Правителство на Жан Виденов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 69:
 
== Дейност на правителството ==
Правителството на практика спира реформите за преход към [[пазарна икономика]] и вместо това се ориентира към провеждане на “социално-ориентирана” икономическа политика<ref name="Kalinova">{{cite book |title= Българските преходи 1939-2010 |last= Калинова|first= Евгения|authorlink= |coauthors= Баева, Искра |year= 2010|publisher=Парадигма |location=София |isbn=978-954-326-034-8 |pages=291-98 |url= |accessdate=}}</ref>.
 
Неговата политика е опит за повторно въвеждане и модифицирана форма на [[Планова икономика|централно планиране]] с цел съживяване на държавните предприятия. Делът на контролираните от правителството цени нараства от 18.9 % през 1994 г. до 49 % през 1995 г. и до 52.4 % през 1996 г., като последицата от този административен контрол е изкривяване на съотношението между търсенето и предлагането. Освен това комбинацията от контролирани цени на произведената продукция и световни цени на влаганите ресурси води до влошаване на финансовото състояние на онези държавни предприятия, чийто производствен процес се основава на внос на ресурси — те стават губещи. Но държавната подкрепа за тях като пряко субсидиранеправителството не само не спира прякото им субсидиране, а правителството освен това оказва силен натиск върху големите държавнидържавните банки да ги кредитират такива губещи предприятия. Банките от своя страна разчитат на рефинансиране от централната банка. РезултатътБанковата отсистема тозииграе натискважна есоциална крахроля, натъй довериетокато ввисоките банковаталихви система,дават банковивъзможност фалити,на инфлациямного пенсионери и хиперинфлациябезработни (акумулиранатада инфлацияпечелят заот 1997вложенията гси. еИграта 310%,с алихвите заобяснява първитеи четири месецапопулярността на 1997финансовите г.пирамиди, достигачието дорухване 438%).е Тазидопринася финансоваза кризапоследвалите водисъбития. вЛипсата крайнана сметкаконтрол довърху икономическитърговските колапс.банки Зиматаим напозволява 1996да г.отпускат енеобзепечени нареченазаеми, „Виденовакоито зима“след порадитова рязкотоне намаляванемогат нада хранителниси продукти,върнат. повишаванетоБанките на инфлациятафалират, превърналаа длъжниците се превръщат в хиперинфлация„кредитни и фалита на множеството банкимилионери“<ref>{{cite book | last name="Kalinova"/>. ХристоваРезултатът |е firstкрах =на Асенкадоверието |в coauthorsбанковата =система колектив(банкова |криза) yearв = 2004 | title = Анатомияначалото на прехода.1996, Стопанскатаинфлация политикаи нахиперинфлация България(акумулираната отинфлация 1989за до1997 2004г. |е publisher310%, =а Сиелаза |първите locationчетири =месеца Софияна |1997 isbnг. =достига 978-954-649-690-4до |438%)<ref pagesname = 57-58, 83-85}}<Anatomia/ref>.
 
Правителството е принудено да преразгледа програмата си и да вземе решение за закриване или приватизиране на губещите предприятия. Избухват обаче големи спорове около списъка на предприятията за ликвидация и процесът спира. Успешна е само сделката за приватизация на [[Солвей Соди|комбината за калцинирана сода]] в Девня.
Социално-ориентирана се оказва и приватизацията. Правителството на Виденов така провежда масовата приватизация, че почти никой не разбра, че е получил права върху бившите държавни активи, освен управителите на приватизационните фондове. То разписва в закон и феномена работническо-мениджърски дружества (РМД), но не успява да го приложи. Това прави [[Правителство на България (84)|следващото правителство]] на СДС.
Правителството успява да проведе [[приватизация#масова приватизация|масова приватизация]], при която срещу специални бонове всеки българин може да получи дял от държавните предприятия. Тя обаче има малък ефект, тъй като самите приватизирани предприятия нямат достатъчно средства за модернизация, за да станат печеливши, и боновете се съсредоточават в приватизационните фондове, които ги изкупуват<ref name="Kalinova"/>.
 
През 1996 се наблюдава и негативния феномен на „източване“ на държавни предприятия от икономически групировки, застанали на входа и на изхода им (загубите се покриват от държавата, а печалбите отиват за групировката)<ref name="Kalinova"/>. Правителството предлага и закон за работническо-мениджърски дружества (РМД), но не успява да го приложи. Това прави [[Правителство на България (84)|следващото правителство]] на СДС.
 
През пролетта на 1996 избухва и „зърнена криза“. Износът на зърно е либерализиран, но се оказва, че е изнесено повече от допустимото зърно. Хлябът започва да не достига, а правителството не се решава да използва пазарните механизми за преодоляване на кризата, тъй като това би повишило цената на хляба<ref name="Kalinova"/>.
 
Тези кризи водят в крайна сметка до икономически колапс. Зимата на 1996 г. е наречена „Виденова зима“ поради рязкото намаляване на хранителните продукти, повишаването на инфлацията, превърнала се в хиперинфлация и фалита на множеството банки<ref name = Anatomia>{{cite book | last = Христова | first = Асенка | coauthors = колектив | year = 2004 | title = Анатомия на прехода. Стопанската политика на България от 1989 до 2004 | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-649-690-4 | pages = 57-58, 83-85}}</ref>.
 
== Вижте също ==