Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
На преговорите между [[Петър I ]] и император [[Роман Лакапин]] през 927 г. се стига до признание на титлата на българския владетел, а главата на Българската църква получава званието патриарх. Впоследствие гърците отричат многократно направените от тях безпрецедентни отстъпки, но в архивите на Ватикана е запазено копие от решението на императорския синклит за признаване на Българската патриаршия.
 
Първи български патриарх е Дамян Доростолски (Дръстърски), а седалището му е в столицата Велики Преслав. Впоследствие патриаршескияпатриаршеският престол е преместен в Дръстър ([[Силистра ]]). (Има предположения, че българската патриаршия е съществувала още при цар Симеон I.; Тозитози въпрос е тясно свързан с признанието на царската титла на Симеон от страна на Константинополската патриаршия, което все още е нерарешеннеразрешен проблем в [[Медиевистикамедиевистика]]та.)
 
'''Понижаване на ранга на Българската патриаршия в архиепископия'''
 
Във втората половина на Х век част от територията на България е завладяна първо от киевскияткиевския княз Светослав, а след това от император Йоан Цимисхи. Предполага се, че след падането на Дръстър, където се е намирал българския патрирахбългарският патриарх Дамян, във вражески ръце, той търси убежище в Сердика (София), а по-късно установява седалището на Българската патрирашия в новата столица на България — Охрид.[1] След 1018 г. и загубата на държавна независимост на Първото българско царство (1018), рангът на Българската патриаршия е понижен от Василий II, с три указа (хрисовули) на архиепископия със седалище в Охрид. Според хрисовулите главата на [[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската архиепископия]] носи титлата "архиепископ на България", а диоцезът му обхваща всички български епископии от времената на царете Петър и Самуил. Подчинен е на цариградския патриарх.
 
След падането на православните държави и Константинопол под турско владичество остава, в действие остава византийското църковно, гражданско и обичайно право, но от тогаваоттогава Вселенският патриарх става духовен глава на целия православен "милет", което води до ново обединение на Вселенската църква. Султански [[Берат (султан)|берат]] от 1454 г. закрепява неприкосновеността на Източната църква, като гарантирагарантирайки на Вселенския патриарх в Константинопол неприкосновеност на личността, данъчна необлагаемост, свобода на разпространение и обезпечение на православното учение. Светият синод продължава да носи отговорност по всички отнасящи се до догмата въпроси. Патриаршеските съдилища получават правото да отсъждат по църковни и светски дела, засягащи християните. Източноправославните християни и патриаршии, доколкото още съществуват, запазват своята [[литургия]], но се намират под юрисдикцията на Цариград, което не винаги е било във византийско време.
 
Около [[1416]] г. [[Велико Търново|Търновската]] патриаршия е била вече подчинена на Цариградската патриаршия. През [[1766]] г. е била ликвидирана и самостоятелността на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]], а през [[1767]] г. и на [[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската архиепископия]]. През [[19 век]] поробените народи водят борби за автокефалност. Например едва през [[1870]] г. с [[ферман]] на [[султан]] [[Абдул Азис]] е основана Българската църковна екзархия като полузависима от Вселенската патриаршия в Цариград. През [[1945]] г. Вселенската патриаршия признава “[[Българска православна църква|Св. Православна Автокефална Българска Църква]]”. Възстановената през [[1953]] г. Българска патриаршия е била веднага призната от Антиохийската, [[Грузинска православна църква|Грузинската]], Руската, [[Румъния|Румънската]], [[Чехословакия|Чехословашката]] и [[Полша|Полската]] православни църкви, а от Вселенската патриаршия едва през [[1961]] г. Македонската православна църква, провъзгласила се за автокефална през [[1957]] г., не е призната от никоя автокефална цъква и досега.
 
В Православната църква, която се гради на каноните и традициите, днес има 14 автокефални поместни църкви с право на пълна административна независимост. Те се признават официално взаимно, като между тях съществува йерархия на почит. От тях патриаршии са Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, [[Грузинска православна църква|Грузинската]], Българската, Сръбската, Руската и Румънската. Автокефални архиепископии са [[Кипър]]ската, [[Гърция|Гръцката]], [[Албания|Албанската]] и Чехословашката. Автокефална митрополия е Полската. Автономни църкви са [[Финландия|Финландската]] и [[Япония|Японската]]. [[Предстоятел]] на поместната църква може да бъде в зависимост от местната употреба [[патриарх]], [[митрополит]] или [[архиепископ]]. Израз на единството на Вселенската Църква е Вселенският патриарх в Константинопол, чийто диоцез е малък на брой, но който се почита като пръв между равни, защото Константинопол е бил столица на [[Византия|Византийската]] империя и център на Християнския Изток. Тя е 90 процента в съответнитеГърция, Черна гора и Молдова. Държавите, които са 80 процента, са Сърбия, България, Румъния, Беларус и Грузия. Държавите със 70 процента са само Украйна и Кипър. Държавите с 60 процента са Русия, Македония и държавиКосово.
 
в Гърция и Молдова.Държавите,които са 80 процента са
 
Сърбия,България,Румъния,Беларус,Грузия.Държавите със 70 процента са само Украина и Кипър.Държавите с 60 процента са Русия,Маккедония и Косово.
:
 
Първите автокефални църкви възникват в процеса на обособяването на отделните поместни църкви начело с [[Патриарх|патриарси]] и [[Митрополит|митрополити]] във [[Византия]]. В днешно време съществуват петнадесет автокефални църкви, които според датата на признаването им от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] се подреждат така:
{| class="wikitable"
|+
! имеИме !! бройБрой вярващи !! богослужебенБогослужебен език !! седалищеСедалище
|-
| [[Цариградска патриаршия]] || ? || [[гръцки език|гръцки]] || [[Истанбул]], [[Турция]]
{| class="wikitable"
|+
! имеИме !! бройБрой вярващи !! богослужебенБогослужебен език !! обредОбред !! седалищеСедалище !! статутСтатут
|-
| [[Синайска православна църква]] || ? || ? || [[Обред|византийски]] || Синай, [[Египет]] || автономна архиепископия към Йерусалимската патриаршия
| [[Бесарабска архиепископия]] || 500 000 || [[румънски език|румънски]] || [[Обред|византийски]] || [[Кишинев]], [[Молдова]] || автономна екзархия към [[Румънска православна църква|Румънската патриаршия]]
|-
| [[Латвийска православна църква]] || ? || [[Латвийски език|латвийски]] || [[Обред|византийски]] || [[Рига]], [[Латвия]] || автономна патриаршия към [[Цариградска патриаршия|Константинополската патриаршия]]
|-
| [[Западноевропейска православна църква]] || ? || [[църковнославянски език|църковнославянски]] || [[Обред|византийски]], [[Обред|латински]] || [[Париж]], [[Франция]] || автономна екзархия към [[Цариградска патриаршия|Константинополска патриаршия]]
''Забелележка: автономността на Японската православна църква и на Китайската православна църква не е призната от [[Цариградска патриаршия|Константинополската патриаршия]], и автономността на Латвийската праовславна църква и на Естонската православна църква не е призната от [[Руска православна църква|Руската православна църква]]. Охридската православна църква е призната само от [[Сръбска православна църква|Сръбската]].''
 
Целият каноничен православен свят е организиран в тези горепосоченитегорепосочени автокефални и автономни църкви, което е едно от особеностите на православието.
 
==Непризнати православни църкви==
| [[Македонска православна църква]] || ? || [[македонска литературна норма]], [[църковнославянски език|църковнославянски]] || византийски || [[Скопие]] и [[Охрид]], [[Република Македония]] || основана през [[1967]] г.
|-
| Украинска православна църква Киев патриаршия УПЦ-КП|| ? ||[[украински език|украински]] , [[църковнославянски език|църковнославянски]]|| византийски || [[Киев]], [[Украйна]] || основана през [[1989]] г.
|-
| Украинска автокефални православна църква УАПЦ || ? ||[[украински език|украински]] , [[църковнославянски език|църковнославянски]] || византийски || [[Киев]], [[Украйна]] || основана през [[1921]] г.
|-
| [[Черногорска православна църква]] || 50 000 || [[църковнославянски език|църковнославянски]], [[сръбски език|сръбски]]|| византийски || Цетине, [[Черна гора]] || основана през [[1997]] г., с помощта на алтернативния български синод
Анонимен потребител