалните ученици, съчинен от Емануила Васкидовича и Георгия М. Владикина, учители училища светаго Преображения. Напечатан же с иждивение Народнаго читалища в Свищов, Новий Сад: Книгопечатня др. Дан. Медаковича, 1857.
* Кратка егкиклопедия за децата. составлена на седем части от Еманоила Васкидовича, учителя училища святаго Преображения. Напечатан же с изждивление на Врачанскаго Доротея за дар на врачанските, плевянските и орханските училища. Част първа. Съдържава краткий буквар, достопамятни поучения, нравоучителни истории, леточисление, разговор за през годината празници. Букурещ, книгопечатница на Йосиф Романов и съдр. [1857].
* Чистописание за българските юноши. Съчинено от Еманоила Васкидовича и Георгия М. Владикина... Иждивение народнаго читалища в Свищов, 1858.
 
 
== Литература ==
* Ванков, Никола. Славяноболгарское детоводство – оглавление и авторство. – Периодическо списание, № 68, 1907.
* Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович и развитието на новобългарската просвета. – Исторически преглед, 1975, № 2, с. 75-92.
* Бойчева, Вера. Отпечатване на български книги в сръбски печатници през 1833-1859 г. (По документи от сръбските архиви). – Изв. НБКМ, Т. ХІV (ХХ), 1976.
* Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович (179501875) и участието му в българската църковно-национална борба. – Изв. на българското историческо дружество, кн. ХХХ, 1977, с. 71-97.
* Кръстанов, Трендафил. Прескръбното оправдание на Емануил Васкидович. // Църковен вестник, 11.10.1986, № 27.
* Гунев, Иван. Емануил Васкидович и неговото славянобългарско светско училище. София: ОФ, 1988.
* Славяно-българското детеводство на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович (По случай 160 години от издаването му и 200 години от раждането на Емануил аскидович). Съст. Ив. Ганчев. Свищов: Акад. изд. Д. А. Ценов, 1995.
 
 
Всеобщий кондик славеноболгарскаго училище Божественного Преображение. – НБКМ, БИА ІІ 7750.
 
 
== Външни препратки ==
417

редакции