История на водоснабдяването на Русе: Разлика между версии

Особени грижи за водоснабдяването на града са положени, когато управляващ е бил турският феодал [[Исмаил Ага Тръстеникоглу]]. По негова заповед през местността „Извордере“ край квартал Средна Кула в Русе през [[1805]] г. била докарана изворна вода за пиене. Водопроводът бил изработен от обикновени глинени тръби и положен по склонна на шосето Русе — [[Басарбово]] и влизал през портата [[Кюнт Капу]]. Всъщност, именно този водопровод дал името на портата. По това време Русе има пет двукрили порти и подвижни мостове. Водата била в изобилие около 216-280 куб.м в денонощие (3-3,5 л/сек) и била разпределена в 46 чешми и 3 шадравана. На всички чешми бил издълбан следния надпис: „От тази чешма тече животворна вода. Посетителю честити, пий тази вода, за да се освежиш“.

 

 

До [[1871]] г. водоснабдяването на Русе е било това. Но с течение на времето водата от Извордере намалявала. Глинените тръби се пълнели с нанос, прониквали корени. Никой не се грижел за водопровода, въпреки че Исмаил паша е създал още на времето имоти, от чийто приходи да се подържа. По времето на следващия управителна града, [[Мустафа паша]], известен като Алдемар паша, когато Русе получава силен тласък в стопанското си развитие, започва търсене на нов водоизточник. През [[1873]] г. било решено да се докара изворна вода около 300 куб.м в денонощие от местността Батмиш — [[Образцов чифлик]]. Избухването на Руско-Турската война попречила той да се завърши.