Православна църква: Разлика между версии

Първи български патриарх е Дамян Доростолски (Дръстърски), а седалището му е в столицата Велики Преслав. Впоследствие патриаршескияпатриаршеският престол е преместен в Дръстър ([[Силистра ]]). (Има предположения, че българската патриаршия е съществувала още при цар Симеон I.; Тозитози въпрос е тясно свързан с признанието на царската титла на Симеон от страна на Константинополската патриаршия, което все още е нерарешеннеразрешен проблем в [[Медиевистикамедиевистика]]та.)

Във втората половина на Х век част от територията на България е завладяна първо от киевскияткиевския княз Светослав, а след това от император Йоан Цимисхи. Предполага се, че след падането на Дръстър, където се е намирал българския патрирахбългарският патриарх Дамян, във вражески ръце, той търси убежище в Сердика (София), а по-късно установява седалището на Българската патрирашия в новата столица на България — Охрид.[1] След 1018 г. и загубата на държавна независимост на Първото българско царство (1018), рангът на Българската патриаршия е понижен от Василий II, с три указа (хрисовули) на архиепископия със седалище в Охрид. Според хрисовулите главата на [[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската архиепископия]] носи титлата "архиепископ на България", а диоцезът му обхваща всички български епископии от времената на царете Петър и Самуил. Подчинен е на цариградския патриарх.

След падането на православните държави и Константинопол под турско владичество остава, в действие остава византийското църковно, гражданско и обичайно право, но от тогаваоттогава Вселенският патриарх става духовен глава на целия православен "милет", което води до ново обединение на Вселенската църква. Султански [[Берат (султан)|берат]] от 1454 г. закрепява неприкосновеността на Източната църква, като гарантирагарантирайки на Вселенския патриарх в Константинопол неприкосновеност на личността, данъчна необлагаемост, свобода на разпространение и обезпечение на православното учение. Светият синод продължава да носи отговорност по всички отнасящи се до догмата въпроси. Патриаршеските съдилища получават правото да отсъждат по църковни и светски дела, засягащи християните. Източноправославните християни и патриаршии, доколкото още съществуват, запазват своята [[литургия]], но се намират под юрисдикцията на Цариград, което не винаги е било във византийско време.

Около [[1416]] г. [[Велико Търново|Търновската]] патриаршия е била вече подчинена на Цариградската патриаршия. През [[1766]] г. е била ликвидирана и самостоятелността на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]], а през [[1767]] г. и на [[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската архиепископия]]. През [[19 век]] поробените народи водят борби за автокефалност. Например едва през [[1870]] г. с [[ферман]] на [[султан]] [[Абдул Азис]] е основана Българската църковна екзархия като полузависима от Вселенската патриаршия в Цариград. През [[1945]] г. Вселенската патриаршия признава “[[Българска православна църква|Св. Православна Автокефална Българска Църква]]”. Възстановената през [[1953]] г. Българска патриаршия е била веднага призната от Антиохийската, [[Грузинска православна църква|Грузинската]], Руската, [[Румъния|Румънската]], [[Чехословакия|Чехословашката]] и [[Полша|Полската]] православни църкви, а от Вселенската патриаршия едва през [[1961]] г. Македонската православна църква, провъзгласила се за автокефална през [[1957]] г., не е призната от никоя автокефална цъква и досега.

В Православната църква, която се гради на каноните и традициите, днес има 14 автокефални поместни църкви с право на пълна административна независимост. Те се признават официално взаимно, като между тях съществува йерархия на почит. От тях патриаршии са Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, [[Грузинска православна църква|Грузинската]], Българската, Сръбската, Руската и Румънската. Автокефални архиепископии са [[Кипър]]ската, [[Гърция|Гръцката]], [[Албания|Албанската]] и Чехословашката. Автокефална митрополия е Полската. Автономни църкви са [[Финландия|Финландската]] и [[Япония|Японската]]. [[Предстоятел]] на поместната църква може да бъде в зависимост от местната употреба [[патриарх]], [[митрополит]] или [[архиепископ]]. Израз на единството на Вселенската Църква е Вселенският патриарх в Константинопол, чийто диоцез е малък на брой, но който се почита като пръв между равни, защото Константинопол е бил столица на [[Византия|Византийската]] империя и център на Християнския Изток. Тя е 90 процента в съответнитеГърция, Черна гора и Молдова. Държавите, които са 80 процента, са Сърбия, България, Румъния, Беларус и Грузия. Държавите със 70 процента са само Украйна и Кипър. Държавите с 60 процента са Русия, Македония и държавиКосово.

! имеИме !! бройБрой вярващи !! богослужебенБогослужебен език !! седалищеСедалище

! имеИме !! бройБрой вярващи !! богослужебенБогослужебен език !! обредОбред !! седалищеСедалище !! статутСтатут

| [[Латвийска православна църква]] || ? || [[Латвийски език|латвийски]] || [[Обред|византийски]] || [[Рига]], [[Латвия]] || автономна патриаршия към [[Цариградска патриаршия|Константинополската патриаршия]]

Целият каноничен православен свят е организиран в тези горепосоченитегорепосочени автокефални и автономни църкви, което е едно от особеностите на православието.

| Украинска православна църква Киев патриаршия УПЦ-КП|| ? ||[[украински език|украински]] , [[църковнославянски език|църковнославянски]]|| византийски || [[Киев]], [[Украйна]] || основана през [[1989]] г.

| Украинска автокефални православна църква УАПЦ || ? ||[[украински език|украински]] , [[църковнославянски език|църковнославянски]] || византийски || [[Киев]], [[Украйна]] || основана през [[1921]] г.