Разлика между версии на „Дълбоки“

(кирилско І → латинско I)
 
== География ==
Дълбоки е разположено по южния склон на [[Сърнена Средна гора]], в чупката на подножието между Сърнена Средна гора от север и Тракийската низина от юг. Селото се намира на 3 km на север от главния път София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, на половината разстояние между [[Стара Загора|Стара]] и [[Нова Загора]]. Селото е на 12 km от областния и общински център Стара Загора. Землището на селото е граничи със землищата на селата [[Хрищени]] (от запад), [[Горно Ботево]] (от юг) и [[Оряховица]] (от изток). Като се прехвърли билото на Сърнена Средна гора при [[връх]] [[Морулей]], се стига до село [[Милево]].
 
През Дълбоки тече малка [[река]] (Хамам дере, обикновено наричана от жителите на Дълбоки Селската река). В близост до селото има още няколко планински реки — Къпошница от запад и Кисикая от изток.
Климатът е преходно- континентален, подходящ за овощни градини и лозя.
 
Населението е малко под 1500 гуши (2013 г.). Има значителен брой ромскоциганско население.
 
За селото са характерни мъжките имена Белин, Дамян, Бальо и женските Кера, Тонка, Златка, Зюмбюла и други.
 
== История ==
По­се­ле­ни­я­та в зем­ли­ще­то да­ти­рат от най-ран­на епо­ха, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ват се­дем­те се­лищ­ни мо­ги­ли и мно­жес­т­во­то пред­ме­ти на­ме­ре­ни при сел­с­кос­то­пан­с­ка рабо­та. В 1879 го­ди­на в юж­на­та част на се­ло­то е раз­к­рит гроб на пог­ре­бан тра­кийс­ки княз, ка­то пред­ме­ти­те са из­не­се­ни от подподп. Кля­у­зов в Ру­сия, а пос­ле и в Англия. В мо­мен­та го­ля­ма част от тях са в Ош­мол­с­кия му­зей в Лон­дон, а ед­на от сре­бър­ни­те ча­ши е в Ер­ми­та­жа в Санкт Пе­тер­бург. По вре­ме на римРим­с­ка­та им­пе­рия кре­пост­та Глъ­бок е би­ла важ­на път­на стан­ция от Ав­гус­та Тра­я­на /дн. Ста­ра За­го­ра/ за Ахи­а­ло. В ста­ри­те ви­зан­тийс­ки и за­пад­но­ев­ро­пейс­ки хро­ни­ки се­ли­ще­то се сре­ща с име­то Глъ­бок и Ве­нец. След па­да­не­то под ос­ман­с­ко робпотисниче­с­т­во то е под име­то Бюк­лю­мюк или Бюк­лю­д­жек. Сре­ща се и с име­то Дъл­бо­ки, още по­ве­че, че в не­го се за­сел­ват хо­ра на сул­та­на от Тро­ян­с­ко­то се­ло Дъл­бок дол. На­ме­рен е от оно­ва вре­ме част от вой­ну­гар­с­ки ре­гис­тър, от кой­то е вид­но, че още от онези времена, а ве­ро­ят­но и пре­ди то­ва Дъл­бо­ки е би­ло ва­жен сре­ди­щен цен­тър.
 
Пре­ди па­да­не­то под ос­ман­с­ко вла­ди­чес­т­во в Дъл­бо­ки е
има­ло цър­к­ва и па­рак­ли­си, но са раз­ру­ше­ни от нах­лу­ли­те ор­ди. Ед­ва в на­ча­ло­то на 19 век в 1837 го­ди­на след про­ше­ние до Сулсул­та­на в Дъл­бо­ки е пос­т­ро­е­на и ос­ве­те­на цър­к­ва „Ус­пе­ние на Света Бо­го­ро­ди­ца". В нея през 1838 го­ди­на е от­к­ри­то и пър­во­то ки­лий­но учи­ли­ще за окол­ност­та. Пръв пе­вец и дас­кал е въз­рож­де­не­цът Рай­чо Блъс­ков от Коприв­щи­ца, ба­ща­та на пи­са­те­ля Илия Блъс­ков. Ки­лий­но­то учи­ли­ще се по­се­ща­ва от де­ца и мла­де­жи не са­мо от Дъл­бо­ки, но и от окол­ни­те се­ла, а и от по-да­леч­ни. След осОс­во­бож­де­ни­е­то дъл­бо­ча­ни пос­т­ро­я­ват учи­лищ­на сгра­да, ко­я­то за оно­ва вре­ме е мо­дер­на и го­ля­ма. През 1934 го­ди­на се пос­т­ро­я­ва вто­ра учи­лищ­на сгра­да, тъй ка­то пър­ва­та не е дос­тас­тъчтастъч­на и в но­ва­та се от­к­ри­ва и ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка. През 1964 го­ди­на се над­с­т­ро­я­ва вто­ри етаж, пос­т­ро­я­ва се нов ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка и ра­бо­тил­ни­ци по дървообработ­ка и ме­та­ло­об­ра­бот­ка. През осем­де­сет­те го­ди­ни учи­ли­ще­то пре­ми­на­ва в ЕС­ПУ до 1991 го­ди­на.
 
По вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на тук е бил ща­бабът и наб­лю­да­тел­нияният пункт на Генген. Гур­ко, кой­то ос­та­вя за спо­мен на дъл­бо­ча­ни своя по­хо­ден стол и би­но­къ­ла си. В зем­ли­ще­то на се­ло­то се во­ди и бо­ят за Сам­a­р­с­ко­то зна­ме и тук за­ги­ва под­пол­ков­ник Ка­ли­тин, ка­то след осОс­во­бож­де­ни­е­то се из­ди­га па­мет­ник за това съ­би­тие.
 
Пре­ди осОс­во­бож­де­ни­е­то и след то­ва по­ми­нъ­кът на на­се­ле­ни­е­то е глав­но ско­то­въд­с­т­во­то, ка­то се от­г­леж­дат глав­но ко­зи и ов­це. За­ся­ва се ече­мик, пше­ни­ца и цареви­ца, а до
1960 го­ди­на - про­со, фий и овес. Ка­то по­ми­нък е и ло­зар­с­т­во­то, ко­е­то про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва и до днес в съз­да­де­ни­те ло­зо­ви маси­ви. През 20-ти век и до днес се раз­ви­ва и ово­щар­с­т­во­то. За­на­я­ти­те са тер­зийс­т­во и дър­во­дел­с­т­во, ко­ла­ро-же­ле­зар­с­т­во и ро­зоп­ро­из­вод­с­т­во, ка­то пос­лед­но­то отпада в края на вто­ра­та по­ло­ви­на на 20 век.
 
През 1930 го­ди­на в Дъл­бо­ки с да­ре­ние на д-р Сто­ян Де­нев, кой­то е дъл­бо­че­нец и френ­с­ки въз­пи­та­ник и един от пи­о­не­ри­те на ве­те­ри­нар­но­то де­ло у нас, се раз­к­ри­ва ве­те­ри­нар­на ле­чеб­ни­ца. От 1945 до 1966 в се­ло­то ос­вен здра­вен учас­тък и ап­те­ка има и ро­ди­лен дом. От 1999 г. Здраздра­виявният учас­тък е пре­мес­тен в обно­ве­на­та сгра­да на бив­шия сел­с­ки съ­вет.
 
През 1919-1923 и 1931-1934 се­ло­то е би­ло ко­му­на. След 1945 в със­та­ва на то­га­ваш­ния СОНС са вклю­че­ни се­ла­та Ко­ле­на и Гор­но Бо­те­во. Съ­щи­те са и в ТКЗС. От март 1979 до фев­ру­а­ри 1988 Дъл­бо­ки е цен­тър на се­лищ­на сис­те­ма с още 10 със­тав­ни се­ла към не­го. Пос­т­ро­е­на е но­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­на сгра­да, по­ща, мла­деж­ки дом с ри­ту­ал­на за­ла, жи­ли­щен блок и са бла­го­ус­т­ро­е­ни ре­ди­ца ули­ци и пло­ща­ди.
Дъл­бо­ки и ня­кол­ко окол­ни се­ла.
 
Дъл­бо­ки и дъл­бо­ча­ни взе­мат учас­тие във всич­ки вой­ни - меж­ду­съ­юз­ни­чес­ка, балБал­кан­с­каката,Междусъюзническата, пърПър­вавата и втоВто­рарата све­тов­на и да­ват скъ­пи жер­т­ви, чи­и­то име­на са на паметна­та пло­ча в учи­ли­ще и в пар­ка на се­ло­то. Дей­но учас­тие взе­мат дъл­бо­ча­ни и в по­ли­ти­чес­ки­те бор­би до сре­да­та на 20-ти век в ра­йо­на и стра­на­та. В 1910 година се съз­да­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дру­жин­ка, пре­рас­т­натна­ла в пар­тий­на ор­га­ни­за­ция. Съз­да­ва се мла­деж­ко дру­жес­т­во, в го­ди­ни­те 1919-1923 е ор­га­ни­зи­ра­на и пър­ва­та дет­с­ка спар­та­кис­т­ка че­та от Ге­ор­ги Ар­гат­кин. През 1922 го­ди­на со­ци­а­лис­ти и рем­сис­ти пос­т­ро­я­ват свой клуб, кой­то през го­ди­ни­те е бил зе­ме­дел­с­ко училище, кан­це­ла­рии и клуб на пен­си­о­не­ра. През сеп­тем­в­ри 1923 го­ди­на 120- член­ния въс­та­ни­чес­ки от­ряд от Дъл­бо­ки ата­ку­ва жан­дар­ме­рийс­ки­те ка­зар­ми в Ста­ра За­го­ра. И тук се да­ват скъ­пи жер­т­ви. През 1941-44 го­ди­на от Дъл­бо­ки из­ли­зат 8 пар­ти­за­ни, а де­сет­ки заса ята­ци­те на от­ряд „Ге­ор­ги Ди­мит­ров". По­ли­те­миг­ран­ти, конц­ла­ге­рис­ти и ин­тер­ни­ра­ни е да­ло Дъл­бо­ки, учас­т­ни­ци­те в пър­ва­та и вто­ра­та фа­за на отеОте­чес­т­ве­на­та вой­на са над 130, ка­то има и 4 за­ги­на­ли. И как­то и да отрича съв­ре­ми­е­то ония го­ди­ни, за Дъл­бо­ки те са пре­лом­ни и изиг­ра­ват важ­на ро­ля в не­го­во­то раз­ви­тие то­га­ва и се­га. Със сво­е­то ми­на­ло - от най-ран­на­та епо­ха до го­ди­ни­те на пре­хо­да Дъл­бо­ки има мяс­то в на­пис­ва­не­то на ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия и е да­ло сво­я­та дан.
 
Съз­да­де­но е дружество на за­пас­ни­те офи­це­ри и сержан­ти от за­па­са и ре­зер­ва, ко­е­то но­си име­то на за­ги­на­лия в
 
По ини­ци­а­ти­ва на учи­те­ли,
юлю­боз­на­тел­ни мла­де­жи и прог­ре­сив­ни се­ля­ни през есен­та на 1878 г. се ос­но­ва­ва чи­та­ли­ще­то в с. Дъл­бо­ки, ко­е­то име­ну­ват "РАЗВИТИЕ". До пос­т­ро­я­ва­не на соб­с­т­ве­на чи­та­лищ­на сгра­да се е по­ме­ща­ва­ло в цър­к­ва­та и учи­ли­ще­то. С доб­ро­во­лен труд и по­мо­щи от на­се­ле­ни­е­то през 1931/1936 се пос­троя­ва чи­та­ли­щен са­лон и биб­ли­о­те­ка. 1974/1976 г. чи­та­лищ­на­та сгра­да е ре­кон­с­т­ру­и­ра­на и мо­дер­ни­зи­ра­на, от­го­ва­ря­ща на пот­реб­нос­ти­те и це­ли­те на чи­та­ли­ще­то и дей­ност­та му. Чи­та­ли­ще­то раз­по­ла­га със зри­тел­на за­ла с 380 мес­та, тех­ни­чес­ки обо­руд­ва­на сце­на, биб­ли­о­теч­ни по­ме­ще­ния - за­ем­на, дет­с­ки от­дел, чи­тал­ня, книгох­ра­ни­ли­ще; ре­пе­ти­ци­он­на за­ла, гри­мьор­ни по­ме­ще­ния, кан­це­ла­рии, ки­но — ка­би­на и сер­виз­ни по­ме­ще­ния.
 
Чи­та­ли­ще­то е един­с­т­ве­ния кул­ту­рен ин­с­ти­тут на те­ри­то­ри­я­та на кмет­с­т­во­то и е же­ла­на пот­реб­ност на всич­ки жи­те­ли на се­ло­то ни. Със сво­я­та дей­ност об­с­луж­ва Основното училище, в ко­е­то учат 150 уче­ни­каци, зе­ме­дел­с­ка ко­о­пе­ра­ция, пот­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция, дър­во­дел­с­ки цех, цех за бу­ти­ли­ра­не на на­пит­ки и оцет.
 
В чи­та­ли­ще­то ра­бо­тят: те­ат­ра­лен, дет­с­ко-юно­шес­ки фол­к­ло­рен ан­сам­бъл „ДЪЛ­БО­ЧАН­ЧЕ­ТА", гру­па за ста­ри град­с­ки пес­ни "Чар", ан­сам­бъл за ав­тен­ти­чен фолклор "ДЪЛ­БО­КИ". Ко­лек­ти­ви­те са но­си­те­ли на мно­жес­т­во от­ли­чия и ме­да­ли от на­ши ре­пуб­ли­кан­с­ки фес­ти­ва­ли и съ­бо­ри, а ан­сам­бъ­лът за ав­тен­ти­чен фол­к­лор и дет­с­ко-юно­шес­кия ан­сам­бъл са но­си­те­ли на прес­тиж­ни наг­ра­ди от МФФ-Югос­ла­вия, Ру­мъ­ния, Тур­ция, Мол­до­ва, Пол­ша, Фран­ция и Бъл­га­рия.
Бо­га­та и раз­но­об­раз­на е кул­тур­но-ма­со­ва­та ра­бо­та на чи­та­ли­ще­то, ко­я­то включ­ва в се­бе си ме­роп­ри­я­тия от об­ред­но-праз­нич­ния ка­лен­дар, Майс­ки и Декемврийски праз­ни­ци на кул­ту­ра­та, на се­ло­то, на ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност, на та­лан­ти­те, те­ма­тич­ни ве­че­ри, бе­се­ди, кон­кур­си, твор­чес­ки пор­т­ре­ти, викторини и пр.
 
Чи­та­ли­ще­то е до­ма­кин на "На­ци­о­нал­на сре­ща на ан­сам­б­ли­те за ав­тен­ти­чен фол­к­лор, но­си­те­ли на меж­ду­на­род­ни от­ли­чия", ко­я­то се про­веж­да от 1994 го­ди­на на все­ки две го­ди­ни. До­ма­кин е и на Дет­с­кия фол­к­ло­рен праз­ник „Из­во­рът да не пре­съх­ва - Цвет­ни­ца", кой­то се про­веж­да еже­год­но през ме­сец април. Тра­ди­ци­он­ни са и дет­с­ки­те праз­ни­ци „Здра­вей, ля­то!" и „До­виж­да­не, ля­то!", с ко­и­то чи­та­ли­ще­то бе­ле­жи на­ча­ло­то и края на лят­на­та ра­бо­та с де­ца­та. Първият не­де­лен ден на месец май се про­веж­да и тра­ди­ци­он­нияният праз­ник за се­ло­то под нас­лов „Дъл­бо­ки - ро­ден край, гор­дост моя".
 
Чи­та­ли­ще­то е кан­ди­дат­с­т­ва­ло и е спе­че­ли­ло про­ек­ти­те "Ко­лед­но на­диг­ра­ва­не" - "Ой, Ко­ле­до, мой Ко­ле­до" - пред На­ци­о­на­лен фонд "Кул­ту­ра"и „Чи­та­ли­ще­то - дом на бъл­гар­щи­на­та " пред МТСП. А спе­че­ле­ния пред МК про­ект за опаз­ва­не и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на бъл­гар­с­кия фол­к­лор „Треп­на­ла е ва­рак кит­ка, за­пе­ли са ко­ле­да­ри" да­ва на­ча­ло­то на ста­на­лия ве­че тра­ди­ци­о­нен ко­ле­ден праз­ник със съ­що­то име.
Анонимен потребител