Богословие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''
==В религиозните учения==
===Християнско богословие===
Ако понятието се разшири,
В още по-общ смисъл
===Юдейско богословие===
В [[Юдаизъм|юдаизма]]
===Ислямско богословие===
Теологията на [[
* [[Хадисоведение]] – знание на хадисите
* [[Фикх]] -
* [[Суфизъм]] основан върху мистиката и
== История на термина ==
Терминът ''теология'' се използва в класическата гръцка литература със значението на "беседа за боговете и [[космология]]та". Аристотел разделя теоретичната философия на математика, физика и теология, като последното се отнася най-общо до съвременния термин [[метафизика]], която според Аристотел включва дискусия за природата на божественото.
Латинският писател Варон, основавайки се на гръцки източници, разделя този вид дискусия на 3 форми:
* ''метафизическа'' (отнасяща се до боговете от гръцката митология);
* ''рационална'' (философски анализ на боговете и космологията);
* ''гражданска'' (отнасяща се до обичаите и отговорностите в религиозния живот).
Терминът започва да се използва от християнските писатели. Той се среща в някои библейски ръкописи в заглавието на книгата "Откровение" ("Apokalupsis Ioannou tou Theologou") или "Откровението на Йоан Богослов". Тук има разлика в значението на корена "логос" в смисъл не на "причина", "основание", "аргумент", а на "слово" или "послание". Ho "theologos" тук означава, че авторът на Откровението ни представя послания или слова, които Бог говори. "Богослов" тук не се използва в съвременния смисъл.
В съвременен смисъл терминът "богословие" или "теология" се отнася както до дискусия за природата на бога или на религиозна тема, така и до академичното изучаване (в университети, семинарии и т.н.) на ученията на християнството или която и да е друга религия. В тесен смисъл терминът се използва и за взаимоотношенията и контрастите между разните религии (обикновено този дял от познанието се нарича "сравнителна религия" или "сравнително религиознание").
== Класификация ==
Богословието може да се раздели по няколко признака. Част от класификацията е породена от изучаването на християнската религия, но може да се отнесе и до други религии.
=== В християнското богословие ===
* Библейско богословие - изследва идеите намиращи се в Библията (Свещеното писание на Стария и Новия завет);
* Екзегетично богословие - изследва тълкуванието на библейския текст;
Line 50 ⟶ 42:
=== Според богословския метод ===
* Апофатическо богословие - за Бог се говори чрез форми на отрицание (невидим, неделим, нетварен, неизменим и т.н.)
* Катафатическо богословие - за Бог се говори чрез форми на утвърждение (противно на апофатическото богословие)
Line 56 ⟶ 47:
== Движения в богословието ==
* Фундаменталистко богословие - буквално възприемане на Св.Писание
* Ортодоксално богословие - богословието възприето от църквата през вековете и дефинирано на вселенските църковни събори
Line 69 ⟶ 59:
* Феминистко богословие - крайността на това движение твърди, че бог е в женски род.
== Известни личности ==
; Ранно християнство на Запад
[[Ириней Лионски]] (ок. 135 - 202), [[Тертулиан]] (ok. 155 - 230), [[Ориген]] (182 - 253), [[Августин]] (354 - 430), [[Боеций]] (ок. 480 - ок. 526)
; Ранно християнство на Изток
[[Григорий Богослов|Григорий Назиански]] (329 -390), [[Йоан Златоуст]] (349 - 407), [[Василий Велики]]
[[Анселм Кентърбърийски]] (1033 - 1109), [[Пиер Абелар]] (1079 - 1142), [[Бернар от Клерво]] (1090 - 1153), [[Бонавентура]] (1221 - 1274) , [[Тома Аквински]] (1225 - 1274), [[Майстер Екхарт]] (ок. 1260 - ок. 1327), [[Данте Алигиери]] (1265 - 1321), [[Уилям Окам]] (ок. 1285 - ок. 1347), [[Еразъм Ротердамски]] (1466 - 1536)
[[Мартин Лутер]] (1483 - 1546), [[Жан Калвин]] (1509 - 1564)
Джонатан Едуардс (1703 - 1758), Джон Уесли (1703 - 1791)
[[Тереза Авилска]] (1515 - 1582), [[Хуан Фонтиверовски]] (1542 - 1591), [[Блез Паскал]] (1623 - 1662)
[[Сьорен Киркегор]] (1813 - 1855), [[Карл Ясперс]] (1883 - 1969), [[Паул Тилих]] (1886 - 1965), Карл Барт (1886 - 1968), Райнхолд Нибур (1892 - 1971), [[Клайв Стейпълс Луис]] (1898 - 1963), Карл Ранер (1904 - 1984), [[Йоан Павел II]] (1920 - 2005)
== Връзка с други
Съвременното богословие използва множество достижения на [[философия]]та, [[социални науки|социалните науки]], [[археология]]та, [[психология]]та и т.н. Някои от важните подходи в [[епистемология]]та на богословието са:
# Някои истини научаваме чрез откровение
# Светът е познаваем, защото Бог ни е създал така, че обективно да го възприемаме
# Принцип на непротиворечието - две взаимно изключващи се твърдения не могат да са едновременно вярни
Някои от тези 3 подхода не се възприемат от съвременни богослови, но и 3-те са основа на християнското богословие до появата на диалектическото мислене ([[Хегел]], [[Киркегор]] и др.)
Предметът на богословието излиза извън сетивния опит на човека и поради това е невъзможно да се говори за Бог без определено схващане за това как Той се саморазкрива. Важно тук е и как получаваме познание за Бога - чрез вяра (фидеизъм), чрез разума (рационализъм), чрез мистична опитност (мистицизъм) или по някакъв друг начин.
Line 115 ⟶ 97:
От богословска гледна точка, дори и атеизмът би могъл да се разглежда като религия или религиозна система от възгледи - вярва се, че бог не съществува и че светът е първопричина сам за себе си и има самоорганизираща се същност. За християнския богослов това представлява придаване на материята на божествени (разумни, съзидателни, интелеигентни) атрибути и този вид вяра не е по-малко религиозен от която и да е религия. Това показва, че богословски подход е възможен и по отношение на "отрицателата вяра". Богословското възприемане на реалността е част от познанието на човечеството, тъй като във всяка форма на познание откриваме богословски въпроси.
==
; Християнско богословие
* Софийски университет "Климент Охридски" - Богословски факултет<ref>[http://www.uni-sofia.bg/faculties+bg/theology+bg/index+bg.html/ Богословски факултет, СУ]</ref>
* Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" - Факултет по хуманитарни науки (катедра по теология)<ref>[http://www.shu-bg.net/ Шуменски университет]</ref>
* Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий" - Православен богословски факултет<ref>[http://www.uni-vt.bg/1/?zid=23&lid=1&c=str Православен богословски факултет, ПУ]</ref>
* Стипендии за православно богословие и иконография на фондация „Покров Богородичен“„[http://www.pravoslavie.bg/Обяви/Фондация-Покров-Богородичен-учреди-стипендии-за-богослови-и-иконографи Богословски стипендии на фондация „Покров Богородичен“]“
Протестантско богословие:
* Висш евангелски богословски институт - факултети в София и Стара Загора<ref>[http://www.utfbg.org/ Обединен богословски факултет]; [http://www.sofiapbc.org/ Петдесятен факултет]</ref> (неакредитиран като висше училище)
* Теологичен колеж "Стефан Константинов" ([[Църква на адвентистите от седмия ден|ЦАСД]], София)<ref>[http://sdabg-college.org/ Официална страница]</ref> (неакредитиран като висше училище)
* [[Висш ислямски институт]], София (неакредитиран като висше училище)
== Библиография ==
===
; Догматика и систематично богословие
Православни автори:
* Архимандрит Алипий, Архимандрит Поликарп. Догматическо богословие. Курс от лекции. Изд. Манастир"Свети Вмчк Георги Зограф", 2003 г.
Протестантски автори:
* Ериксън, Милард. Християнско богословие. Изд. Нов човек, София, 2000 г. Обем: 1216 стр.
* Райри, Чарлз. Основно богословие. Изд. Верен, София, 1997 г.
* Пакър, Джеймс И. Познаването на Бога. Изд. Нов човек, София, 1993 г.
; Християнска философия и апологетика
* Паскал, Блез. Мисли. Изд. Наука и изкуство, 1978 г.
* МакДауел, Джош. Доказателства, които изискват присъда. Изд. Нов човек, София, 2004 г.
; Църковна история
Православни автори:
* Коев, Тотю; Бакалов, Георги. Християнството в миналото и днес. Изд. Български бестселър - ISBN 954-463-010-4
* Малицки, П. И. История на християнската Църква. Т. 1-2. С., 1994; 3 изд. 2001.
* Поснов, М. Е. История христианской Церкви (до разделения Церквей - 1054). Киев, 1991; http://www.kursmda.ru/books.shtml. (български превод - История на християнската Църква. До разделението на църквите. Т. 1-3. С., 1995) - до разделението на църквите през 1054 г.
* Болотов, В. В. Лекции по истории древней Церкви. Т. 1-4. М., 1994; http://www.krotov.info/yakov/past/19/19person/bolotov.html.
* Асмус, Валентин, прот. Лекции по история Церкви. - http://www.wco.ru/biblio/books/asmus1/Main.htm; http://www.orthodoxia.org/lib/1/1/27/3.aspx - до IX век.
Католически автори:
* О'Колинс, Джерал; Фаруджа, Марио. Католицизмът - История на католическото християнство. Изд. Захарий Стоянов - ISBN 954-739-660-9
Протестантски автори:
* Голубич, М.. История на християнската църква: от I до XX век. Изд. Нов Живот, София, 1999 г. - ISBN 954-719-040-7
; Сравнително религиознание
* Фрейзър, Джеймс. Златната клонка. Изд. на отечествения фронт, София, 1984 г. (Frazer, James George.The Golden Bough. A Study in Magic And Religion. Macmillan & Co., Ltd., London, 1923)
Книга с богат фактологичен материал по сравнително религиознание. Методологията в нея се счита за вече остаряла, но е полезна като енциклопедия и класификация на религиозните вярвания по света. Българското издание е съкратено тъй като явно не е отговаряло на епохата на времето в което е издадено. Авторът е антрополог със сравнително либерални богословски възгледи. В оригинала личи доста по-различно и по-консервативно мнение на автора отколкото в българското издание, което е използвано от атеистичната пропаганда.
* Фрейзър, Джеймс. Фолклорът в Стария завет. Изд. на отечествения фронт, София, 1989 г. (Frazer, James George. Folklore in the Old Testament. Studies in Comparative Religion. Legend and Law. Macmillan & Co., Ltd., London, 1923)
; Справочна литература
* проф. д.ф.н. Радев, Ради. Религиите. Кратък речник. Изд. фондация "Минерва", София, 1994 г.
Речникът покрива основни термини и известни личности в християнството, исляма и будизма.
* Owen, W. Stuard; проф. протопрезв. Шиваров, Николай. Речник на библейските символи. Изд. Нов човек, София, 1992 г.
* Петков, Тодор. Пътеводител на духовните общности в България. Изд. къща "Литавара", София, 1998 г.
=== На чужди езици ===
; Справочна литература
На английски език:
* Strong, James, S.T.D., LL.D. Strong's Exhaustive Concordance of The Bible. Brief Dictionaries of the Hebrew and Greek words of the original with references to English words.Word Publishing.
Това е най-известният конкорданс (симфония, показалец на думите), който съдържа списък с всички думи от Библията на крал Джеймс - в кои стихове се срещат. Срещу всеки откъс от стих има номер по който можете да видите употребата на думата в Библията и как е преведена на други места, какъв е корена и и ак се прозинася.Това помагало е полезно за хора, които са начинаещи в Библейските езици и е едно първо стъпало за по-добро тълкувание на Библейския текст. Съществуват издания на библията с номера на думите в речника в този конкорданс.
* Ed. Alexander, David; Alexander, Pat. The Lion Handbook to the Bible. Lion Publishing, 1973, England.
== Бележки ==
<references />
== Външни препратки ==
* [http://pravoslavie.bg Православие.БГ: богата библиотека с богословски текстове от православната традиция]
* [http://protestantstvo.com Институт за българска протестантска история
* [http://www.globalorthodoxy.com: Всемирното Православие] - статии и полезна информация на православна тематика
* [http://bibliata.com: Bibliata.com]
Line 240 ⟶ 173:
* [http://blip.tv/file/2019658 Представяне на специалност Теология на Великотърновския университет]
[[Категория:Теология| ]]
| |||