Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878): Разлика между версии

Въоръжените сили на Русия са в процес на основно преустройство в съответствие с военната реформа на военния министър [[генерал-лейтенант]] [[Дмитрий Милютин]]. През [[1874]] г. е въведена всеобща военна повинност. Служат 25% от военно-задължените, определени по жребий. Останалите мъже от 20 до 40 -годишна възраст са зачислени направо в опълчението. Срокът на военна служба дава възможност да се създаде значителен резерв от обучени войници.

В тактиката на пехотата основен боен строй е батальонният. Стрелковите вериги имат допълваща роля. Значение се отдава на щиковия удар при непосредствено сближаване с противника. Тактиката на конницата е развръщане от походен в боен строй от движение. Прилага се с елементи на парадност. В бойните действия нейната роля се подценява. По тази причина ефективният йѝ принос е най-вече в преследването на противника и проникването в дълбокия тил. Инженерните войски са на голяма висота. Успешно се справят със съвременните фортификационни съоръжения и понтонните мостове. Артилерията прилага добре огъня от близки разстояния. Поради недостига на далекобойни оръдия отстъпва в средния и далечния обстрел. Свързочните части са ефективни и се справят с 9 военно-походни телеграфни парка, всеки с по 8 апарата и 100 км. кабел. Обозът е разнообразен и достатъчен. Поради неразвитостта на ж.п. мрежата на Балканския полуостров основната теглителна сила е животинската. Черноморският флот успешно прилага ''минните атаки'' на лейтенант [[Степан Макаров]] и парализира османския флот. При провеждането на полевите операции успешно се прилага създаването на временни Сборни отряди или колони за решаването на оперативните задачи. Широко се практикува обхващането на противника и фланговите удари при боевете от движение и с висока степен на маневреност. При позиционните боеве фронталните атаки често се съчетават с обхващане на противника.

В началото на войната е в състав : 100 Пехотни [[батальон|батальона]], 150 [[ескадрон|ескадрона]], 472 [[оръдие|оръдия]] и др. До 25 юни / 7 юли 1877 г. съставът йѝ нараства до 182 Пехотни батальона, 215 ескадрона, 802 оръдия и др. През м. септември - м. откомвриоктомври е усилена ссъс 100 000 войници и 40 [[батарея|батареи]], а през м. ноември с още 100 000 войници.

[[Картинка:Перед атакой. Под Плевной.jpg|дясно|мини|150px|"При Плевен". Художник Василий Верешчагин]]

[[Картинка:Bulgaria Shipka-01.JPG|дясно|мини|150px|ПаметникаПаметникът на Шипка]]

Разработването на плана започва от есента на [[1876]] г. и преминава през няколко етапа. В основата му залягат идеите, развити от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]]. Като район на главни военни действия е определен [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], където Руската армия може да разчита на всестранната подкрепа на българското население, да съсредоточи значителни сили и да провежда големи операции, да нанася решителни удари към столицата на [[Османска империя|Османската империя]]. Като основна стратегическа задача е поставено завземането на [[Цариград]] чрез мощен удар, нанесен от главните сили на Действащата армия по направлението [[Свищов]]-ЦенралнаЦентрална [[Стара планина]]-долината на р. [[Тунджа]]-[[Одрин]]-[[Цариград]]. Предвижда се заобикаляне на многобройните противникови сили в т.н. ''[[четириъгълник на крепостите]] Русе-Силистра-Варна-Шумен'', срещу който заемат отбранителни позиции част от силите на Действащата армия. Предвидено е превземането на крепостта ''Русе''. [[Кавказ]] и [[Мала Азия]] се разглеждат като второстепенен район на военните действия. Последните се развиват според руския план за [[Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)|Кавказкия фронт]]. Руският Черноморски [[флот]] е определен за съдействие на сухопътните сили при организиране и осъществяване охраната на Черноморското крайбрежие. Планът изхожда от предпоставката, че осъществяването му може да бъде постигнато в продължение на 2-3 месеца от 300 000-на армия. Основен недостатък е подценяване на противниковите сили и тяхната способност за противодействие, не са предвидени резервни варианти в случай на неуспех при реализацията на отделни операции. Военните действия протичат в основни линии според плана.

* „Балканы“. Брошура, издадена в Букурещ в тираж 750 екз. Съдържа подробно описание на старопланинските проходи. За изготвянето йѝ са използвани сведения на Феликс Каниц от пътуванията му в Северна България.