|
| категория = философ
| описание = американски философ
| портрет = Ayn Rand..pngjpg
| портрет-описание = Портрет на Айн Ранд (1925)
| роден-място = [[Санкт Петербург]], [[Русия]]
| починал-място = [[Ню Йорк]], [[САЩ]]
| подпис = Sign Ayn Rand.png
}}
[[File:Ayn Rand..png|thumb|Портрет на Айн Ранд]]
'''Айн Ранд''' ({{lang-en|Ayn Rand}}), произношение /ˈaɪn ˈrænd/<ref name="FAQS about Ayn Rand at Ayn Rand Istitute"> {{en икона}} [http://www.aynrand.org/site/PageServer?pagename=about_ayn_rand_faq_index2#ar_q3 FAQS about Ayn Rand at Ayn Rand Institute], подобрена версия от 6 февруари, 2010 </ref>); рождено име '''Алиса Зиновиевна Розенбаум''' (на [[руски]]: ''Алиса Зиновьевна Розенбаум''), родена на [[2 февруари]] [[1905]], починала на [[6 март]] [[1982]], е [[американски]] [[философ]] <ref> {{en икона}} Грегъри Салмиери, Алън Готхелф; Rand, Ayn [http://wikiwix.com/cache/?url=http://www.pragmatism.org/dmap/names.htm&title=%C2%AB%C2%A0Rand%2C%20Ayn%C2%A0%C2%BB „The Dictionary of Modern American Philosophers“, 2005]</ref>, [[сценарист]] и [[романист]] <ref> {{en икона}} Айн Ранд е класирана сред философите на века от [http://www.americanwriters.org/writers/rand.asp „American Writers“]</ref> от руско-[[евреи|еврейски]] <ref>{{en икона}} Биография на Айн Ранд, произход, в [http://www.biographybase.com/biography/Rand_Ayn.html Biography Base]</ref> произход.
=== Култура и околна среда ===
Изучавайки и допринасяйки за развитието на [[етика]]та, Ранд казва: „''[[Култура]]та не е анонимен продукт на безличните маси – тя е плод на умствените постиженията на отделния човек''”. Наравно с това, в своята статия „''Our Ciltural Value-Deprivation''”([[1966]]), тя отбелязва липсата на ценности, особено на индивидуалните такива, в днешната култура. Есето ѝ „''The Intellectual Bankruptcy of Our Age''” ([[1961]])<ref> {{en икона}} [http://www.aynrand.org/site/PageServer?pagename=reg_ar_bankruptcy Аудио запис на есето] </ref> има за цел да осъди масово разпространяваната култура на [[XX век]], която отхвърля либералното наследство на предходното столетие.
[[Файл:Sanfrancisco skycraper.jpg|thumb|Капитализмът е социална система, основана върху признаването на индивидуалните права, респективно и тези на частната собственост. ]]
В сферата на [[екология]]та и околната среда Ранд съзира манипулативни правителствени намеси, целящи ограничаване на правата и налагане на емоциите пред разума. В „''Against Environmentalist''” тя критикува екологизма, считайки, че екологията е завръщане към религиозното и ирационалното, докато единствено технологичният напредък е в състояние да подобри условията на живот <ref> {{en икона}} [http://www.aynrand.org/site/PageServer?pagename=objectivism_environmentalism „''Against Environmentalist''”] </ref> .
=== Етатизъм ===
Като основателка на [[минархизъм|минархизма]] и на антидържавното [[либертарианство]] Ранд противопоставя личния интерес на индивида срещу [[етатизъм|етатизма]]. Според нея държавата — която тя определя като абсолютна, заради стремежа и да подчини социалната и икономическа сфера — иска да промени етичните порядки. „''Етатизмът винаги е бил политическа последица на колективизма''” – обяснява тя за неговото най-голямо и крайно проявление в [[комунизъм|комунизма]].
Неспирната и критика към формите на управление предизвикват възхищение у всички антидържавни движения. Фразата: „''Които и да са властимащите, Абсолютната държава не е нищо повече от институционализирана форма на бандитизъм''” най-добре обобщава нейното гледище по въпроса. Въпреки това Ранд не подкрепя [[анархизъм|анархизма]], който проповядва унищожение на държавата като институция. Тя счита за наложително да се за защитава свободата на мисълта и избора на всеки един гражданин: „''Правителството изпълнява функция на бранител на човешките права и прилага физическа сила, само и единствено в качеството си на наказателен орган, срещу лица употребили я първи, като престъпници и външни агресори.''”<ref> {{en икона}} [http://www.aynrand.org/site/PageServer?pagename=objectivism_intro „Introducing Objectivism“] </ref> С други думи: Държавата трябва да съблюдава за спазването на индивидуалните права (свободата и частната собственост), които „произтичат от човешката природа”, защото: „Единствената основателна причина за съществуването на Държавата (е да) осигурява Правата на човека, защитавайки го от физическо насилие.”
Единствено системата на [[лесе-фер]] ({{lang-fr|laissez-faire}}) [[капитализъм|капитализма]] може да гарантира личната свобода, или иначе казано– Ранд препоръчва Минималната държава. Обществото трябва да надзирава за отделянето на Държавата от Икономиката, по същия начин и поради същите причини, както то е сторено с Църквата <ref>{{en икона}} [http://aynrandlexicon.com/lexicon/government.html Government] </ref>.
== Философски възгледи ==
:''Основна статия: [[обективизъм (Айн Ранд)|Обективизъм ]]'' [[Файл:USMA Aerial View Looking North.jpg|ляво|thumb|Сградата на военната академия Уест Пойнт, където Айн Ранд държи реч.]]
През [[1962]] г. по време на представянето на най-известния ѝ роман „Атлас изправи рамене“, Айн Ранд е помолена да опише философските си възгледи, докато стои на един крак. Последвалият отговор става много известен:
{{цитат|1. Метафизика: Обективна реалност<br>
2. Епистемология: Разум<br>
3. Етика: Личен интерес<br>
4. Политика: Капитализъм <ref> http://www.aynrand.org/site/PageServer?pagename=objectivism_intro</ref>}}
В своя реч пред завършващите Военната Академия на САЩ в [[Уест Пойнт]], известна като „Философията: кому е нужна?“ (1974), Айн Ранд отново излага накратко философските си възгледи. Този път към изброените клонове на философията - [[метафизика]], [[епистемология]], [[етика]] и [[политика]] - тя добавя и [[естетика]]та.<ref>Rand, Ayn (1974). „[[Философията: кому е нужна]]“, слово пред випускниците на Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, произнесено на 6 март, 1974</ref>
*'''Метафизика'''
:Според обективизма реалността съществува като обективен абсолют — фактите са факти, независимо от чувствата, желанията, надеждите и страховете на човек.
*'''Епистемология'''
:Според Ранд разумът (способността на човек да идентифицира и интегрира информацията, подадена от сетивата) е единственото средство, с което човек разполага, за да възприема реалността, той е единствен източник на знание, единствен източник на напътствия за действие и основното средство на човека за неговото оцеляване.
*'''Етика'''
:Всеки човек е цел сам по себе си и не е средство за целите на другите. Той следва да съществува сам за себе си, без да се жертва за другите, нито да очаква другите да се жертват за него. Преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот.''<ref>Ранд, Айн (1964). „[[Добродетелта на егоизма]]“</ref>
*'''Естетика'''
:Ранд дефинира естетиката като клон на философията, изучаващ изкуството и основан на метафизиката, епистемологията и етиката. Изкуството се занимава с нуждите на съзнанието, с неговото презареждане. Ранд не отрича ценността на нито един стил в изкуството, но цени най-високо [[романтизъм|романтизма]].<ref>Ранд, Айн (1969). „[[Манифест на романтизма]]“</ref>
*'''Политика'''
:Идеалната политическа и икономическа система според Ранд е [[laissez-faire]] капитализъм. Това е системата, в която хората уреждат отношенията помежду си не като жертви и палачи, нито като господари и роби, а като свободни хора, посредством свободна и доброволна размяна, извличайки взаимна изгода. Това е система, в която никой не може да придобие от другите нещо ценно като се уповава на физическа сила и никой не може да предприеме използването на физическа сила срещу другите. Правителството действа само като страж, който пази човешките права; то използва физическа сила само срещу тези, които първи са я употребили, например престъпниците и нашествениците. В система на пълен капитализъм е необходимо (но исторически никога не е осъществявано) пълно разделение между държавата и стопанството, по същия начин и поради същите причини, довели до разделението на държавата от църквата.<ref>Ранд, Айн (1966). „[[Капитализмът: непознатият идеал]]"“</ref>
== Критика ==
=== Критика на Кант ===
Според Айн Ранд Кант дава [[метафизика|метафизически]] израз на психо-[[епистемология]]та на Атила (човекът на силата) и на Шамана (човекът на чувствата), и на тяхната изначална екзистенциална връзка, като изключва от вселената си съществуването и психо-епистемологията на Производителя (човекът на разума). Кант предава [[философия]]та в ръцете на Атила – и подсигурява бъдещото ѝ връщане във властта на Шамана. Той предава света на Атила, но запазва за Шамана сферата на [[морал]]а. Изрично заявената цел на Кант е да спаси морала от самопожертване и саможертва. Той знае, че моралът не може да оцелее без [[мистицизъм|мистична]] основа – а това, от което трябва да бъде спасен, е разумът.
Твърденията на Кант за „феноменалния” свят (който не е реален), „ноуменалният” свят (който е непознаваем), и „категоричния императив“ (който диктува на човека правилата на морала и който се проявява като специално чувство за дълг), според Ранд стигали до отрицание не само на човешкото [[съзнание]], но и на каквото и да било съзнание, на съзнанието като такова. В същността си неговото твърдение гласяло следното: човекът е ограничен до съзнание от специфичен характер, което възприема чрез специфични средства и никакви други, следователно съзнанието му не е валидно; човекът е сляп, защото има очи; глух, защото има уши; заблуден, защото има ум – и нещата, които възприема, не съществуват, защото той ги възприема.
Що се отнася до Кантовата версия на морала Ранд смята, че тя се състои се от тотално себеотрицание. Едно действие е морално, казвал Кант, само ако човек няма желание да го извърши, а го извършва поради чувство за дълг и не извлича каквато и да било изгода от него, нито материална, нито духовна; изгодата съгласно Кант рушала моралната стойност на постъпката. (Следователно ако човек няма желание да е лош, не може да бъде добър; а ако има – може.)
Онези, които приемат която и да е част от философията на Кант – метафизичната, епистемологичната или моралната – я заслужават, казва Ранд.
Ранд счита, че популярният жаргонен израз „събирач на глави”, отнесен към психолозите, е много по-буквално подходящ за Кант: след него над историята на философията се спуска прогресивно сгъстяващ се воал от сивота, повърхностност, [[казуистика]] – като мъгла, обгръщаща бавна река, която тече все по-маловодна и накрая изчезва в тресавищата на двадесетия век.
=== Критика на алтруизма ===
Ранд посочва като отрицание на нейната философия, защитаваща [[егоизъм|егоизма]], философията на [[алтруизъм|алтруизма]], който освен това счита за водещия морален възглед в съвременното общество. Под понятието алтруизъм Ранд обединява всички възгледи, които подкрепят, под една или друга форма, подчиняването на човешките цели и избор на целите и избора на другите. Става въпрос не само за случаите, в които човек се чувства принуден да пренебрегне собственото си щастие заради това на другите, но и за ситуациите, в които му се отнема правото да избере това, което счита за по-ценно. Сред примерите, които Ранд посочва, са проявите на благотворителност, защитавани от християнството; политики като предоставянето на социални помощи за бедни и инвалиди; подкрепата за различни културни и етнически малцинства <ref>Rand, Ayn (1977). „Global Balkanization“</ref>.
Заради критиката си към такива социални политики Ранд често е обвинявана в човеконенавистничество и дори [[фашизъм]]. С оглед на тези обвинения тя изяснява своята [[концепция]] с известния пример за човек, който е изправен пред избор да предостави всичките си средтва за лечение на болната си съпруга или да предостави тези средства на фонд за борба с болестта, който ще ги разпредели за лечение на много повече хора. Водещият морал, този на алтруизма, би подкрепил помощта предоставена в полза на повече хора. Според Ранд обаче, такъв избор вероятно противоречина ценностната система на човек, защото го кара да избере не това, което е по-ценно за него — неговата съпруга, а нещо което има по-ниска стойност — помощта за непознат. Следователно, ако човек избере да подкрепи фонда, а не съпругата си, това би означавало, че в рамките на ценностната му система един непознат е по-важен от неговият близък.<ref>Ранд, Айн (1964). „[[Добродетелта на егоизма]]“</ref>
Следвайки тази логика Ранд се обявява против провежданите от правителствата [[социализъм|социални политики]] като подпомагането на бедните, безработните, хората с ментални увреждания и други. Аргументите за провеждането такива политики почиват на същото схващане на алтруизма — да се ценят повече хората, които не са дотам полезни в обществото, наместо тези, които успяват да допринесат повече за него. Така за Ранд обществото се нуждае по-скоро от политика в подкрепа на даровити деца от колкото политика за подкрепа на изоставащи. При все това, Ранд счита, че подкрепата за която и да е група трябва да се предоставя по решение на отделни хора, действащи на добра воля, а не по решение на правителството.<ref>Вж. интервюто на Айн Ранд дадено за шоуто на Донахю, достъпно тук: http://www.youtube.com/watch?v=FzGFytGBDN8</ref>
=== Критика на Ницше ===
Бунтът на [[Ницше]] срещу алтруизма (морал, който третира човека като жертвено животно), се състои в замяна на жертвата на [[индивид]]а в името на другите, с жертва на другите в името на индивида. Той заявява, че идеалният човек е движен не от разума, а от „кръвта” си, от вродените си [[инстинкт]]и, чувства и [[воля]] за [[власт]]; че от рождение е обречен да управлява другите и да ги жертва за своето благо, те са обречени от рождение да бъдат негови жертви и роби; че разумът, [[логика]]та, принципите са безсмислени и омаломощаващи, че моралът е безполезен, че „свръхчовекът” е „отвъд добро и зло”, че е „хищен звяр”, чийто върховен критерий е единствено собственото му хрумване. Отхвърляйки Шамана (човекът на чувствата), Ницше издига Атила (човекът на силата) в морален идеал – тоест двойно предава морала пред Шамана.<ref>Ранд, Айн (1961). „[[За новия интелектуалец]]“ </ref>
=== Критика на управлението с консенсус ===
В управлението с консенсус Айн Ранд съзира опит за бягство от реалността; опита да се отрече огромната нужда от политически принципи и понятия – проблем, който съвременният човек мисли, че ще изчезне, ако откаже да признае съществуването му. Това почти патологично игнориране на фактите от действителността обуславя тази нова „антиидеология“ – превърнала се в „господстваща идеология на нашата банкрутирала култура“. Айн Ранд разкритикува водещите ѝ принципи като „средство за заличаване на всякакви принципи“, а именно: че истината трябва да бъде заменена от статистиката, принципите – от броя на изборните бюлетини, човешките права – от числата, а моралът – от проучвания на общественото мнение; че прагматичният интерес на днешния ден трябва да се превърне в критерий за интересите на страната, а броят на неговите привърженици – в мерило за валидност или невалидност на идеала; че всяко желание от какъвто и да било вид и род, стига да бъде подкрепено от достатъчен брой хора, трябва да мине за валидна претенция; че мнозинството може да постъпва както намери за добре с малцинството – накратко, бандитски закон и закон на тълпата. Ранд твърди, че зад умереността, която проповядват поддръжниците на тази доктрина, прозира истинската ѝ същност – „култът към компромиса“. <ref> Новият фашизъм: управление с консенсус, „Капитализмът: непознатият идеал“</ref>
== Последователи ==
* [[Натаниъл Брандън]], основател на Институт Натаниъл Брандън
* [[Алън Грийнспан]], дългогодишен управител на Федералния резерв на САЩ
* [[Леонард Пейкоф]], американски юрист, автор на „Обективизмът: Философията на Айн Ранд“
* [[Майкъл Баднарик]], американски програмист, радио-водещ и политик, кандидат на либертарианската партия за президент на САЩ през 2004 г.
* [[Томас Соуъл]], американски икономист и политически коментатор
== Библиография ==
=== Книги от Айн Ранд ===
* {{cite book |last=Ранд|first=Айн|authorlink= |coauthors= |title=Изворът|year= 2006|publisher=Издателска къща МаК и Издателство Изток-Запад |location= |isbn=954-321-228-7}}
* {{cite book |last=Ранд|first=Айн|authorlink= |coauthors= |title=Капитализмът: Непознатият идеал|year= 2006|publisher=Издателска къща МаК и Издателство Изток-Запад|location= |isbn=978-954-91541-9-1}}
* {{cite book |last=Ранд|first=Айн|authorlink= |coauthors= |title=За новия интелектуалец|year= 2008|publisher=Издателска къща МаК |location= |isbn=978-954-8585-07-1}}
* {{cite book |last=Ранд|first=Айн|authorlink= |coauthors= |title=Добродетелта на егоизма|year= 2008|publisher=Издателска къща МаК |location= |isbn=978-954-8585-09-5}}
* {{cite book |last=Ранд|first=Айн|authorlink= |coauthors= |title=Атлас изправи рамене, т.1|year= 2009|publisher=Издателска къща МаК и издателство Изток-Запад|location= |isbn=978-954-321-604-8}}
* {{cite book |last=Ранд|first=Айн|authorlink= |coauthors= |title=Атлас изправи рамене, т.2|year= 2009|publisher=Издателска къща МаК и издателство Изток-Запад|location= |isbn=978-954-321-621-5}}
* {{cite book |last=Ранд|first=Айн|authorlink= |coauthors= |title=Атлас изправи рамене, т.3|year= 2009|publisher=Издателска къща МаК и издателство Изток-Запад|location= |isbn=978-954-321-629-1}}
* {{cite book |last=Ранд|first=Айн|authorlink= |coauthors= |title=Ние живите |year= 2010|publisher=Издателска къща МаК и издателство Изток-Запад|location= |isbn=978-954-321-660-4}}
* {{cite book |last=Ранд|first=Айн|authorlink= |coauthors= |title=Химн |year= 2010|publisher=Издателска къща МаК и издателство Изток-Запад|location= |isbn=978-954-8585-21-7}}
* {{cite book |last=Ранд|first=Айн|authorlink= |coauthors= |title=Философията: кому е нужна |year= 2011|publisher=Издателска къща МаК и издателство Изток-Запад|location= |isbn=978-954-321-798-4}}
=== Книги за Айн Ранд ===
*{{cite book |last=Хелър|first=Ан|authorlink= |coauthors= |title=Айн Ранд и светът, който създаде |year= 2010|publisher=Издателство Ера|location= |isbn=978-954-389-106-1}}
* {{cite book |last=Брандън|first=Натаниъл|authorlink= |coauthors= |title=Моите години с Айн Ранд |year= 2010|publisher=Издателство Изток-Запад|location= |isbn=978-954-321-783-0}}
== Източници ==
{{бел3}}
== Външни препратки ==
{{commonscat|Ayn Rand}}
{{Уикицитат|Айн Ранд}}
* [http://rand-bg.eu/ Общество „Айн Ранд“]
* [http://rand-bg.com Български фен клуб на Айн Ранд]
* [http://atlas-bg.eu/ Институт за радикален капитализъм „Атлас“]
* {{en икона}} [http://www.aynrand.org/site/PageServer Институтът Айн Ранд] Основан от Леонард Пейкоф
* {{en икона}} [http://www.noblesoul.com/orc/bio/biofaq.html Айн Ранд FAQ]
* {{en икона}} [http://www.utm.edu/research/iep/r/rand.htm „Ayn Rand“ entry from the Internet Encyclopedia of Philosophy]
* {{en икона}} [http://www.ariwatch.com ARI Watch] – critical review of the “Ayn Rand Institute”
* {{en икона}} [http://aynrandeducation.com/ Ayn Rand Education]
* {{en икона}} [http://www.aynrand.org/site/PageServer?pagename=about_ayn_rand_aynrand_timeline Timeline of Ayn Rand's Life and Career ]
* {{en икона}} [http://www.noblesoul.com/orc/bio/biofaq.html#Q1 Who is Ayn Rand]
* {{en икона}} [http://people.famouswhy.com/ayn_rand/ Ayn Rand Biography, Pictures, Videos, Movies, Relationships]
{{Превод от|fr|Ayn Rand|56180214}}
{{Айн Ранд}}
{{Метафизика}}
{{СОРТКАТ:Ранд, Ай}}
[[Категория:Айн Ранд| ]]
[[Категория:Американски философи]]
[[Категория:Починали през 1982 година]]
[[Категория:Родени през 1905 година]]
[[Категория:Евреи в САЩ]]
{{Link FA|la}}
{{Link GA|en}}
{{Link GA|fr}}
{{Link GA|zh}}
| 