Митровци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
кирилско І → латинско I
Редакция без резюме
Ред 26:
Митровци е първото село след границата между мизийските и преходните говори, която минава между него и съседното село [[Бели Мел]] и е установена още от [[Беньо Цонев]]. В говора старобългарската голяма носовка се изговаря като "у": рука, муж, гуска, мука,пут (от съседното село Бели Мел започват говори с "ъ" и там се изговаря: ръка, мъж, гъска, мъка и т.н.. Има запазени винителни форми: Видо йедну жену, Срето йеднога човека, Реко на попатога и т.н. До началото на ХХ в. се е пазела съгласната "х", но после е изчезнала навсякъде и днес се изговаря: Ристина, леб, беомо`бяхме` и т.н..
 
Църквата "Възнесение Христово" е градена през 1871 година на мястото на по-стара. В миналото изкуствоведът [[Асен Василиев]] видял в черквата 23 икони, пренесени от по-стария храм, като едната икона била датирана от 1843 година. Черквата е строена от майстори от с. Славинье, Пиротско.В нея е била съхранявана изключително ценна златотъкана плащеницаплащаница. Днес местонахождението на плащеницатаплащаницата е в Чипровския музей. Някои от старите икони са откраднати или посечени. В църквата се намират стари фрески. По времето на комунизма в България, църквата е превърната в обор за животни, а през 1995 г. е ремонтирана и обновена по инициативата на о.з. майор инж. Огнян Тасов, внук на осъдения от [[Народен съд]] Захари Стефанов, и осветена от Негово Преосвещенство [[Видинския Митрополит Дометиян]]. Днес църквата се нуждае от нова камбанария. В близост до селото са руините от манастира Мисловица, за който в литературата данни изнася единствено [[Проватският епископ Антоний]] в [[списание "Духовна култура"]] (1973, бр.2). Манастирът не е проучен, но преди години група археолози го посещават и в разговор с местните хора го определят като католически, според разположението на олтара.
 
Селището е взело активно участие в борбата срещу турците. Към средата на XIX век (вероятно - във [[Видинското въстание]]) е участвала бойна дружина, водена от "капетана" на селото - прадядото на известния български химик проф. [[Иван Младенов]]. Някои митровчани са загинали тогава.