Митровци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кирилско І → латинско I |
Xakepxakep (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 26:
Митровци е първото село след границата между мизийските и преходните говори, която минава между него и съседното село [[Бели Мел]] и е установена още от [[Беньо Цонев]]. В говора старобългарската голяма носовка се изговаря като "у": рука, муж, гуска, мука,пут (от съседното село Бели Мел започват говори с "ъ" и там се изговаря: ръка, мъж, гъска, мъка и т.н.. Има запазени винителни форми: Видо йедну жену, Срето йеднога човека, Реко на попатога и т.н. До началото на ХХ в. се е пазела съгласната "х", но после е изчезнала навсякъде и днес се изговаря: Ристина, леб, беомо`бяхме` и т.н..
Църквата "Възнесение Христово" е градена през 1871 година на мястото на по-стара. В миналото изкуствоведът [[Асен Василиев]] видял в черквата 23 икони, пренесени от по-стария храм, като едната икона била датирана от 1843 година. Черквата е строена от майстори от с. Славинье, Пиротско.В нея е била съхранявана изключително ценна златотъкана
Селището е взело активно участие в борбата срещу турците. Към средата на XIX век (вероятно - във [[Видинското въстание]]) е участвала бойна дружина, водена от "капетана" на селото - прадядото на известния български химик проф. [[Иван Младенов]]. Някои митровчани са загинали тогава.
|