Света Богородица (Скопие): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 26:
{{цитат|Тя е голяма черква, градена от дялани камъни, постлана с мраморни плочи, има красив иконостас, направен до половината от хубави мраморни камъни, а от половината нагоре от орехово дълбано дърво...<ref>[http://www.promacedonia.com/vk_2/vk2_1_1.html Кънчов. Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 10.]</ref> църквата била почната през 1834 г. и свършена през 1835 г. Тази църква широка, висока, зидана от дялан камък, постлана с мрамор, с мраморен иконостас, със скъпи икони, била едничката не само в цяла Македония, но нямала равна на себе си далеч зад пределите й. Затова тя се прочула много и била слава на Скопие и гордост на хаджи Трайко, главния виновник за нейното съграждане. Резбата на горната половина от иконостаса била направена от прочутия по онова време дебърски майстор [[Димитър Станишев (резбар)|Станишев]], същия, що е направил по-после крушовския иконостас, който и до днес се брои за най-красива работа от тоя род. [1] На 1 май 1835 г. новата църква била тържествено осветена и наречена „Св. Богородица“.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/vk_2/vk2_1_9.html Кънчов. Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 133.]</ref>}}
 
Освен Димитър Станишев върху иконостаса работи и [[Петър Гарката]].<ref name="Василиев 192">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 192 |url= |accessdate=}}</ref> Ктитори на църквата са известните скопски търговци хаджи Трайко Дойчинович, Йован Шишко, Петре Зелениковски, Търпе Патишкалия.<ref>[http://www.staroskopje.vestel.com.mk/sites/c30/c30crkvi.html Старо Скопие. Црквите и црковниот живот]</ref> ГоляматаВ иконостасна1857 иконагодина навидният Св.дебърски св.майстор Петър[[Дичо Зограф]] изписва и Павелподписва еосем делоикони наза [[Димитърцърквата, Папрадишки]]между (изгорялакоито вСвети 1944Иван г.)Рилски и Свети Прохор Пчински.<ref name="Василиев 207183">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 207183 |url= |accessdate=}}</ref> НеговиЗа сатози храм Дичо Зограф работи и целувателнитев 1860 година, като от тези му дела се отличават царските двери с композицията „Благовещение“, дарена от Йован Манойлович. За съжаление при пожара в църквата от 1944 година следите на повечето от тези икони са изгубени.<ref name="ВасилиевИконописното 207творештво">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://preminportal.com.mk/ikonopis-i-freskopis/43-ikonopis-i-freskopis/2714-ikonopisnoto-tvoreshtvo-na-dicho-zograf-vo-skopje-i-skopskiot-region | заглавие = Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион | достъп_дата = 2015-03-23 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = [[Премин]] Портал | език = | цитат = }}</ref>
 
Голямата иконостасна икона на Св. св. Петър и Павел е дело на [[Димитър Папрадишки]] (изгоряла в 1944 г.).<ref name="Василиев 207">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 207 |url= |accessdate=}}</ref> Негови са и целувателните икони.<ref name="Василиев 207"/>
 
В средата на 19 век в двора на църквата е построено ново 4-класно българско училище, което после става известно като [[Скопско българско педагогическо училище|Педагогическото българско училище]].<ref>[http://www.promacedonia.com/vk_2/vk2_1_9.html Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр.137.]</ref>