Острово (дем Воден): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 23:
}}
'''О̀строво''' (
== География ==
Ред 30:
== История ==
=== Античност и Средновековие ===
На североизток от Острово в античността е разположен град [[Целе]], център на [[Еордея]], в Римско време в близост е минавал пътя [[Виа Игнация]]<ref name="mak.37">Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.37</ref>, след сложилите край на античността варварски нашествия обезлюдили обширни земи в Империята от 5 век насетне тук се заселват [[Славяни от Българската група|славяните от българската група]], в 7 век района е в [[Куберова България]], на брата на хан [[Аспарух]], в <span> IX век 2-те Българии са обединени, първо при управлението на xан </span>[[Крум]]<span> за който сериозни податки, че той и основаната от него династия идват именно от куберовия клон на рода Дуло</span><ref>[http://www.dimosvegoritidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=16&Itemid=32 Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία]</ref>, <span>българските войски достигат </span>[[Сяр]]<span> през [[808]] г., след похода на хан </span>[[Пресиян]]<span> през </span>[[836]]<span> г. българите завладяват беломорския град </span>[[Кавала]]<span> и цяла Македония, която става най-съществена и неразделна част на българската средновековна държава. В района след превземането на българската столица Преслав през 971 г. от византийския император Йоан Цимисхий се разгаря борбата на [[цар Самуил|Цар Самуил]] и останалите български царе от династията на </span>[[Комитопули|Комитопулите]] за опазване на българското царство отстояла го <span>до 1018 г. когато след 47 годишна война е установено ромейското господство над България от [[Василий II Българоубиец]].</span>
На царски лов край [[Воден]] българският Цар [[Гаврил Радомир]] е убит до Острово при съседното с. [[Петърско]]<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/samozvanecyt.htm Пламен Павлов, Самоцванецът Петър Делян и царският син Алусиян, Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, 2005.]</ref> от братовчед си [[Иван Владислав]] през август [[1015]].
В [[1019]] г. Острово е посочен в [[Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия|Първата грамота на Василий II Българоубиец]] като значимо селище в [[Мъглен (област)|Мъгленската]] епархия на самовластната [[Охридска архиепископия|Охридска архиепископия на цяла България]] ''(Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας'')''.''<ref>[http://www.promacedonia.org/is/is_2_1.html#hrisovul_1 Иван Снѣгаровъ. История на Охридската Архиепископия, Първи хрисовулъ на Василий II.:''"А епископътъ въ Мъгленъ (заповѣдваме да има) въ самия Мъгленъ и Просѣкъ и Морихово, и Сетина, и Острово, и Заодрие 15 клирици и 15 парици."'']</ref>
На това място до [[Воден]] в [[1041]] г. се разиграва известната [[Островска битка|''първа Островската битка'']] между българи и византийци, в която [[Михаил IV|Михаил IV Пафлагон]] единствено благодарение наетите [[нормани]] надделява над много по-малобройните сили водени от предателски ослепения вече българският цар [[Петър Делян|Петър II Делян]]. Тук на Острово при [[Воден]] е бил престолът на България от края на пролетта на [[1040]] г. до есента на [[1041]] г. и на острова сред езерото, днес полуостров ''"Острово"'' (св. Пантелеймон, Αγίου Παντελεήμονος) в североизточния му край срещу сегашното селище, са днес почти неразличимите руини на средновековния български владетелски замък<ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2010090200040001301 Иван Петрински, Къде е погребан цар Петър Делян? Сега, 02 Септември 2010г.]</ref>, разорен същата 1041г. от въпросните нормани на византийска служба водени от [[ Харалд III|Харалд Хардрат ''"Опустошителя и разорителя на България"'']]''.''
В [[1043]] г. пак тук става ''втората Островска битка'', в нея видният пълководец във войската на византийците начело на части с български произход [[Георги_Маниак]], вдигнал бунт срещу империята, напълно разгромява армията на василевса, но е убит от предател веднага след сражението.<ref>''Ιωάννης Σκυλίτζης, Σύνοψις Ἱστοριῶν - ''Ioannis Scylitzae, Codex Græcus Matritensis, 115. De Petri Deliani insurrectione. 116. Delianus oculis privatus una cum Ibatza Constantinopolim vehitur. 117. De Georgii Maniaci insurrectione. ГИБИ т.IV., БАН, С 1965, , с. 302-307</ref><span class=""> </span>На брега на езерото днес е с. [[Коларица|Маняки]].
=== В Османската империя ===
След Османското нашествие селището е седалище на мюдурлук, а в Островска нихая влизат селата Друшка, Русилово, Ослой, Нисия, Патачино, Жерви, Чеган и Къндрево.<ref name="mak.37" />
Църквата „[[Успение Богородично (Острово)|Успение Богородично]]“ в Острово, както и джамията датират отпреди 1571 година.<ref>[http://www.dimosvegoritidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=16&Itemid=32 Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία]</ref> В
{{цитат|забележително село, разположено край планинско езеро и населено от [[българи]] и [[турци]]. В него имало църква, построена на мястото на по-стара, разрушена от турците<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр. 93-94.]</ref>.}}
| |||