Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход: Разлика между версии

След [[Битка при Търново (1877)|овладяването на Велико Търново]], руското командване предвижда Предния отряд да овладее Хаинбоазкия проход и премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз [[Алексей Церетели]]. Водени от местни българи, установяват, че проходапроходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на артилерията. За целта конно-сапьорна група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при с. [[Присово]].

Осигурен с боеприпаси и храна за пет дни, ПреднияПредният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военните кореспонденти]] [[Джанюариъс Макгахан]], [[Хосе Пелисер]], [[Дик де Лонли]], [[Всеволод Крестовски]] и [[Александър Иванов (фотограф)|Александър Иванов]].

С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от пехотата и кавалерията. В помощ на артилерията е [[Панайот Хитов|четата на Панайот Хитов]]. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от биволи и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня авангардаавангардът достига до превала на прохода. Тук сапьорите поставят паметен знак.

КазанлъшкияКазанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. ИзпратенияИзпратеният към прохода авангард от три [[табур|табура]] са отхвърлени от 4-ата Стрелкова бригада и 2-ара Планинска батарея.

На 16 юли кавалерийска част, 10-а Донска батарея, 4-а СтрелковиСтрелкова бригада, 5 и 6-а Опълченска дружина разбиват три табура, окопали се при с. Уфлани (дн. с.[[Ветрен (Област Стара Загора)|Ветрен]]).

Успешното преминаване на ХаинбойзкияХаинбоазкия проход създава условия за [[Шипченска битка (юли 1877)|овладяване на Шипченския проход]] и развитие на настъпление в Южна България.